През 2018 г. не беше присъдена Нобелова награда за литература, затова тази година лауреатите са двама: полякинята Олга Токарчук за 2018 г. и австриецът Петер Хандке за 2019 г.
Причина за двойната награда е дълбоката криза в Шведската академия, която присъжда Нобеловата награда за литература, след скандала около Жан-Клод Арно и съпругата му Катарина Фростенсон от края на 2017 г. Двете награди тази година са на стойност по 9 млн. шведски крони (около 830 000 евро).
Полската писателка Олга Токарчук получава Нобеловата награда за литература за 2018 г. Тя ѝ се присъжда за „повествователното въображение, което с енциклопедична страст представя преминаването на границите като форма на живот“.
Олга Токарчук е добре позната на българските читатели с книгите си „Бегуни“, „Последни истории“, „Правек и други времена“, „Музика от много барабани“, „Дом дневен, дом нощен“. Родена е на 29 януари 1962 г. в Сулехов. Освен като писателка се изявява и като публицистка, поетеса, киносценаристка. Тя е завършила психология във Варшавския университет. По време на следването си се грижи като доброволец за хора с психически заболявания. Известно време работи като психотерапевт, но по-късно се посвещава изцяло на писането. Токарчук живее във Вроцлав, но прекарва много време и недалеч от Нова руда, в Централните Судети. Пейзажът и културата на този планински регион я вдъхновяват в писането ѝ. Води курсове по писане на проза към Ягелонския университет в Краков, изнася лекции по творческо писане в Университета на Ополе. Носителка е на много престижни отличия: Международната награда Букър 2018 – първа за полската литература, за романа „Бегуни“, Наградата НИКЕ, Наградата на фондация „Кошчелски“, призът Паспорт на сп. Polityka и др. През 2014 г. тя гостува в България за премиерата на книгата си „Карай плуга си през костите на мъртвите“. Интервю с нейната българска преводачка Силвия Борисова може да прочетете в новия октомврийски брой на сп. „Култура“, поводът е второто издание на романа „Бегуни“, дело на изд. ICU, където отсега нататък ще излизат книгите ѝ.
Петер Хандке пише романи, театрални пиеси, разкази и новели, многобройни есеистични текстове и литературна критика. Той е автор на филмови сценарии, които режисира сам или работи заедно със своя приятел Вим Вендерс („Криле на желанието“, Хубавите дни от Аранхуес“). Пътува по света, живее в Австрия, Германия, Франция, САЩ. Носител е на повече от двайсет авторитетни литературни и филмови награди, сред които са отличията Герхард Хауптман, Франц Грилпарцер, Франц Кафка, Голямата австрийска държавна награда за литература. Роден е през 1942 г. в Грифен, в южната австрийска провинция Каринтия. Докато следва право в Грац, постъпва в „Грацката група“ – сдружение на млади австрийски автори, които публикуват в литературното списание Манускрипте. Сред членовете ѝ са Елфриде Йелинек, Михаел Шаранг, Барбара Фришмут. Елфриде Йелинек веднага изрази радостта си от удостояването на Хандке с Нобеловата награда.
Сред първите силни театрални текстове на Хандке са „Обругаване на публиката“ и „Каспар“, за които пише българският писател Георги Марков. Тогава Петер Хандке е на 33 години – „удивително млад, за да бъде голям писател, и достатъчно възрастен, за да ни убеди, че творчеството му не е еднодневно“.
И първият му роман „Стършелите“ привлича през 1966 г. вниманието на читателите и критиката. Тези първи заглавия са споменати и в мотивите на Шведската академия, според която Хандке се е утвърдил като „един от най-влиятелните автори в Европа сред Втората световна война“.
На български език през годините са издавани първоначално от „Народна култура“, а днес от „Рива“ и Black Flamingo „Кратко писмо за дълга раздяла“, „Левачката“,„Бавно завръщане. Поуката на Сент Виктоар. Детска история. По селата“, „Дон Жуан“, „Докато денят ви раздели. Хубавите дни от Аранхуес“, „Луси в гората с онези неща“, както и пиеси на Петер Хандке. Неговото творчество не се основава на сюжетността, той винаги е бил авангардист на словото, който търси нови форми.
Хандке е критикуван за политическите си позиции около конфликта на Балканите, когато зае страната на Сърбия и осъди НАТО за въздушните удари, а през 2006 г. държа реч при погребението на бившия югославски диктатор Слободан Милошевич.
В характерния си полемичен стил през 2014 г. Хандке се обяви за отмяна на Нобеловата награда. Тя носи „момент внимание, шест страници във вестника“, но не допринася за четенето, обяснява той пред австрийския вестник „Пресе“. Въпреки това той, както и Олга Токарчук са потвърдили, че ще присъстват на връчването на наградата на 10 декември в Стокхолм.
