0
4085

Отворено писмо на кинорежисьори

Напоследък станахме свидетели на това как малка група кинодейци, засегнати от резултатите на последната сесия за игрално кино, поведе грозна кампания против двама от членовете на НХК към НФЦ.

След направена подробна проверка по казуса Българската асоциация на кинорежисьорите застава срещу изнесените клевети и ги възприема като отчаяна атака срещу младите и едни от най-талантливите автори в българското кино. Автори, които през последните години наложиха своите имена, както в българската, така и в световната кинематография, с участия и успехи на най-важните събития за игрално кино в света като фестивалите в: Кан, Берлин, Венеция, Локарно, Карлови Вари, Ротердам, Сан Себастиан и Сънданс. С оглед на това е нормално критериите на НХК към кандидатстващите проекти да бъдат завишени. Следователно филмови проекти, които не отговарят на тези нови по-високи критерии, е логично да получат и по-ниска оценка. Това не е манипулация или нарушаване на закона, а точно обратното. Това е безпрецедентна подкрепа към таланта в най-чистата му форма и подпомагане развитието на културата в България. Със своите оценки Елица Петкова и Мина Милева са отказали да се слеят със статуквото и са му се опълчили. Сами виждате до какво води в момента проявената от тях смелост и принципност. 

Българската асоциация на кинорежисьорите вярва, че годините, в които държавната субсидия за игрално кино е била недостъпна за най-талантливите автори, вече са в миналото и всички заедно навлизаме в една нова епоха. Нова епоха, в която най-сетне ще успеем да поставим България отново върху световната карта на киното. Затова е изключително важно да бъде продължена очертаващата се тенденция за държавна подкрепа на високохудожествено кино, каквато е и философията на европейските разпоредби, регулиращи подпомагането на филмовата индустрия. Водената напоследък ясна политика в тази посока от нашата асоциация, СБФД и други асоциации дава резултат. Но очевидно това накърнява очакванията на някои наши колеги, които са получавали нееднократна възможност през годините да заслужат с имената и филмите си подобаващо място в българската кинематография, но не са го сторили.

Вместо това в своята отчаяна защитна реакция те се опитват да въведат едно абсурдно и несъществуващо никъде по света деление на „фестивални“ и „зрителски“ филми, внушавайки, че първите „отблъскват“ зрителите.

Може би, ако бяха имали шанса да участват на повече значими фестивали, тези наши колеги щяха да забележат огромното количество зрители, които се стичат там. Щяха да знаят и колко са важни тези фестивали, защото освен огромно количество зрители там се събират и много експерти, критици,  журналисти, дистрибутори, агенти, селекционери, програматори, които са в състояние да осигурят още повече потенциални зрители. Да се отрича или неглижира ролята на фестивалите в съвременното кино е най-малкото некомпетентно. А изкуствено да се конфронтират родните зрителите и стойностните филми, оценени на престижни международни форуми, е предателство към българската култура!

Нападките за манипулация на последната сесия за игрално кино, опитите да се дискредитират двама от членовете на НХК, както и обвинението, че резултатите са предрешени, са напълно безпочвени и неоснователни. Това се доказва красноречиво от фактите, съдържащи се в оценъчните карти, публикувани официално на страницата на ИА „НФЦ“ и публично достъпни:

– класираните за финансиране проекти в категорията с бюджет над 600 000 лв. са подкрепени почти единодушно от около 90 процента от членовете на художествената комисия, а именно: за проекта „АЛО“ – реж. Стефан Командарев – седем от членовете на НХК са дали оценка между 73-78 т., само  двама от членовете са го оценили под 60 т.; за проекта „СТАДОТО“ – реж. Милко Лазаров – осем от членовете на НХК са дали оценка между 72-78 т. и само един член е дал оценка 56 точки.

– в категорията за филми с бюджет до 600 000 лв. около 80% от членовете на комисията са оценили най-високо следните проекти: за  „ЧЕРНИ ПАРИ ЗА БЕЛИ НОЩИ“ – реж. Петър Вълчанов и Кристина Грозева – седем от членовете на комисията са дали оценка между 76-78 т., само двама от членовете са го оценили под 60 т.; за проекта „ПРИТУРИ СЕ ПЛАНИНАТА“ – реж. Илиян Метев – шестима от членовете на комисията са дали оценка между 72 -76т., един – 66 т. и само двама от членовете са го оценили под 50 точки; за проекта „ДИВИ ЯГОДИ“ – реж. Татяна Пандурска – шестима от членовете на комисията са дали оценка между 60-68т ., един – 70т., а двама от членовете са го оценили със 78 т.

Къде тук се откриват „машинации“, „фалшификации“ и „подмяна“, след като е очевидно, че членовете на комисията са били почти единодушни, че спечелилите са най-добрите проекти. Следователно твърденията на недоволните колеги са неверни и заблуждаващи. И те се опитват да въведат в заблуждение не само своите колеги в общността, но и представители на културните институции, в това число и министъра на културата. По-лошото обаче е, че те заблуждават обществото като цяло и явно не осъзнават вредата, която нанасят на българското кино с манипулативните си изказвания и внушения, отблъсквайки именно по този начин българските зрители.

Павел Г. Веснаков
Петър Вълчанов
Кристина Грозева
Георги Дюлгеров
Боян Папазов
Ивайло Христов
Теодор Ушев
Стефан Командарев
Камен Калев
Иван Павлов
Константин Божанов
Милко Лазаров
Драгомир Шолев
Весела Данчева
Светослав Драганов
Тонислав Христов
Любо Йончев
Любомир Младенов
Христо Симеонов
Николай Тодоров
Милена Андонова
Тома Вашаров
Иван Владимиров
Димитър Сарджев
Костадин Бонев
Иван Богданов
Зорница София-Попганчева
Илиян Метев
Владимир Петев
Камен Коларов
Надежда Косева
Светла Цоцоркова
Светослав Овчаров
Весела Казакова
Ралица Петрова
Димитър Кутманов
Николай Василев
Петър Крумов
Лиза Боева
Виктор Чучков
Андрей Паунов
Филип Андреев