Александър Секулов, драматург на спектакъла, за етапите, през които премина мащабната продукция на Пловдивския театър
Пътуването на „Одисей“ към сърцата на театралните зрители започна преди година – на 27 февруари 2019, от сцената на Пловдивския драматичен театър. А на 3 и 4 февруари 2020 г. една от най-мащабните театрални продукции в новата история на българския театър ще има своята своеобразна премиера и в София – в Народния театър. Билетите са разпродадени отдавна и софийската публика е в очакване да се срещне с най-новата интерпретация на Омировата творба.
Как една вечна тема като пътуването се чете днес – във време на динамични промени, бързи темпове, шеметни трансформации и модерни технологии?
Човек има само един път за извървяване – времето на своя живот. На подарения му без причина, без основание, без заслуги, напълно случайно и хаотично собствен живот. И в този къс време, из който му е отредено да скита, той може – ако иска, ако се труди, ако вярва, ако учи, ако не се отказва – да разбере – и приеме! – смисъла на няколко думи, не повече от четири – раждане, любов, смърт и Бог. Нека са пет – и памет. Сред думите за научаване никога не е личното местоимение „Аз“. Но това го научаваш винаги много късно, на висока цена, а понякога и не го научаваш. Личността е само тръстиков сал, с който можеш да плаваш сред времето и да откриваш островите на тези думи, да ги населяваш, да ги обичаш и възпяваш. Това е пътуването на Одисей, който е човекът. Никаква скорост не може да ускори този път, никакви пейзажи не могат да заместят твоите собствени. Одисей пътува като всеки човек из собствената си празнота и единственото, което научава, е как да накара тази пустота да сияе.
Измина една година от премиерата на постановката. Как се промени тя, как се промениха творците в нея?
Бих се чувствал щастлив, ако за всички, които взимат участие в спектакъла, процесът по неговото създаване остави неповторим спомен, ако винаги ги повдига над земята и ги кара да вярват в себе си. Мен лично ме смири окончателно пред силата на общите усилия, на вдъхновените общи усилия. Колкото по-малък се чувствам в един процес, толкова повече намирам смисъл да се занимавам с изкуство.
През колко „прераждания“ мина текстът? Труден ли беше пътят до него? Бихте ли го извървял пак по същия начин, ако можехме да върнем времето назад?
Текстът претърпя няколко редакции и навярно е имало смисъл от всяка една от тях. От първата отпадна илюзията, че може да се стои близо до текста на Омир. При втората се появиха странните образи на боговете. При третата Пенелопите станаха десет. А четвъртата се писа до последния ден на премиерата. Една година отне целият процес. Извървял съм този път, защото не е могло да не бъде извървян. Сега не бих искал да ми се повтаря по ред лични причини. Навярно лъжа себе си, че процесът може да бъде по-лек и ведър. Няма да ми е за пръв път подобна самоизмама.
Спомням си първия път, когато гледах „Одисей” в Пловдив. Толкова силно ме докосна, че след края не можех да успокоя чувствата, които спектакълът предизвика. Един час се разхождах из Пловдив и не можех да се спра. Сякаш исках да удължа възможно най-много това пътуване. Като започвахте да работите по този проект, подозирахте ли, че „Одисей“ ще стане точно това, което е – одухотворен, хипнотичен и силен?
Спектакълът е такъв, защото режисьор е Диана Добрева. Тя те вади от собствените ти клишета и с лекота преминаваш през най-невъобразими препятствия. Без всеки от нас навярно този спектакъл би бил възможен, но без нейната фантазия, воля и влечение към красотата като категория на епоса – не. Работейки с нея, всеки от екипа отива в нови пространства, развива се, учи се, наслаждава се на подарения и усвоен кураж.
„Одисей“, по Омир, автор Александър Секулов, режисьор Диана Добрева, сценография и костюми Мира Каланова, музика Петя Диманова, музика на живо Янис Пантазис, хореография Деян Георгиев, видеодизайн SENSELAB, участват: Константин Еленков, Стилиян Желязков, Добрин Досев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Симеон Алексиев, Ивана Папазова, Елена Кабасакова, Маргита Гошева, Тодор Дърлянов, Радина Думанян, Троян Гогов, Деян Георгиев, Петър Дочев, Диана Спасова, Василена Винченцо, Калоян Трифонов, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Георги Богданов, Румен Драганов, Мария Сотирова, Боряна Братоева, Патриция Пъндева, Славена Зайкова, Биляна Георгиева, Аделина Желязкова, Надежда Колева, Йоана Кирчева, Таня Стоунс, Пламена Божилова, Красимир Василев, Стилиян Стоянов, Георги Сиркатов, Атанас Апостолов, Валери Георгиев, Павел Сапунджиев.
