1
1616

Отворено писмо

За критичното състояние на висшето образование

висше0909

До Президента на Р България
До народните представители в 43-то НС
До Министерския съвет на Р България

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

от университетски преподаватели по философия относно критичното състояние
на висшето образование в Р България и неотложните мерки за неговото подобряване

 

Уважаеми дами и господа,

В началото на академичната учебна година, ние – група дългогодишни университетски преподаватели – смятаме за свой дълг да насочим вашето и на обществото ни внимание към видимата за всички ни криза във висшето образование. При наблюдаваните през последните две десетилетия демографски процеси у нас налице е трайна тенденция за спадане броя на потенциалните кандидати за прием във висшите училища. Неконкурентността на образователната ни система мотивира най-добрите от зрелостниците да търсят възможности за получаване на образование зад граница. Публична тайна е, че средното ни образование е колабирало, като немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране. Това негласно се потвърждава от факта, че някои университети – като ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, например – вече въведоха задължителни ограмотителни курсове за всички новоприети студенти. В същото време около 95% от държавната субсидия продължава да се разпределя между висшите училища на принципа „брой обучавани студенти”. Ножицата между реалния демографски потенциал и броя на постъпващите във висшите училища младежи все повече се свива за сметка на качеството в базисното образование на кандидатите. Субсидирането „на глава” притиска академичните ръководства ежегодно да завишават план-приема и да смятат основните си цели за постигнати, ако попълнят отпуснатите им бройки.

Оторизираните държавни органи като защитници на обществения интерес също виждат посочените проблеми. Нормативно тяхното решаване е предмет на приетата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., но смятаме, че остава недооценена дълбочината на кризисните явления и неотложността на мерките, които следва да се предприемат за противодействието им. Висшето ни образование е в процес на неконтролируем упадък и следва да се реагира в следващите месеци, а не години, за да се съхранят възможностите за ефективното му възстановяване и развитие. Отправна точка за действие следва да бъде приетата от МС Национална квалификационна рамка на Р България (НКРРБ), която е конкретизация към българските условия на приетата няколко години по-рано от ЕС Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот, а създалите документа упълномощени държавни органи са длъжни да следят за спазването на заложените в него индикативни цели.

При така стеклите се обстоятелства ние смятаме, че общите ни усилия следва да бъдат концентрирани към повишаване качеството на обучението и рационализиране структурата на образователната ни система, за да не се пилеят и без това оскъдните човешки и финансови ресурси.

В тази посока за най-неотложни смятаме следните стъпки:

1. Да се промени ЗРАСРБ така, че да бъдат освободени преподавателите, които не са положили конкурсен изпит и не са придобили ОНС „доктор” в указаните срокове. Всеки преподавател да се самоопредели институционално, за да се пресече практиката на „академично номадство”, а висшите училища да разчитат на собствения си кадрови потенциал при акредитация.

2. Да се прегледа състоянието на висшите училища по линия на следакредитационния контрол и се коригират дадените от НАОА оценки, ако не отговарят на изискването за достатъчно и с нужната квалификация преподаватели. Самата НАОА да се реформира по посока на повишаване прозрачността в нейната работа и изработване на ясни критерии за привличане на експертите й.

3. Да се преструктурира мрежата от висшите училища чрез тяхното окрупняване, като за целта се изработи и приложи комплексна оценка, включваща ясни и приложими към всички тях критерии:

А/ да се вземе за основа класацията на висшите училища от страната, формирана на базата на оценките от институционалната им акредитация, и се въведе минимален праг за продължаване на самостоятелното им съществуване;

Б/ да се има предвид класацията на висшите училища по професионални направления, като и тук за основа се вземат оценките от акредитацията на НАОА, а когато такава още липсва – от рейтинговата система, и се въведе минимален праг за продължаване на обучението по тях в съответното ВУ;

В/ да се вземе предвид броят на държавните висши училища, обучаващи в отделните професионални направления, като се ограничи техният кръг до най-високо оценените.

