Пламен Дойнов е поет, драматург, историк на литературата. Роден е през 1969 г. в Разград. Завършва история и културология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Автор на книгите с поезия „Вик на мълнии” (1991), Post festum (1992), „Любовникът и Маестрото” (1993), „Висящите градини на България” (1997), „Мистификации” (1999; 2000), „Истински истории” (2000), „Кафепоеми” (2003; 2005). Автор на критическата книга „Литература в междувековието” (2004), на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век” (2007), на монографията „1907: литература, автономия, канон” (2009), на над сто статии, студии и есета върху проблемите на българската литература от ХХ и ХХІ век. Съставител на множество сборници в областта на литературната и културната история на комунизма. Директор на научноизследователската програма на департамент „Нова българистика” на Нов български университет „Литературата на НРБ (1946-1990), в рамките на която е водещ на издателските поредици „Библиотека „Личности”, „Литературата на НРБ: история и теория”, „Червено на бяло: литературен архив на НРБ”. Редактор в седмичника „Литературен вестник”.
Преди няколко дни за книгата „София Берлин” (2012) Пламен Дойнов получи наградата за поезия Николай Кънчев заедно с Деян Енев за „Стихотворения”.
