0
2564

Одит

Помните ли какво стана в средата на ноември в София? Тогава, когато се стигна до арестуването на студент по биология от Софийския университет. Тогава, когато жълтите жилетки тъкмо започваха да се организират. Оказал се заловен същият този заради графит срещу Марин Льо Пен. Което щеше да се възприеме като извършване на „особено дързък акт“. Ако се беше изначалното желание на прокуратурата утвърдило.

Деянието на човека, за което го и задържаха, се състоеше в изписването на надпис върху паметника на Съветската армия в столицата. Който надпис продължи да си стои с дни на паметника, и продължи поне до онзи ден да си стои.

Да, минах оттам преди пет дни. Надписът продължаваше да си стои. За после не знам.

Какво стана с този студент след искането на прокуратурата да го задържат и да го съдят? Районният, а после и Градският съд в София решиха, че изписалият надписа не бива да бъде подвеждан под толкова тежка отговорност. Толкова, колкото мислеше, че трябва да е, според прокуратурата. Междувременно Българският хелзинкски комитет се намеси, говори в полза на човека и постигна смекчаване на обвиненията и успех.             

От около две седмици се опитвам да разбера през информационните медии какво стана впоследствие с този младеж, посегнал върху обществения монумент в столицата, посветен на съветската армия от времето на Втората световна война.

Човекът беше написал с черно: „Добре дошли сте, бежанци, иди си Марин Льо Пен!“

Не се пише вече за човека, написал това. Престанал е да бъде вече интересен, както се вижда, човекът.

Няма да наричам този студент тук по име, защото той може да е всеки. Той е просто фигура. Такава и с очертания такива, каквито им потрябваха на инженерите по писането на неща върху паметника на Съветската армия в София. В този точно момент каквото им потрябва, такова го и написаха.

Ето ги нещата в кратката им предистория: предпоследният надпис върху този паметник се появи на 04.10.2018 г. Тогава феноменът предизвика официалната реакция на Москва и на стандартната Мария Захарова.

Елементът от списванията върху паметника на Съветската армия в София беше замислен и стана различен. Предишните среднощни писания имаха като адресат както вътрешната, така и външната публика. Но повече външната. Тъй като обругаванията с надписи, съдържанието на които може да се разбира като фашистко или неонацистко, се предвиждаше да уловят умове и души с паневропейски размер. Нали тогава идеята беше да се представи съвременното българско общество като изложено на дружеско, другарско обсъждане, като изложило се, като вписано съгласно вписванията.

А с последния надпис, този на студента-биолог се попълни и онова, което предишните надписи не можеха да дадат.

Попълнен вече беше „неонацисткия“ момент, та сега трябваше да се направи връзката между „национално отговорните“ сили и руската идея. Затова студентът по биология се наложи да излезе „безродник“, приятел на имигрантите, защитник на естаблишмънта точно тогава, когато и силите във Франция организираха римейк на ноември 1789 г. Възпроизвеждайки и датата, изчислена през новия стил. Датата на която имотите на църквата във Франция са били национализирани.

Защото предишните надписи върху паметника на Съветската армия в София трябваше да въздействат в посока ругателство срещу Русия и нейната история. С адресат най-вече външния свят, а не българската публика.

С последния надпис направиха връзката с българския електорат:

„Безродните“, милите към имигрантите са и онези, както добре се знае, които поругават мемориалите на Съветската армия. Те са национално безотговорните, нихилистите национални, които не харесват Марин Льо Пен, приета с почести преди време от Владимир Путин.

Призовавам Българския хелзинкски комитет да се замисли…

Бих продължил така, бих говорил и за Красимир Каракачанов. За неговите ненавременни реакции върху говоренето на един език…

Всичко това ако не бях разбрал вчера вечерта, че си и е отишла Яна Левиева. Позволявам си да прибавя към нейното изпращане това:

Десетки зими минаха
откак не подозирам лятото
в развиване на сива икономика
в нечисти сметки.

И в присвояване на съзерцания.

Прилични бяха дните ми.

Приличаха на плодове оставени да мрат по клоните
и на забравени в нощвите хлябове.
Добавената стойност на сгрешеното
не смятам да записвам в приходната част.
Сега летата ми са по-добри одитори от всякога.
Не толерирам сива икономика във дните си.

Следя изчистената кибернетика на сетивата и на ръцете
готови пак за плодове и хлябове.
Слънца изгряват и слънца залязват.
Останалото вече не върви при мен в съгласие с Еклисиаста.    

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияКрасив неформален диалог
Следваща статияТравиата в Метрополитън – завръщане в бъдещето