0
5832

Отворено писмо до министъра на културата

Вероятно за десетте дни като министър на културата вече сте се запознали с част от проблемите, произтичащи от начина на управление на българското кино. По тях има различни гледни точки, но няма съмнение относно размера им.

Уважаеми проф. Минеков,

Като Ви поздравявам с назначаването Ви за министър на културата, бих искал да Ви запозная с един актуален проблем, свързан с държавното управление на българското кино. Използвам формата „отворено писмо“ заради обществената значимост на темата, а и заради доказаната експедитивност на обратната връзка при този „жанр“.

В случая бързата реакция е особено наложителна, доколкото на 28 май т. г. изтича едномесечният срок за провеждане на общественото обсъждане на „Проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия (28.04.2021)“, а Министерството на културата е водещата институция по тази процедура.

Сигурно сте се включвали в подобни „обществени обсъждания“. Аз лично  винаги участвам, когато те са по теми, по които се чувствам компетентен. Във връзка с разработвания  близо две години  проект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), който беше приет и публикуван на 2 март 2021 г., досега бяха обявени две подобни процедури, по които освен публикации в медиите съм давал писмени становища с коментари, бележки и предложения. Казвам „обявени“, а не „проведени“, защото на практика в нито един случай не беше осъществено каквото и да е било реално „обсъждане“ или, ако евентуално е имало такова, то със сигурност не е било „обществено“. Нищо засега не ме кара да мисля, че настоящото административно мероприятие ще има различен резултат.

Актуалното обсъждане е още по-важно, защото самият Закон за изменение и допълнение  на ЗФИ беше разработван и приет с поредица нарушения на процедурите и откровени престъпления спрямо здравия разум и българското кино. Държа да ви уведомя, че голяма част от нашата филмова общност прие с дълбоко разочарование мълчаливия отказ на президента Румен Радев да се възползва от правото си на вето по определени откровено лобистки текстове в този вече приет, макар и все още недействащ закон.

Това прави Вашата отговорност във връзка с наложителното обсъждане още по-голяма, защото част от нелепиците в закона могат да се смекчат донякъде с конкретни текстове и процедури, въведени чрез правилника за прилагането му. Които да действат до, надявам се, едно бъдещо ревизиране на този закон. 

В изпратените бележки и коментари до отговорните за „обсъждането“ служители в повереното Ви министерство съм изразил част от своите опасения и съм направил някои предложения. Знам, че и други колеги са изпратили становища. Все още обаче от отговорните служители в Министерството на културата не е обявена никаква информация по какъв точно начин ще се проведе настоящото обсъждане, кой ще се произнесе по допустимостта на предложенията, ще има ли възможност за реална дискусия и допълнително аргументиране на бележките и предложенията. Какъв ще бъде в крайна сметка резултатът от многобройните, доколкото съм информиран, критики към текстовете на този проект за правилник. 

Вероятно за десетте дни като министър на културата вече сте се запознали с част от проблемите, произтичащи от начина на управление на българското кино. По тях има различни гледни точки, но няма съмнение относно размера им.

Разчитам, че благодарение на Вас ще бъде поставено началото, ако не на решаването, то на откровеното и принципно обсъждане на тези проблеми.

С уважение и искрени пожелания за успех:

Александър Донев,

София, 20 май 2021 г.     

Александър Донев е филмов експерт и преподавател, доктор по кинознание, киноизкуство и телевизия. Сценарист, режисьор и продуцент на документални, игрални и анимационни филми. Автор на книгите „Помощ от публиката. Българските филми и техните зрители в началото на ХХI век“ (2018) и „Независимите в киното. От Едисон до Нетфликс“ (2019).