0
2298

Отвъд повърхността

Национални есенни изложби, Пловдив 2018

Богдан Александров, „Отвъд повърхността“, Пловдив 2018

„Отвъд повърхността“ е темата на Националните есенни изложби през 2018 г., кураторски проект на проф. Галина Лардева. Ако първите три издания представяха нови имена и процеса на тяхното ситуиране на сцената на изкуството, то последвалите три – „Огледало“, „Плацебо“ и настоящото, разглеждат проблеми на пластичното. Тази година вниманието е насочено към парадоксалността на визуалната образност.

В кураторския си текст Галина Лардева отбелязва стереотипното пренебрежение към повърхността като плоска и неспособна да създаде пълнота, както и приемането на онова, което е „под повърхността“, за дълбинно и същностно. Категорията на визуалния образ се опитва, подчертава тя, „да реабилитира повърхността като платформа на разбирането, като надмогне разделянето на световете върху повърхността от тези под повърхността, и да освободи видимото от чувството му за трансцендентална малоценност“. Защото „уникалността на художественото произведение се съдържа в свързването между нагледното цяло и това, което е заложено в отделните предназначения на цвета, на формата, на фигурата, на перспективите и гледните точки. По такъв начин повърхността на изображението се превръща не просто в проекционен екран, а в контактна зона на различни разбирания и сюжети, на различни следи“. А освен това повърхността „провокира и активността на наблюдателя“, „апелира към въображението“ му.
Затова в Стария град са поканени да направят изложби автори, които примиряват два начина на мислене – този, за който единствено пластичното е изкуството, и другия, издигнал в култ посланието отвъд материалността.

Сред десетте имена тази година отново има дебютант – Явор Костадинов, завършил неотдавна Художествената академия в класа на проф. Ивайло Мирчев. В двора на Балабановата къща той показва живопис, две серии – портрети и градски пространства.

В дълбоката зала на Балабановата къща е голямата живописна изложба с концептуален ключ към целия проект на Богдан Александров. В портретите си той изследва човешките гранични състояния, статиката и динамиката, светлината и визуалния шум, интегрирането на време в пространството.

Моника Роменска, известно име в концептуалното изкуство, която работи в различни медии – графика, инсталация, обект, създава сайт спесифик работа в сводестата зала на Балабановата къща, фотография, вдъхновена от природата. 

Напълно непознато име в Балабановата къща – Шевкет Сюнмез, макар да е роден в Пловдив. Той учи и живее в Истанбул, големоформатната му живопис силно се различава от традицията тук: сюрреалистично звучене, акцент върху паметта и колизиите между индивидуалната и националната история.

Фотографското присъствие тази година е на Даниел Леков, който работи с класическа техника от зората на това изкуство. Както сам казва, това е „фотография в най-чистата ѝ форма“, създадена от светлина, сребро и ръчен труд.

На верандата на къща Къща Хиндлиян Атанас Тотлеков показва литографии и обекти, под заглавие „Естезика“, термин, въведен от Пол Валери. Той от дълго време работи върху тактилното, трансформацията на материалното в изкуството и емоционалния план на усещанията.

В двора на Къща Хиндлиян Мартиан Табаков ситуира по игрови начин огромни тела от желязо, обвити в плат, търсейки органичността в тях. Маазата на Къща Хиндлиян е преобразена от сценографа Юлиян Табаков в ново пространство. В центъра му е фотографско изображение, което контрастира с представата за затворената каменна постройка, съхраняваща семейното имане.

В двора на къщата „Мексиканско изкуство“ Мартин Трифонов е разположил танцуващи фигури от алуминий, заредени с абсурдизма на сюжет по истински случай от лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч. Тема, която вълнува Мартин от известно време.

В залата на къщата „Мексиканско изкуство“ Калоян Илиев-Кокимото ни разкрива афинитета си към визуалните кодове на мексиканското, наред с актуалните образи от масовата култура, които преработва в социално-политически и общочовешки план.  

Людмила Димова