0
3222

Отново свързан

Wired/Свързан, Сцена Дерида, фотограф Николай Райчев

Едно красиво тяло на сцената, пресечено от множество червени нишки, симетрично разположени като лъчи, които го прорязват или излизат от него. После един голям черен цилиндър се движи мистериозно по сцената, съпровождан от също толкова мистериозно осветление, и от него изпада същото това тяло, но вече съблечено и „окабелено“ със същите червени нишки, като в някакъв примитивен, дивашки костюм. После тялото изчезва в цилиндъра и прави безуспешни опити да го напусне, протягайки навън различни свои части. После тялото изплува над черния цилиндър, безтегловно, като в някакъв отвъден унес. И накрая тялото се появява в кръгъл тунел от светлина, от който излиза сякаш преродено, голо и свободно, за да тръгне по облаците. Едно тяло и безброй червени нишки, които го свързват, обвързват, оплитат и обуславят движенията му, докато то се превърне в тяло от светлина – това е само лаконично описание на спектакъла на Деян Георгиев Wired/Свързан, който се играе на Сцена Дерида. Ще спра дотук с асоциациите си, за да не накърня свободното тълкуване на внушенията на произведението.

Деян Георгиев е изключително талантливо и самобитно явление на съвременната танцова сцена у нас. Неговата хореографска работа се отличава с непресторена оригиналност, идейна дълбочина и стремеж към собствен, автентичен език. Деян Георгиев е неконвенционален творец, който се движи по ръба на жанровете. Макар и в началото на пътя си, той вече се различава като част от рядката порода артисти, които носят дарбата си като собствен свят и собствена мисия, което ги прави непредсказуеми и вечно търсещи нови посоки за творческите си интереси. Хореографският му стил е обусловен от висока чувствителност и интуитивност, които произвеждат силно въздействащи визуални и пластични образи.

Последната му творба Wired/Свързан се фокусира върху взаимодействието на вътрешния свят на личността с универсума, върху връзките между „личното“ и „общото“, между Аза и реалността, човека и света. Изразът на творбата е минималистичен и лаконично представящ поредица от сложни взаимодействия на тялото със средата. Но тук не става дума само за социалния аспект на отношенията аз-общество-среда-свят. Произведените образи пораждат асоциации отвъд социалния контекст и ги усложняват и разширяват като пътуване на съзнанието в микро- и макрокосмоса.

Wired/Свързан, Сцена Дерида, фотограф Стефан Н. Щерев

Дали се възприемаме като самотна песъчинка в пустинята на живота, или се чувстваме свързани с всемирните закони и процеси, е дълбоко личен, но генерално определящ ни въпрос. Този въпрос е СВЪРЗАН и с религиозното възприятие на света – доколкото сме СВЪРЗАНИ с него и помежду си и доколкото RELIGIOот латински, дума със значения: „свързване отново, възстановяване на връзката с Бога, религиозен, отнасящ се до религията“ – носи значението на чувство за право, за святост, морално задължение и изобщо дълг към света. Wired/Свързан на Деян Георгиев представя нагледно това усещане за свързаност със света и етапите, през които преминава осъзнаването на факта, че си wired/свързан.

Спектакълът е трудно определим като жанр – форма, съчетаваща визуалния пърформанс със съвременния танцов театър. Идеята е проста и ясно артикулирана със средствата на танца, музиката и особено силната визия. Хореографските решения са изчистени до крайност, до неизбежното и крайно необходимото за изразяване на идеята, и същевременно тяхната поетична абстрактност разширява асоциативните смисли до необозрими внушения. Докато наблюдавах случващото се на сцената, в съзнанието ми се появяваха блицове от „Сталкер“, от „В самотата на памуковите полета“, от множество фантастични филми и неоутопии, от съвременна фотография… Рядко можем да видим толкова чисто обобщение на съвременните визуални форми, толкова искрено и насочено към чистотата на абстракциите, че отприщва порой от асоциации.

Определящо значение за силата на внушението на сценичните образи има присъствието на самия хореограф на сцената. Деян Георгиев не „представя“, а преживява свързаността си с всемира, с пълна, самовглъбена концентрация във всеки жест и дъх. 

Много зряла и монолитна работа на целия екип. Фантастична музика на Петя Диманова, която потапя действието в мистиката на отвъдни реалности. Сценографията на Габриела Кърджилова е съществена част от тази магическа сплав, постигаща с минималистични средства огромен по обем ефект.

Най-ценното в тази игра на артистичното въображение е нейната спонтанна искреност, която обединява цялостното внушение на спектакъла и му придава онзи рационално необясним магнетизъм, с който сме свикнали да отъждествяваме и назоваваме високите образци в изкуството.