0
2156

Омар Хаким и любовта към барабаните

Омар Хаким и Рейчъл Зи участваха в джаз фестивала в Банско през август

Омар Хаким, фотограф Виктор Викторов

За първи път в Банско, направо от джаз фестивала Нишвил, пристигнаха световните Omar Hakim & Rachel Z (САЩ) барабани-клавишни. (Всъщност, 10 и 11 август като че ли бяха дни за размяна на изпълнителите между двата джаз фестивала. Докато Лиса Симон и Мат Бианко очароваха публиката в Банско, Омар Хаким & Рейчъл Зи, The Juke Joints Royals (Австрия) и Рут Колева завладяваха тази в Ниш. На следващата вечер – обратното.) И макар че се появиха без оборудването си – цимбали и пиано, изгубени от въздушните линии още в Париж, за Омар Хаким и Рейчъл Зи „шоуто беше забавно“. За фестивала в Банско са научили от мениджъра си. Приемат да участват, защото се опитват да запознаят феновете си с новата си музика.

Рейчъл е свирила в София с Питър Гейбриъл, а Омар е за първи път в България. Те са не само дуо с издаден общ албум „Триото от Оз“ (The Trio of Oz), а и двойка в живота: „По 24 часа, 7 дни в седмицата, но в добро сътрудничество, върви – с усмивка уверява Омар. Фокусирани сме в нещо, много по-голямо от нас двамата, нямаме време за баналностите на всекидневието – дребни разправии като част от брака“. А Рейчъл го допълва: „Мисията ни е по-голяма, не просто да сме едно семейство. Музиката ни свързва и това прави връзката ни различна. По-възвишена“.

Омар Хаким е от най-търсените барабанисти в последните 40 години – универсален, с технологична мощ и импровизационни техники, изградили неговия собствен, уникален стил. Син на джаз тромбониста Хасан Хаким, който е свирил с Луис Армстронг, в бенда на Дюк Елингтън и на Каунт Бейси. Учил се е от нивото на майстори на барабаните като Елвин Джоунс. За да може после успешно да си сътрудничи с Майлс Дейвис, Майкъл Джаксън, Селин Дион, Мик Джагър, Дейвид Боуи, през Стинг, Уейн Шортър, Стенли Кларк, Питър Гейбриъл, Джино Ванели, Ерик Клептън, Марая Кери, Мадона, Лайнъл Ричи, Боби Макферин…, да остави отпечатък върху стотици записи.

Рейчъл Зи, фотограф Виктор Викторов

„Барабаните са сърцето на бандата. Любимите ми групи винаги имат силен барабанист. Харесвам тези, които имат суинг в изпълнението си, дават живот на музиката Дълъг е списъкът на любимите ми…Бъди Майлс – голям барабанист и певец, Лени Уайт (свирил в Банско през 2016 г., б.р.). Важно е барабанистът и останалите музиканти да разбират смисъла, насоката на музиката, която изпълняват, защото хората имат отношение към ритъма, който чуват. В повечето музикални култури ароматът на музиката се дефинира от ритъма. Африканската музика има специфичен език, латинските имат друга специфика, ритъмът на индийската музика… Всички тези различни стилове имат свой език на ритъма. Българската музика също е уникален образец като ритъм, много сложен. От тази гледна точка, ако барабанистът разбира ритъма и го свири с увереност, дава емоция на бандата и това кара хората да танцуват. Затова барабанистът е най-важен“ – разказва с удоволствие Омар, макар току-що да са пристигнали от път, да бързат за саундчек и да им предстои концерт.
Е тук можеше да стане семейна препирня кое е първичното.
Той: „Ритъмът е сърцето“.
Тя: „Пианото е най-важният инструмент. Това е сърцето“.
Той: „Имаме ритъм и цвят!“
Тя (великодушно): „Барабанистът е лидерът на бенда. Затова бъдете мили с него, от него зависи успехът на групата. Те ни карат да звучим добре или зле. Това е супер важно“.
Продължаваме разговора след концерта.

И пианото, и барабаните са инструменти, които правят музиканта зависим, защото не са преносими.….

Омар Хаким: Всяка вечер е предизвикателство, защото много бързо трябва да се сприятеля с инструмента на сцената, което става трудно, но сме професионалисти и затова даваме всичко от себе си.
 
Eто както сега, за концертите в Ниш и Банско изгубиха инструментите ви по летищата?

Когато си професионалист от толкова време, трябва да се приспособиш към средата. Да се адаптираш към това, което ти се случва.

А доколко един лош инструмент може да провали добрия инструменталист, колкото и да дава всичко от себе си?

… Тогава е трудно. Ако говоря за себе си, работя от дълго време с компанията Pearl Drums и те ми доставят инструменти навсякъде. Доволен съм. В повечето случаи съм щастлив и не ми се случват такива премеждия.

Omar Hakim & Rachel Z, Банско, 2018 г., фотограф Виктор Викторов

Каква е оценката ви за инструментите, които използвахте в Банско?

Много съм доволен от звука и от инструментите. Щастлив съм, че всичко се получи.

Мястото на импровизацията във вашите концерти?

О, това е много важно, най-важното нещо в работата ни. Първото ни парче беше само импровизация. Всеки един от концертите, който имахме досега, започвахме с импровизация. В езика на джаза включваме много различни концепции, стилове и настроения, но винаги запазваме духа на импровизацията.

И все пак, какво искате да ни кажете с първото парче, защото всъщност чрез него вие се представяте? Това е първото ни впечатление за вас?

Първото ни парче винаги е импровизация, защото се опитваме да уловим настроението, което цари, атмосферата във въздуха. Ако започнем с парче, което сме репетирали предварително, то не винаги отговаря на настроението в залата или на мястото, където сме. А при импровизирането няма нужда да се съсредоточаваме върху това, което вече знаем, а по-скоро върху това, което можем да усетим. Защото усещането ни за момента е по-точно. Разчитаме на това, което витае из въздуха, и се напасваме по този начин към публиката. Защото, ако започнем с отрепетирано парче, цялото внимание трябва да е съсредоточено върху това, което сме репетирали. А така сме свободни да се настроим към вечерта.

Вие ли се съобразявате с публиката, или приобщавате публиката към себе си?

Вече имах възможност да кажа, че ако публиката е доволна, и ние сме много доволни.
Аз също, идвайки на концерта, се чувствам като част от публиката. Само че едната част от нея е пред сцената, а аз съм на барабаните – от другата страна. Аз също искам да изживея заедно с публиката ставащото на сцената вечерта.

При баща тромбонист – защо сте барабанист? Кой ви насочи?

Просто се влюбих в барабаните, йеее! Не зная защо. Изненада.

А когато бяхте дете, на какъв инструмент свирехте на джемсешъните?

Още тогава започнах с барабаните. От съвсем малък. Първият концерт с баща ми беше, когато бях на 10 години. И оттогава съм само с барабани.