0
1063

От безверието към подчинението

виктор

Не знам доколко философското съзнание на Франция е способно да се пробуди от книгата на Уелбек, но е ясно, че „Подчинение“ дава възможност на читателя да изучи моралните болести на съвременния европеец.

Мишел Уелбек написа сериозна книга. Преди тя да се появи всички във Франция си мислеха, че това ще е поредният уелбековски скандал, политическа утопия и сатира. Но понеже преди седмица бях в Париж, мога да кажа твърдо: книгата, която се продава във всички парижки книжарници и която четат хора от всички възрасти в парижкото метро, не може да се нарече сатира – това е чисто философско повествование на религиозна тема за френското бъдеще.

Светът се променя жестоко и непредсказуемо. Мои френски приятели, дясноцентристки адвокати, ми казаха, че ще напуснат Франция, ако на следващите президентски избори победи Марин Льо Пен. В романа на Уелбек „Подчинение“ се разглежда друга мрачна възможност на бъдещето. Обединилите се срещу ултрадесния Национален фронт демократични френски партии се кооперират с нова, засега измислена френска мюсюлманска партия. В резултат на победата на последната Франция, естествено, се преобразява до неузнаваемост.

Но Уелбек се интересува не от развитието на партията, а от екзистенциалното падение на човека. Главният герой на книгата е персонифицираната криза на съвременната френска култура, лишена от метафизика и живееща по инерция. Тъкмо тази криза използват за агресивните си цели всички онези сили в страната и по света, които ликуват при гледката на упадъка на европейските ценности, чийто разцвет в много отношения е свързан именно с Франция. Героят – професор по литература, специалист по Юисманс – живее унил монотонен живот, в който Уелбек, както му е навик, добавя еротични елементи, също, трябва да споменем, пълни с фрустрация. Героят, който обитава тъмна и скромна парижка квартира, се опитва да се измъкне от сивото ежедневие и най-внезапно започва да проповядва антилибералната философия на пълното подчинение. На базата на книгите на Ницше, които знае наизуст, професорът по литература мечтае да се превърне от нескопосан любовник в повелител на младите жени, многоженец, чиито фантазии ще бъдат изпълнявани от робски преданите му наложници. Самият той осмисля идеята за тоталното подчинение като загуба на свободата в името на смирението пред Бог, в когото дълги години е отказвал да вярва.

1

Писателят Еманюел Карер определя „Подчинение“ като „възвишена книга“ от автор, чиято визия е „по-силна от визията на Олдъс Хъксли или Джордж Оруел“.

Уелбек свързва идеята за подчинението с пълния възторг на мюсюлманина пред лицето на идеалния космос и хармоничното устройство на света. Католичеството, което героят е загърбил от дете, според него е прекалено човешка религия, която не се съобразява с разнообразието на живота на Земята и в космоса. В резултат на убеждавания и на философска вербовка героят се предава окончателно и се подчинява на новия ред, който според Уелбек е реалното бъдеще на Франция.

Това, разбира се, е провал на човека, а не на системата. Уелбек съзнателно изнася извън рамките на повествованието европейските политически структури и междуатлантическите механизми, които едва ли така безволно ще се откажат от западните свободи. Но екзистенциалният анализ на Уелбек, насочен не срещу религиите, а срещу човешката страхливост, е безпощаден.

Не знам доколко философското съзнание на Франция е способно да се пробуди от книгата на Уелбек, но е ясно, че „Подчинение“ дава възможност на читателя да изучи моралните болести на съвременния европеец. Очевидно всички ние – макар и във всяка страна по своему – трябва да преодолеем този ясно очертаващ се тренд към подчинение.

25.02.2015

Превод от руски Иван Тотоманов

Виктор Ерофеев е литературовед, есеист, романист. Роден е през 1947 г. в семейството на съветски дипломат, преводач на Сталин от френски. По-голямата част от детството му преминава в Париж. Вече в Съветския съюз два пъти го изключват от Съюза на писателите, в това число като един от организаторите и участниците в самиздатския алманах “Метропол”. До 1988 г. не може да публикува в СССР. През 1990 г. излизат романът му “Руската красавица” и сборникът с литературни есета “В лабиринта на проклетите въпроси”. Автор е на разказа “Живот с идиот” и на романа “Енциклопедия на руската душа”. В момента живее повече във Франция, отколкото в Русия. На български език предстои да излезе книгата му с есета „Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл“ (изд. „Факел Експрес“) в превод на Иван Тотоманов.