4. Да се определят лимити за поддържане на висшето образование в страната:

А/ за количеството студенти, приемани по държавна поръчка като цяло, като ежегодно се фиксира с известен резерв броят нужни на страната млади специалисти;

Б/ за количеството студенти, които се приемат по държавна поръчка в отделните професионални направления, като за отправна точка се вземат потребностите на обществото и на трудовия пазар – понастоящем и в бъдеще.

5. Да се изработи модел за централизирано разпределение на обучаемите по професионални направления в държавните ВУ, като разпределянето на студентите в държавния план-прием да става според мястото им в националната класация по даденото направление и на водещите в нея висши училища бъдат отпускани в определено съотношение отредените от държавата средства.

1 октомври 2015 г.

 

Проф. дфн Цочо БОЯДЖИЕВ, СУ „Св. Климент Охридски”

Проф. д-р Валентина ДРАМАЛИЕВА, УНСС

Проф. дфн Стилиян ЙОТОВ, СУ „Св. Климент Охридски”

Проф. дфн Валентин КАНАВРОВ, ЮЗУ „Неофит Рилски”

Проф. дфн Лазар КОПРИНАРОВ, ЮЗУ „Неофит Рилски”

Проф. д-р Даниела СОТИРОВА, ТУ-София

Проф. дфн Венцеслав КУЛОВ, УНСС

Проф. дфн Правда СПАСОВА, НХА

Проф. дфн Атанас СТАМАТОВ, МГУ „Св. Иван Рилски”

Проф. д-р Ели СЯРОВА, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

Проф. дфн Добрин ТОДОРОВ, МГУ „Св. Иван Рилски”

