0
2125

Отиде си Шарл Азнавур

Големият майстор на шансона напусна този свят на 94 години

В песните си той възпяваше „вечната бохема“. Твърдеше, че е роден „едва ли не на колела“, в „бягство“. Публиката се просълзяваше на песента му „Емигранти“. Обичаше живота и не го криеше. И съвсем не се боеше „да умре от любов“.

Доказват го и заглавията на повечето му култови песни: „Отведете ме“ – за стремежа на човека от севера да се качи на борда на кораб, отиващ неизвестно къде. Или „Виждах се вече“: за копнежа на едно осемнайсетгодишно момче, решено да влезе в битка с живота и да завоюва Париж. Само със син костюм, „вик на последната мода“, и фотографии на известни музиканти в джоба, които да го насочват в кариерата.

Истината е, че Шарл Азнавур всъщност е роден в Париж на 22 май 1924 г., ала е дете на арменски емигранти, близки до света на театъра. Рожденото му име е Шахнурх Азнавурян – име, което майка ме, умела шивачка, сякаш рязва с един замах и го прави французин. Той се качва на сцената още на 9 години, но кариерата му не тръгва никак лесно – има специфично лице, нисък ръст и още по-характерен глас. Трябва да минат години, да срещне Едит Пиаф, която му помага да осъзнае, че този глас може и да е неговото невероятно предимство. Тогава, в средата на 50-те, той се превръща в звезда. Зала „Олимпия“ в Париж отваря врати за него, разказват, че в онзи период е правил по три концерта на ден. Работоспособността му е пословична. Скоро го открива и киното, а през 60-те прави легендарни турнета в САЩ. Американските версии на неговите песни са безброй, сред изпълнителите им са Рей Чарлз, Франк Синатра, Боб Дилън, Лайза Минели.

Списъкът на артистичните му изяви е направо зашеметяващ: 1400 песни, 60 роли в киното, около 200 млн. продадени плочи.

Азнавур винаги е твърдял, че тайната на неговия успех е в любовта му към текста:„При мен текстът винаги предхожда музиката“. Обичаше литературата и бе ангажиран в политиката. Никога не забравяше, че е едно от „децата на Армения“. Бореше се светът да узнае истината за арменския геноцид, подкрепяше различни правозащитни каузи, боеше се от надигащите се вълни на омраза в днешния свят, воюваше с посланията на крайнодесния „национален фронт“ във Франция.

Умееше както никой друг да се обръща с песните си персонално към всеки. Дори към онези, които не разбират думите в текстовете му. Българските зрители на концерта му през 2017 г. се убедиха в това.