0
719

Оригинални киноистории от Изток

„Луди за връзване“

Ежегодният филмов форум Sofia MENAR се превърна в традиция, и то традиция, която се развива.

Програмата на фестивала се придвижва географски все по на изток и с 9-ото си издание „превзе“ Индия и Индонезия. Колкото повече държави обхваща фестивалният репертоар (Азербайджан и Армения също се присъединиха към „обичайните заподозрени“), толкова по-пъстро става пътешествието на зрителите, но въпреки културните специфики на селектираните заглавия, Sofia MENAR всяка година доказва, че доброто кино е преди всичко изкуство и едва след това народопсихология.

Любопитството е съществен (и щедро удовлетворен) мотив за публиката да пълни салоните на филмовото събитие. Винаги има какво ново да се научи в мултикултурния обмен с историите от екрана. Какво знаете за ираноарменците например и звучи ли ви реално, че в мюсюлманска държава е по-лесно да си смениш пола, отколкото религията („Кайсиева горичка“, 2016)? Колко религии съжителстват в Индонезия и защо азиатка мюсюлманка е посрещната враждебно от мулати католици в забутано село в северен Тимор („Айша, нека сме семейство“, 2016)? Как обясняват на децата в училище откъде идват бебетата и колко смешни могат да бъдат сексуалните мераци и интимните неволи в ливански филм („Любов по правилата“, 2016)? Някои от сюжетите и взаимоотношенията са популярно развлекателни, други – енигматично неразбираеми (било то поради национални особености, или творчески несъвършенства), но цялата екзотика и откривателският хъс отиват на заден план, когато в тъмния салон ви очаква наистина добре разказана история. Ето две от тях.

„Луди за връзване“ (2015, реж. Аболхасан Давуди) е ирански филм, но националната му  принадлежност бързо се забравя в хода на интригата, а тя е разработена по най-оригиналните правила на драматургията. Фабулата е организирана като няколко партии шах (оригиналното заглавие на филма е „Лудият топ“ – ситуация в шаха, която в случая рамкира сюжета и го „перифразира“ по време на разгръщането му). Пируз ни въвежда в събитията: няколко младежи, които се познават само от интернет групата „Хора без родители“, се събират в кафене в Техеран. Скорошният му приятел Масуд го запознава със сгодена двойка и с още две момичета. Богатата Мандана спешно се нуждае от дрога, Пируз познава необходимия човек и така шестимата се натоварват на колата, и… приключението започва. Мимоходом си отбелязвате, че става дума за наркотици в ирански филм, но после става убийство и облогът „какво можеш да откраднеш от празна къща“, в който Мандана въвлича Масуд, се превръща в играчка-плачка.

„Луди за връзване“ е интересен на много нива. Отделните части в сценария представят ситуацията през гледната точка на различните участници и всеки път откриваме нови елементи от пъзела, а сюжетът се надгражда и усложнява. Жанровото колебание между драма и кримка не е слабост, а преимущество. Обратите са неочаквани, съспенсът се редува с трагични и комични проблясъци. Авторите са се погрижили детайлно да обособят отделните персонажи и да им дадат възможност да се развиват в хода на историята. Формално погледнато, разказът се води от гледната точка на Пируз, но във всяка част някой от шестимата участници излиза на преден план със своя социален, морален и емоционален багаж. Модерната драматургия не подчертава, но и не пренебрегва културните различия на иранската си принадлежност, просто киното взима връх и границите на традиционното очакване (ако имате такова, базирано на филмова или житейска практика) неусетно изчезват.

„Кралица“

Същото важи и за „Кралица“ (2013, реж. Викас Бал). Да, става дума за индийски филм и всички знаем, че в него ще има песни и танци, но историята напуска пределите на Индия и вместо боливудска романтика, или обичайното за западния киносюжет „просветление“ при опознаването на Изтока, получаваме смес между двете, при това обърната наопаки. Неповторимо преживяване!

Обзорът на клишетата за чужденеца, който попива индийската култура, е заменен с европейска обиколка на една индийка и неочаквана възможност да открием как изглеждат някои туристически атракции през непокварено-романтичния поглед на млада жена, възпитана в духа на източните традиции. Сватбата на Рани е отменена в последния момент от разколебания младоженец. Вместо да затъне в сълзите на самосъжалението, огорчената булка заминава на мечтаното сватбено пътешествие в Европа. Първо в Париж, а след това в Амстердам тя се сблъсква със самотата на свободата и с отчуждението на забързания модерен свят, открива приятелството и многообразието на живота, а после с новопридобито самоуважение взима бъдещето си в ръце…

„Кралица“ е драма без грам мелодраматизъм (защото самоиронията го обезоръжава), също комедия и филм пътепис. Докато се намираме в Индия, комично-музикалните моменти доминират и това е сякаш уговорен културен код между авторите и публиката. В Европа Рани се оказва „изгубена в превода“, а зрителят получава драматична обратна перспектива към традициите, които приемаме за даденост. Срещата на различните етноси в холандския хостел дава пресечната точка между хумора и притчата. Посланието е ясно, но ненатрапчиво, тонът на разказа е хем дързък (за индийски филм), хем освежаващо наивен, а музиката се променя според настроението и еволюцията на Рани. Наистина оригинална киносреща на Изтока и Запада.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияЖелязната завеса
Следваща статияБлестяща ли е изолацията?