0
1312

Отвъд нумерологията

Новото правителство на България записа като дата на своето начало четвърти май.

Още в най-ранната питагорейска традиция четворката се умозре и разбира като завършеност и изпълненост. Както казва Аристотел в своята „Метафизика“, за Питагор и питагорейците всяко число, взето само по себе, е някакво качество, а не само определено количество. Така че, взета просто като 4, и значи в ейдетичен, а не в материален план, четворката е една качествено определена природа (фюсис). Или, казано иначе, четворката е не само едно съставно единство от изграждащи го елементи, едно множество, количество от свързани части, тя е и нещо друго и нещо повече. Тя е ейдос.

Четворката е ейдосът, смятал Питагор, на хармоничната завършеност и на справедливостта. Затова, когато нещо започва на четвърто число, неговото начало е чисто, а четворката вещае и обещава добро и успешно бъдеще, в което начинанието ще постигне целите си, ще се завърши.

Между другото, до края на живота си Джон Адамс и Томас Джеферсън единодушно твърдели, че Декларацията за независимостта е била подписана не на 2-и, а на 4 юли 1776 г. И двамата остават в историята като президенти на Съединените щати. И двамата си отиват от този свят в един и същи ден – на 04. 07. 1826 г.

Интересно е и това, че погледне ли се историята на административното делене, въведено в следреволюционна Франция, ще се види как нейната територия бива поделена на департаменти с декрет от 22. 12. 1789 г., чието прилагане започва на 04. 03. 1790 г.

Иначе, ако сега измервахме времето по френския революционен календар, в който новото летоброене започва уставно на 22. 09. 1792 г., вчерашният четвърти май щеше да е най-вероятно петнайсетият ден от месец флореал в двайсет и третата декада на двеста двайсет и петата година от Началото.

Знае се колко силно изкушени са били инженерите и строителите на революционна Франция от древните знания за природата на числата ,както и че са били под властта на очарованието в ейдетичната същност на четворката. Особено тогава, когато е ставало въпрос за обществени дела и за начинания, на които е трябвало да се придаде святост. Секуларна святост, разбира се.

А сега отвъд числата. Със сигурност не е нужно знание, което да е mathema от питагорейски тип, за да се разбере, че ако одобреният вчера от 44-то Народно събрание кабинет не изкара своя гарантиран му от Конституцията четиригодишен мандат, това няма да е никак добре за България. Защото:

  1. По-нататъшното икономическо развитие на страната се нуждае в момента без никакво съмнение от управление, в което поне през следващите четири години няма да се наблюдават резки отклонения и обрати. Сега има нужда от действия, които, веднъж започнати, в последствие няма да бъдат прекъснати. По средата, както сме свикнали да казваме. За да може позитивните тенденции по отношение на растежа в икономиката да се запазят.
  2. Председателството на Съвета на Европейския съюз е задача, която фокусира вниманието, мобилизира и респектира, но не толкова със своята сложност и трудност, колкото с това, че предоставя огромни шансове, които задължават да бъдат използвани в максимална степен. Грамадни шансове за изява на страната, както е ясно. Голямото предизвикателство, пред което председателството изправя България, е в това тя да се възползва възможно най-пълноценно от тази своя „промоция“. Защото, колкото и да звучи странно, дори в някои от европейските институции знанията за българската действителност, за нивото и динамиката на развитие на страната през последните десет години продължават да са или направо рудиментарни, или карикатурно неадекватни. Същото важи нерядко дори и на ниво бизнес елити и кръгове, които се интересуват от това да развиват трайно свой бизнес в България. Може да се каже, че, като се изключат най-високите политически етажи в отделните европейски страни и в Брюксел, както и твърде ограниченият кръг на експертите, работещи за основните европейски институции и занимаващи се специално с България, непознаването на базисни елементи от участието на страната в общоевропейските процеси, е типично дори за европейското експертно чиновничество от среден и по-нисък ранг, както и за топ мениджърите на много от големите европейски компании.

2018 г. ще промени рязко картината, ще направи България много по-явна и знайна, и точно тази перспектива прави председателството на Европейския съюз толкова задължаващо за новото правителство на Бойко Борисов. Но пак същата тази перспектива предполага и налага непосредствен континуитет и бързина при преработването и експлоатацията на постигнатото за периода на председателството.  Континуитет в управлението, гаранция за който естествено са оцеляването на правителството и на парламентарната подкрепа за него. 

  1. Накрая бих поставил нещо, което не отстъпва по важност на първите два отбелязани пункта. Дори напротив, превъзхожда ги. Става въпрос за вероятността евентуална нестабилност на управлението в България през мандата на това правителство да бъде експлоатирана незабавно и настървено от вътрешни и външни актьори за целите на антиевропейското политическо действие от една страна и разклащането на българския авторитет и позиции в Европа, от друга. И без това опити за злоупотреба с името на България във връзка с дестабилизационните процеси в Македония вече бяха направени, така че клатенето, люлеенето и подтикването към деконструкции със сигурност ще се засилят още във втората половина на тази година с цел своевременно компрометиране на българското ротационно председателство. Тук е важно да се подчертае, че активност в тази посока ще произлезе и от точки вътре в самия Европейски съюз. Това не бива да бъде подценявано. Ето защо здравината и устойчивостта – или съответно нестабилността – на правителството за периода на целия му мандат ще дадат пряко отражение върху очертанията на фигурата, с която България ще излезе на сцената след края на „ Европа 2020 “.

Мисля си, че и предложената тук рехава скица е напълно достатъчна, за да прозвучи оправдано следното заключение: наистина ще е добре третият кабинет „Борисов“  да завърши своите четири години.            

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияПопитай Камен Стоянов
Следваща статия„Атакизиране” в действие