
С Ада Соломон, която е сред най-успелите румънски продуценти, разговаря Лора ТРАЙКОВА. За дистрибуцията на филми в Румъния и извън нея, за интереса към късометражното кино и за предстоящите копродукции с българско участие.
Ада Соломон е сред най-успелите румънски продуценти. Кариерата й започва през 2006 г., а вече има във филмографията си над 30 късометражни и игрални филма. Миналата година продуцираният от нея „Позиция на дете” (реж. Калин Петер Нетцер) спечели най-високото отличие в Берлин – Златна мечка. Кариерата на Соломон е тясно свързана със София Филм Фест и фестивалния пазар на проекти София Мийтингс. На професионалния форум досега през годините Ада Соломон е представила четири проекта, от които „Медал за храброст” (реж. Калин Петер Нетцер) и „Всички мои роднини” (реж. Раду Жуде) печелят награда за пичинг. Зрителите на софийския фестивал са гледали и нейните „Месец в Тайланд” (реж. Пол Негоеску, награда на ФИПРЕССИ от София Филм Фест) и „Най-щастливото момиче на света” (реж. Раду Жуде, награда на ФИПРЕССИ от София Филм Фест). Тази година Ада Соломон отново бе в София, за да представи „Позиция на дете” и „Роксана” (реж. Валентин Хотеа), който участва в Международния конкурс на фестивала. Освен това на 11-ото издание на София Мийтингс продуцентката потърси партньори за новия проект с Раду Жуде Scared Hearts.

Имате малка роля в „Позиция на дете” – да не планирате завой в кариерата си?
Не, аз отдавна се появявам като актриса във филми, които продуцирам. Първото ми участие пред камерата беше преди двайсет години в учебен филм на режисьора Валентин Хотеа. Разбира се, като тийнейджърка си мечтаех да стана актриса и оттогава се снимам тук-там. Появявам се за кратко и в началото на „Роксана”, както и в Best Intentions.
Означава ли това, че участвате активно и в творческата работа по филмите, които продуцирате – в развитието на сценария, подбора на актьорите, режисурата?
Не се меся в нещо, от което не разбирам. Ако исках и можех да пиша, щях да го правя. Ролята на продуцента е да помага, доколкото е необходимо, на участниците в творческия процес с контакти, разговори, подкрепа. Но никога не бих посмяла да нареждам някоя реплика да се махне или сцена да бъде съкратена. Това не ми е работа.
С какво един проект ви привлича така, че да решите да го продуцирате?
Първо ме привлича някаква история – написана или споделена с мен, която бих искала да гледам като обикновен зрител. Посланието на филма е много важно при избора ми, както и начинът, по който то е предадено чрез историята. Личността на авторите – сценарист и режисьор – също е съществена за мен, защото може би вече съм твърде стара, за да работя с хора, които не ме вълнуват като личности, професионален и житейски опит, възгледи за създаването на кино и за света. Може би е егоистично от моя страна да искам да грабна нещо за себе си от всеки проект, но върху филм се работи 3-4 години и с хората от екипа му се прекарва дълго време.
Работите ли по различен начин с дебютанти и с утвърдени вече имена?
И да, и не. Разбира се, да работиш с дебютант е по-различно, но не и ако преди игралния му дебют сме си сътрудничили по късометражни филми. Вълнувам се като откривам нови таланти, личности, гледни точки. Това ме зарежда с много енергия. Затова и с удоволствие ходя на фестивала за късометражно и среднометражно кино Next в Букурещ. Да си обграден с млади хора е като да пиеш витамини. В Берлин винаги посещавам част от събитията в Берлинале талент кампус, където срещам редица многообещаващи режисьори и актьори. Така виждам и посоката, в която се развива нашият занаят. А и това помага да се поддържаш млад, да не са покриеш с прах и да правиш скучни, старомодни филми. Удобно е, приятно е, понякога е много успешно да работиш отново и отново с добре познатите ти режисьори, но е много интересно, а и обогатяващо за собственото ти развитие да откриваш и да си партнираш с непознати.
С режисьора Раду Жуде сме в София с четвъртия му игрален филм, който е проект в София Мийтингс. В същото време сме на път да започнем снимките по третия му филм, а междувременно направихме заедно още пет късометражни филма. С него сме толкова близки, сякаш ми е брат.