Проф. д-р Тодор ТОДОРОВ, УАСГ

1 коментар

  1. Уважаеми преподаватели,
    Кризата в образованието като цяло е проблем, който отдавна е заседнал в българското общество. В същината си е един от най-съдбовните проблеми, защото от нивото на образованието зависи бъдещето на държавата ни, казано накратко. Затова започнах с интерес да чета отвореното писмо, още повече, че авторите му са университетски преподаватели по философия. Самата аз съм възпитаничка на СУ „Климент Охридски“, специалност Испанска Филология —също така хуманитарна дисциплина.
    При все това и с цялото ми уважение към Вас, разсъжденията в писмото ми се струват половинчати. Безспорна е кризата във висшето образование, за която посочвате следните осезаеми симптоми:
    1. Трайна тенденция за спадане броя на потенциалните кандидати за прием във висшите училища;
    2. Най-добрите от зрелостниците търсят възможности за получаване на образование зад граница.
    А също така и следните причини:
    1. Средното ни образование е колабирало, като немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране;
    2. Някои университети – като ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, например – вече са въвели задължителни ограмотителни курсове за всички новоприети студенти;
    3. Около 95% от държавната субсидия продължава да се разпределя между висшите училища на принципа „брой обучавани студенти“;
    4. Субсидирането „на глава“ притиска академичните ръководства ежегодно да завишават план-приема и да смятат основните си цели за постигнати, ако попълнят отпуснатите им бройки. (това, между другото, е проблем и на средните училища)
    Защо тогава, след като според дословно цитираните от Вас ред на мисли, първопричината за крахът на висшето образование се крие в колапса на средното (което е вярно) и в неправилния модел на субсидии, предлагате следната мярка: «Да се промени ЗРАСРБ така, че да бъдат освободени преподавателите, които не са положили конкурсен изпит и не са придобили ОНС „доктор“ в указаните срокове.» За мен това няма нищо общо с проблемите на висшето ни образование. Не всички преподаватели, участвали в моето обучение са били с титла доктор, но смея да твърдя, че образованието, което получих от тях в СУ е повече от качествено. Един добър преподавател се изгражда с години: понякога именно, защото съвестно си подготвя часовете (особено по теоретичните дисциплини) и не съумява да посвети достатъчно време на академичното си израстване, т.е. с написването на докторска теза. Освен това, заплащането е толкова ниско, че за да работят в университета много от преподавателите се принудени, вместо да се усъвършенстват, да работят на няколко места. Тук не става дума за «номадството» от университет в университет, а за физическото оцеляване на преподавателите и техните семейства.
    Смятам, че изискването за титла «доктор» е напълно излишно, бюрократизира образованието и ограничава достъпа на иначе талантливи преподаватели до него. Отстрани погледнато прилича на «заграждане на територията» и както едно време, вместо по таланта, преподавателят да се наема според документа. Виждам нещо много погрешно и порочно в това предложение.
    Следва препоръката «Да се прегледа състоянието на висшите училища по линия на следакредитационния контрол и се коригират дадените от НАОА оценки, ако не отговарят на изискването за достатъчно и с нужната квалификация преподаватели», която пак няма нищо общо с изброените в увода причини за катастрофата на висшето образование.
    По-нататък има още по-обезпокоителни предложения, а именно: «Да се преструктурира мрежата от висшите училища чрез тяхното окрупняване»; «да се вземе предвид броят на държавните висши училища, обучаващи в отделните професионални направления, като се ограничи техният кръг до най-високо оценените».
    Според мен проблемът не е правилно формулиран. Въпросът не е в многото университети, а в качеството на преподаването там. И в това, че те произвеждат свои доктори, доценти и професори по критерии, които не винаги отговарят на световните стандарти. Затова е важно акредитирането, т.е., подвеждането им под общи знаменатели. Остава обаче без отговор най-важният въпрос: кой и как извършва акредитацията и дали отново не играят важна роля субективните фактори и дори корупцията.
    Що се отнася до окрупняването по принцип, винаги съм била на мнение, че в една развита образователна система ВУ се намират близо до младите и предлагат не само най-високо оценените направления. В неразвитите държави ВУ са окрупнени и има по един университет в столицата: това е максимално окрупняване. Във Великобритания или Холандия например е обратното. Образователната система е винаги губеща финансово, управниците трябва да го осъзнаят. Но е печеливша хилядократно, защото връща мислещи индивиди, способни да строят и поддържат една държава. В този смисъл, държа да напомня на авторите на писмото, че именно философията не е сред най-високо оценените професионални направления в държавните ВУ, така че точно техните катедри подлежат на закриване ако строго следваме съветите им. Само че хуманитарните науки днес са по-нужни от всякога, ако и да не осигуряват висок рейтинг и заплата. Дори съществуват предложения да се даде статут на «защитени» специалности на някои икономически «ненужни» филологии като арменска, тибетология, кореистика и пр.: изчезващи видове на културата…
    Що се отнася до предложението за «Да се изработи модел за централизирано разпределение на обучаемите по професионални направления в държавните ВУ, като разпределянето на студентите в държавния план-прием да става според мястото им в националната класация по даденото направление и на водещите в нея висши училища бъдат отпускани в определено съотношение отредените от държавата средства», лично на мен ми звучи като връщане на колелото на историята в ’50-те години на миналия век. Не става ясно дали студентите пряко волята си ще трябва да учат, където ги разпредели държавния план-прием или все още ще имат право да решават съдбата си. Тоест, ако едно ВУ е водещо в националната класация, ще му разпределят повече студенти, и съответно повече средства, и догодина ще има повече рейтинг и съответно повече студенти, и така до безкрай…
    Уважаеми преподаватели, моля да напишете още едно отворено писмо до обществеността, с което да обясните как точно предложените от Вас мерки ще се преборят с колапса на средното образование и неадекватното разпределение на държавната субсидия, които според увода на писмото Ви са причините за критичното състояние на висшето образование в България.
    С уважение,
    Виктория Лефтерова