0
682

Опитвам се да бъда винаги искрен в това, което правя

ad1

С музиканта Антони Дончев, който от две години е начело на Биг бенда на Националното радио, разговаря Стефан ДЖАМБАЗОВ.

Работя тук, в БНР, много преди да стана диригент на Биг бенда – от края на 70-те години, още от ученически години записвам тук музика за кино, за театър. Започнах с музиката на баща ми, разбира се, но веднага след това с всички, които пишеха музика за театър и всякаква друга музика, включително и симфонична, поп, джаз. От края на 70-те години съм основно в Първо студио на БНР, казва с усмивка музикантът Антони Дончев, един от авторитетните ни джазмени.

Съвсем естествено разговорът ни е в градинката пред „старата къща” на Националното радио. Уговаряме се отдавна за този разговор след забележителните му концерти по време на Новогодишния музикален фестивал в НДК и редовните в студио 1 на БНР. Отделя време в кратката почивка по време на записи с оркестъра. Изключително талантлив пианист и композитор Антони Дончев е вече почти две години е начело като диригент на Биг бенда на Националното радио, като продължител, но и новатор на създаденото преди десетилетия от музиканти като Милчо Левиев и покойния вече Вили Казасян.

„Реших, че оркестърът, след като се захващам с него (иначе нямаше да го направя), искам да бъде сега, в днешния ден – в ХХI век. Без да обръщаме гръб на класиците в нашата музика, все пак ние трябва да си намерим нашето място, нашия звук, което би ни отличило от всеки друг подобен оркестър. Това ми е задачата и това ще ми бъде стремежът, това искам да правя.

ad4

Искам да правя съвременна музика

и музика, която, живот и здраве, да остане. Посоката е днешният ден през погледа на европейски автори. Те се ползват с известно предимство, тъй като до този момент като че ли са били неглижирани. Това би трябвало да се поправи, т.е. трябва да имаме много близък контакт с нашите колеги – интересни музиканти, които пишат музика за оркестър като нашия и да свирим тази музика”, обяснява мотива си да поеме оркестъра Антони Дончев.

„От баща ми (композитора Кирил Дончев, един от най-авторитетните създатели на театрална и филмова музика – б.а. ) съм научил най-важното нещо, а то е, че не изстрадаш ли това, което искаш да извадиш от себе си, по-добре не се опитвай да го показваш. Изстрадване е може би силна дума, защото някой път наистина се стига до страдание. Друг път се постига с по-голяма лекота, но при всички случаи човек трябва да бъде искрен. Това е. Аз говоря преди всичко за музиката, но то се отнася за всичко”, така Антони определя не само за професионалната връзка, която има с баща си. Брат му Георги е също джаз музикант – контрабасист. Антони Дончев е автор на музиката на няколко български филми, но най-много е работил с режисьора Людмил Тодоров, а в най-много театрални постановки – с Теди Москов. Негова е и музиката за продукцията „Улицата”.

„Писането на музика за театър не е останало назад при мен – живот и здраве, сега трябва да почнем с Теди в Народния театър „Иван Вазов” (пиесата на Луиджи Пирандело „Каквато ме поискаш”). В един момент едно е на преден план, в друг – друго. И добре, че е така, защото иначе ще трябва да се отказвам от някои неща, а на мен не ми се иска. Различните ми занимания с музика ми носят различен начин на общуване. В Бенда все пак музиката е на първо място, докато в театъра музиката е съобразена с това какво трябва да постигне в постановката. Там общуването е по-различно”, отбелязва Антони, който има и награда Аскеер за постановката на Теди Москов „Сирано де Бержерак”.

На 26 февруари започна цикълът на Биг бенда „Джазофония”. „В него искаме да каним музиканти, които всъщност са малко отстрани на джаза, и въпреки това да намерим допирните точки с тези музиканти и да направим проекти, които да бъдат интересни за хората”, формулира идеята музикантът. Тогава под диригентството на Антони Дончев в препълненото до краен предел Първо студио на БНР за първи път се надсвирваха емблематични за ромската музика инструменталисти: виртуозният акордеонист и композитор Мартин Любенов, майсторът на сватбарската музика Орлин Памуков (кларнет) и най-младият, надраснал академичните клишета – Ангел Демирев (китара). Сред виртуозите беше и ръководителят на световноизвестния ромски състав „Карандила” Ангел Тичалиев (тромпет), с елитния ни оркестър дебютира Мелятин – Миле (саксофон), създател на оркестър „Мания”. Беше наистина преди всичко апотеоз на музиката, на удоволствието от нея. А самият маестро Дончев, както на всеки свой концерт, въвеждаше публиката в следващата пиеса. Следващият концерт ще е с музика на Милчо Левиев. Освен Биг бенда, ще участват и певиците от един народен хор, т.е. това пак не чисто джазово музициране, а опит за движение в границите на различни жанрове. Ще се търси събирателната точка между тях, анонсира Антони какво да очаква публиката.

ad3

30 години „Акустична версия”

Той заедно с изключителния барабанист Христо Йоцов са създатели на знаменитата „Акустична версия” още като млади музиканти, а тази година отбелязват 30 години от създаването й. През годините „третият” изпълнител на контрабаса е бил различен, но в някаква степен основен остава братът на Георги Дончев. „Акустична версия” е явление не само за българската музика, но в цялост и за българската култура и изкуство. В тези 30 години тя има своя съвсем не малък принос различни поколения българи така много да обичат джаза, който за създателите на формацията е преди всичко свобода.

Според Антони Дончев българската публика изпитва все още един първичен ентусиазъм. „Той е породен от липсата на огромна традиция, каквато имат публиките в Западна Европа, което, от една страна, е хубаво за българската публика, но от друга страна, позволява на хора, които правят концерти, да спекулират с това. Те спекулират с този ентусиазъм на нашата публика, тъй като съвсем целенасочено го използват, за да печелят пари.”

Антони не е от най-разговорливите, когато говори за себе си, но все пак признава: „Опитвал съм се да правя това, което усещам най-добре, и да правя музика, която да не е компромис, да не се води по една или друга мода. Опитвам се да бъда винаги искрен в това, което правя. Защото човек може да си позволява да прави различни неща само ако е абсолютно искрен. Всяко друго нещо е заблуда. Това най-вече е искреност към себе си. В крайна сметка трябва да изпитам някакво удовлетворение от това, което правя, и то пак е свързано с истинността. Ако аз съм успял да намеря онова, което излиза от мен, и то е истинско, тогава имам удовлетворение. Ако нямам удовлетворение – то не вижда бял свят. Това е въпрос, който изисква някакво мъдро тълкувание, което аз едва ли мога да дам, но… Ако всеки човек се опитва да бъде себе си и се опитва да не се води от злободневни неща, а да погледне отвъд тях… Би трябвало да търсим нещата, които ни определят въобще, които са валидни във всяко време. Те са важните, всичко друго ще отмине.

ad2

А иначе живеем във време, пълно с противоречия, които са плод на момента на развитие. Имаме много да наваксваме, защото сме изостанали много. Трябва да натрупваме през годините, за да се стигне до някакво равновесие – тази пяна да може да се отмие. Това е”, характеризира по свой начин талантливият музикант времето, в което живеем.

Антони трябва да се връща в студиото. А само за „довиждане” казва, че работата му с Биг бенда е като приятелство, защото с почти всички оркестранти е свирил в различни формации. А ние допълваме, че правят страхотна музика като най-добрата навсякъде по света, но тяхна си.

Интервюто е публикувано в сайта Въпреки