Късометражните филми дават възможност на режисьора, сценариста, актьорите, целия екип да упражняват занаята, да се развиват. С какво обаче те са интересни за продуцента в комерсиално отношение?
За мен те също са добро упражнение и аз много обичам да работя по тях. Някои са частично финансирани от нашия филмов фонд или от регионалния фонд CEE (South-Eastern European Network). СЕЕ не е голям фонд, но изключително много помага за създаването на късометражни филми. Има обаче и напълно независими късометражни филми. Ако хладилникът ти е пълен винаги с всякакви продукти, креативността ти спада и забравяш как да сготвиш нещо просто, но апетитно. Всъщност, да продадеш късометражен филм на телевизия, особено на чуждестранни компании, е по-лесно, отколкото пълнометражен. Вече много фестивали са готови да платят такса, за да получат правото да прожектират късометражен филм.
Нима наградите от международни фестивали не помагат?
Разбира се, хората ви имат повече доверие, след като получите награда или когато вече ви познават. Но все пак най-важното си остава филмът, който им предлагате. В момента има криза заради свръхпродукцията на филми в световен мащаб. Когато пуснахме „Позиция на дете” във Франция, френският ни дистрибутор си свърши отлично работата – намери подходящите кина, получихме необходимите рецензии в пресата, направи чудесни рекламни материали, но трябваше да се борим с около 30 други премиерни заглавия, които излизаха в същата седмица. А в цял Париж по това време прожектираха около 100 най-различни филма!
„Позиция на дете” спечели Златна мечка в Берлин. Как се отрази това на дистрибуцията му в Румъния?
В Румъния той се превърна в най-гледания местен филм за последните 15 години и е видян от около 120 000 зрители. Това е една трета от публиката на американски блокбастър. И едва ли щеше да се случи без Златната мечка, която просто вкара зрителите в кината. Когато те гледаха филма, повечето го харесаха и оттам нататък рекламата от уста на уста си свърши работата. На румънските дистрибутори им хрумна страхотната идея да наблегнат на важността от участието на филма на Берлинале. Те рекламираха Берлин като зимната филмова олимпиада, докато Кан, който е доста по-популярен фестивал у нас, беше сравнен с лятна олимпиада. В рекламната кампания поканихме да участват румънски олимпийци. Когато спечелихме в Берлин, хората почувстваха победата като своя, усещаха, че са допринесли за успеха, дори като са стискали палци на филма.
Бяхме предвидили премиерата да е три седмици след фестивала в Берлин и бяхме готови с материалите си. Много важна беше и подкрепата от страна на телевизиите, които, разбира се, разпространиха новината, че „Позиция на дете” печели Златна мечка. Рядкост е добра новина да е водеща и това привлича вниманието. А и режисьорът Калин Петер Нетцер и главната актриса Луминита Георгиу геройски обиколиха цялата страна, дадоха стотици интервюта и разказваха отново и отново за работата си по филма, срещаха се със зрители и разговаряха за емоционалната им реакция след прожекциите.
Beta Cinema са нашите агенти по продажбите на филма и досега са успели да го продадат за дистрибуция в над 50 страни. За мен беше изумително да получавам рекламните материали, които всеки местен дистрибутор приготвяше за филма, защото в тях има толкова много творчество, което не се забелязва и оценява. Видях с каква грижа и внимание е подходил всеки от тях така, че хем да локализира филма, да открие нещо, което ще привлече местната публика, хем да запази универсалното му послание.

Преди няколко години румънските режисьори на награждавани по световните фестивали филми се оплакваха, че нямат публика у дома. Успехът на „Позиция на дете” в кината у дома означава ли, че зрителите вече избират по-смело да гледат румънски филм?
Ситуацията не може да се промени от днес за утре. Но например миналата година „Позиция на дете” беше на първо място в боксофиса, а на второ се нареди дебютният независим филм, създаден по-скоро като упражнение за филмовата академия Love Building. Това много ме зарадва. Love Building е романтична комедия и привлече около 27 000 зрители, което е много добре. Третият филм в класацията също беше наш – Miss Christina, който е може би първият румънски трилър, чисто жанров филм по романа на Мирча Елиаде.
Според мен румънските зрители искат да гледат родни филми, но те по-скоро не могат да се ориентират какво и кога да гледат, защото рекламните бюджети на дистрибуторите са малки, а и почти не съществува вече специализирана филмова преса. Ако не успееш да привлечеш достатъчно публика в първите седмици след премиерата, филмът ти пада от афиша. С „Позиция на дете” имахме късмет и той се въртя усилено шест месеца, а и все още може да се гледа тук-там.
Повечето ваши филми са показвани на София Филм Фест, като някои от тях са участвали и на София Мийтингс. С какво е било полезно участието ви тук?
Тук се чувствам толкова у дома си, че не съм сигурна кога е било първото ми идване. Мисля, че беше преди 10 години, на второто издание на София Мийтингс. С проект участвахме чак с „Медал за храброст” на Калин, но и на предишни издания идвах, защото смятам, че между нашите две култури има много общи неща. Историята ни е свързана донякъде. Усещаме нещата и гледаме на света по подобен начин. Един от първите продуценти, които ми протегнаха ръка и споделиха своя опит с мен, беше Росица Вълканова.
„Медал за храброст” получи награда на София Мийтингс и това не само ни зарадва, но и изпълни с гордост. След това участвахме с „Всички мои роднини” и отново спечелихме. Но също така за нас беше много важно, че тук открихме и агента си по продажби. Много добре си спомням как седяхме на една тераса, говорихме си за проекта, беше пролет, във въздуха се носеше положителна енергия и добро настроение и така се споразумяхме с агента. После бяхме тук с Best Intentions. Миналата година представихме третия филм на Раду Жуде – „Аферим”. Изключително се радвам, че това ще е румънско-българска копродукция и най-накрая ще работим заедно с Росица Вълканова. Получихме подкрепа и от българския филмов център. Това е голямо предизвикателство за нас, понеже филмът се развива в определен исторически период, но аз съм оптимистка.
И съм оптимистка не само за себе си и моите филми. Радвам се, че вече се появяват копродукции между нашите две страни. В момента Тудор Джурджу работи върху новия си филм заедно с Чучков брадърс. Той снима с оператора Мариус Пандуру, с който ние ще снимаме, а те вече имат операторски екип от българска страна. Надявам се и ние да работим с този екип. Надяваме се да си сътрудничим и с Ню Бояна Филм, за да ползваме и от техния реквизит, например.
В момента работя и по проект за дебютен филм на режисьора от италианско-френски произход Адриано Валерио. Проектът се казва „Банат” и действието според сюжета се развива в Италия и Румъния. Надявам да направим италианско-румънско-македонско-българска копродукция, защото бихме могли вместо в Банат да снимаме в селата в Македония, както и по българското Черноморие, което е много по-красиво от румънското.
Проектите, които се представят на София Мийтингс, са специални и за мен е чест мой проект да бъде селектиран за участие. Новият ни проект с Раду Жуде е вдъхновен от румънския писател Макс Блехар, който умира много млад от болест на костите. Но това е филм, посветен на живота и на идеята, че всеки живот е важен и стойностен.
