0
484

Островът от предишния ден

AZahariev

Христо Бисеров вече не е тук, може би.

Слава Богу, господин Бисеров е жив и здрав, но е много вероятно вече да не е сред нас – сиреч сред хората, които остават да живеят на тази точно земя. В страната, тоест. В изплъзващото се траене, в което изписвам това изречение, Бисеров може би се гмурка някъде между рифове и бисери. Сцила и Харибда, както и Херкулесовите стълбове са останали далеч зад лъщящите на тропическото слънце перки на Христо Бисеров. Кроул на два такта. Водите на очищението галят корпуса, краката се изнизват измежду гальовните водорасли-съзаклятници, килът не задира, пясъкът е хрускаво-бял. Атоли. Островът е от предишния ден, отдихът е като на човек, работил дълго тютюн.

МВР все още не знае дали видението ми е психеделично или не. Нито вътрешните министерски работници, нито който и да било друг от умните хора у нас засега не знаят къде е Христо Бисеров.

Не беше никак отдавна, когато някои от нас, пишещите, споделихме мисълта, че ни очаква период, през който често ще виждаме как торбите с пясък се изхвърлят решително зад борда. Никой не може да бъде пророк, разбира се, но все пак има прогнози, които се оправдават. Прогнозата се яви вярна. Съперниците започнаха да се пощят стръвно, за да излязат чисти на очертаващите се вече като неизбежни предсрочни избори. Падат големи, не падат малки глави. Когато ГЕРБ се сбогува с Искра Фидосова, написах, че случаят няма да е изолиран, а ще придобие размерите на пандемия и ще обхване и останалите актьори. Няма да отречете, предполагам, че сцената с Христо Бисеров потвърждава тези мои видения. Всеки един политически субект се спретва сега, привежда се във вид с други думи, в очакване на голямото. Хигиенизация.

Дали от ДАНС е изтекла информацията, послужила на Бисеров и на от-пощилите го като предупреждение за удара, та да се спретнат своевременно, е несъмнено важно за обществото ни. Всъщност обаче по-съществено е да се помисли за друго. Най-напред за това, че поредното обвинение срещу Цветан Цветанов резултира в публична рефлексия на господин Цветанов върху случая „Бисеров”.

Както и за това, че разтоварването от пудовките върви в момента в добър синхрон с генното инженерство, практикувано от най-едрите партии. Такова, каквото го виждаме сега, България от най-ново време, уверен съм, не го е познавала преди. Още от февруарските протести пролича, че предстои да се правят и омесват активно дъщерни гражданско-търговски дружества, на които ще бъде възложено да излъчват новата амбициозна енергия. Енергията на скъсването със стария партиен модел. Месеци наред върви пред очите ни конкурентният процес по създаването на парапартийни граждански сдружения, предназначението на които реално е в това да осцилират между новите публични инициативи и утвърдените политически формации. Много е занимателно зрелището на спонтанно възникващите движения, алтернативи и отклонения от статуквото. Но тъй като това е тривиално, ще премина нататък, връщайки се назад.

Дали Христо Бисеров беше предаден предварително от своите на тъмната нощ и на скърцането със зъбите? Или ги хванаха заедно в крачка него и другарите му? Вървят ли между БСП и ДПС термитите на разложението? Мораториумът върху продажбата на земеделски земи ли е кръстовището, на което се разминаха съюзниците? А и в крайна сметка, какво означава в наши дни БСП?

Голямата ми и твърда надежда е протестиращите студенти да не се изложат на риск и да не се оставят да бъдат измачкани и омазнени подобно на картите от всяко едно играческо тесте, което се пипа от множество ръце. Не съм чак дотам глупав, за да не знам, че включването в големия политически живот предполага и такава активност. Няма нищо безсрамно в това да търсиш още като млад кариера на политик и е почтено да я започнеш, не изкачвайки се по кариерната стълбица в партийните структури, а по пътя на директното изстрелване нагоре.

Но думата ми е за Христо Бисеров. Ако той не бъде открит, изчезването му ще отключи огромна шахта, в която ще пропаднат не един и двама. Изчезването на един такъв емблематичен за прехода политик, прилича на признание за неговата виновност, повлича и всмуква като в сифон. Големият въпрос действително е този: ще поеме ли върху себе си Бисеров (доброволно или под жесток натиск ) резултата от грехове, които са общи, а не само лично негови?

Каквото и да произлезе от цялата работа, ясно е, че ДПС понася фронтален удар, който, както личи по всичко, не е бил предвиден, или най-малкото, последиците му са били подценени. Тъкмо затова трябва да се каже, че хигиенизацията, за която говорих по-горе, в случая е кризисна, аварийна.

В статията си под заглавие „Сотиро-логично” се опитах да вляза в положението на главния прокурор Цацаров. В този свой текст си позволих да кажа, че напрегнатата престрелка между основните политически опоненти минава преднамерено през институционалното тяло на главния прокурор. Ето че казусът „Бисеров” доказва същото. Видя се ясно, че очилата на господин Цацаров бяха потни през целия вчерашен ден.

Следващите два-три месеца ще покажат доколко обезобразяването на ДПС през тези компрометиращи събития ще бъде забелязано от електората на партията. Твърде вероятно е случаят да изиграе оздравителна, вместо осакатяваща функция. Както е ясно отговорът зависи в много голяма степен от това дали ще видим отново очите на Христо Бисеров.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияГулаш с турул
Следваща статияНе остава място за прошка