0
982

Оперната сензация „Любов отдалече“

Untitled
„Любов отдалече“ © Met Opera

Произведението на Кая Саариахо ще бъде излъчено пряко в програмата „Метрополитън опера – на живо от Ню Йорк“ на 10 декември от 20 часа в Синема Сити София.

Ню Йорк е във възторг от операта на финландката Кая Саариахо, която доведе в Метрополитън и дебютантката Сузана Мелки – едва четвъртата в списъка на жените, заставали пред оркестъра на престижния оперен театър. След премиерата на 1 декември българските меломани ще могат да видят творбата в пряко излъчване от програмата „Метрополитън опера – на живо от Ню Йорк“ на 10 декември от 20 часа в Синема Сити София.

Според статистиките единственият път, когато в МЕТ е представяна опера на жена – композитор, е през 1903 г. Ако се замислите колко нови оперни произведения сте чували през последните 15 години? Кая Саариахо е от малкото наложили се имена в съвременната музика, на които се доверяват, и нейната опера „Любов отдалече“ се появява по поръчка на фестивала в Залцбург през 2000 г. Още тогава е определена като значимо музикално събитие. Отличена е с Grawemeyer Award  за композиция през 2003 г. и е поставена в Париж, Лондон, Хелзинки, Санта Фе и на др. сцени.

1
Кая Саариахо и Амин Маалуф

„Простичка история, изпълнена с дълбок смисъл, в която има много място за музика“ – така композиторката определя „Любов отдалече“. Либретото е на писателя Амин Маалуф, роден в Бейрут, но емигрирал в Париж, където живее и Кая Саариахо. Поетичната опера е вдъхновена от легендата за средновековния трубадур и кръстоносец Жофре Рюдел, който описва в стиховете си съвършената жена, която никога не е срещал. Той случайно попада на пилигрим, който му казва, че познава жена, отговаряща на описанието, но ги дели Средиземно море. И така, в поредната оперна история за любов и смърт, едно от главните действащи лица става морската шир. И тук идва на ход изключителният Робер Льопаж, когото нерядко определят като гениален режисьор и визионер. Канадецът споделя: „Едно от големите предизвикателства – сценично и драматургично, е изобразяването на морето, което разделя героите. На сцената трябва да има вода, а и в музиката самият подтекст е в различните състояния на морето. На него се основава в психологически план цялата история“. Решението на Льопаж са хиляди малки LED светлинки – тънки светещи нишки, които се простират от край до край на сцената. Компютърно програмирани, те придават различните състояния на водата през деня и нощта и имат магично въздействие върху зрителя. „Така продукцията е „осветена“ и доста вълнуваща, дори омагьосваща. Имам чувството, че тази опера ще остане в съзнанието на хората задълго“ – казва режисьорът.

Трима са избраните солисти – изпълнители на главните роли: Ерик Оуенс е трубадурът Жофре Рюдел, младата Сузана Филипс е Клеманс, а Тамара Мъмфорд е в ролята на Пилигрима. Сузана Филипс споделя, че чувства „Любов отдалече“ като оперна класика, независимо от това, че е написана съвсем неотдавна. Въпреки това премиерата й се явява по-скоро изключение, защото по думите на самата Кая Саариахо младите жени в музиката, които познава, се борят със същите прегради, с които и тя преди 35 години.

Интересен детайл по темата за жените в музиката внася и финландската диригентка Сузана Мелки, която дебютира в Метрополитън опера. След определения като „сензация“ и „блестяща“ във водещи американски издания като „Ню Йорк Таймс“ и „Уол Стрийт Джърнъл“, Мелки вероятно ще получи шанса да бъде поканена и за други продукции на МЕТ в бъдеще. От тази есен диригентката ръководи Хелзинкската филхармония и е обявена за първата жена – гост-диригент на Филхармонията на Лос Анджелис от сезон 2017/2018.

Но първо предстои да я видим на голям екран като диригент в „Любов отдалече“ на прочутата й сънародничка Кая Саариахо, за която Мелки казва: „Нейният език не прилича на никой друг в музиката. Не знам как го постига, но успява да ни отнесе в мистериозния свят на звуците“.

Кая Саариахо е родена във Финландия през 1952 г. Учи композиция в Хелзинки, Фрайбург и Париж, където се установява през 1982 г. Единствената жена, която прави разработки в IRCAM (Институт за електроакустична музика и изследване на звука), основан от Пиер Булез. Носителка на много награди, сред които Prix Italia, Prix Ars Electronica и Polar Music Prize. Композирала редица творби по поръчка на Кронос квартет, Линкълн център – Ню Йорк, Би Би Си – Лондон, Нюйоркската филхармония, Театър Шатле, Финландската национална опера и др. Обявена за Музикант на годината, 2008, на „Музикална Америка“. Получава наградата Грами за най-добър оперен запис през 2011 г.

Излъчването на живо на постановките на Метрополитън е благодарение на фондациите Америка за България и Виа Фест, с подкрепата на Столична община, Британския съвет в България и Cinema City.