След 38 години българската публика отново може да види изложба на Жул Паскин. За ретроспективата в СГХГ и за художника, роден във Видин и погребан в Париж, говорят кураторът Мария Василева, колекционерът Даниел Папаро и режисьорът Атанас Киряков.
В Софийската градска художествена галерия са подредени 118 произведения – живопис, акварел, рисунка, графика, колаж, от частни колекции и галерии в Париж, Люксембург, Осло, Лондон и Тел Авив. Куратор е главният уредник на СГХГ Мария Василева. Ретроспективата, която продължава до 21 ноември, се случва с изключителните усилия на Посолството на Франция в България.
Жул Паскин е роден като Юлиус Мордекай Пинкас на 31 март 1885 г. във Видин. През 1892 г. семейството се установява в Букурещ. Паскин завършва гимназия във Виена. Между 1902 и 1905 г. посещава художествени академии във Виена, Будапеща, Мюнхен и Берлин. Работи за списание „Симплицисимус”, издавано в Мюнхен. През 1905 г. се установява в Париж, където среща и бъдещата си съпруга Ермин Давид. През 1907 г. организира първата си самостоятелна изложба в галерията на Паул Касирер в Берлин. През 1914 г. заминава за Ню Йорк, живее там до 1920 г., пътува до Южните щати и Куба. Заминава отново за Париж, където живее до смъртта си през 1930 г..
Изложбата „Жул Паскин – от Видин до Париж” представя разнопосочното му творчество. В нея са включени много рисунки, на които художникът отдава голямо значение. Показани са ранни работи от 1905 г., когато започва сътрудничеството му със „Симплицисимус“; творби от първия и втория парижки периоди; сериозен принос на изложбата е включването на произведения от американския му период. Наред със скиците от улиците на Ню Йорк, особен интерес представляват рисунките от пътуванията на Паскин из Южните щати и Куба – не дотам позната страна от творчеството му. Те притежават свежестта на първото впечатление, на рисуването в движение. Точно в този тип творби проличава умението на художника да „портретува” от пръв поглед, да избира от хаотичната реалност готови композиционни решения. В изложбата са включени и рисунки от Тунис – друга любима страна, до която Паскин пътува няколко пъти.
Засегнати са всички основни видове и жанрове: голо тяло, портрет, композиции по библейски и митологични теми, еротични рисунки, илюстрации, пътеписни скици. Изложбата дава възможност Жул Паскин да се възприеме в творческата му пълнота – като рисувач, илюстратор, карикатурист и живописец; като майстор на голото тяло и портрета, на фигуралната композиция и пейзажа; на лиричното и сатирата. Без който и да е от тези елементи образът му би бил непълен. Жив и динамичен като природа, и в изкуството си той не се задържа на едно място.
В отделно издание (на български и френски) е публикувано изследването на куратора на изложбата Мария Василева „Жул Паскин и художествените процеси от началото на 20-и век”.
Кураторът Мария Василева
„Критиците свързват ранното му творчество със специфичната атмосфера на Видин и Букурещ. В действителност първите му рисунки носят драматичните белези на този своеобразен и посвоему екзотичен свят. Вкусил от глобалните промени във възгледите за изкуството в самото начало на века и преминал през един от центровете на новите търсения – Виена, той като че ли винаги се оказва там, където нещата се случват. Активен член на художествения живот в Мюнхен и Берлин, Паскин пречупва в рисунките си влиянията на сецесиона, а по-късно и на експресионизма. Приеман за неделима част от Парижката школа, художникът неизменно се свързва с художествения живот там. Иван Гол казва, че след смъртта на Реноар Паскин е най-френският от съвременните художници. Живял седем години в САЩ и получил поданство, в американските издания той се споменава като американски художник… Еврейският му произход поддържа жив интереса към него в музеите в Израел. През целия си живот той не спира да пътува – до Тунис, Алжир, Португалия, Куба, из американските щати. Но както казва художникът, писател и критик Хорас Бродски, Паскин „не достига града на своите мечти.”
Всички опити да се придаде някаква национална принадлежност на този художник изглеждат неубедителни. Самият той не се интересува от подобни квалификации и се отнася с лекота (на думи и като житейско поведение) дори към еврейския си произход. Той не само е „човек без родина”, но и не остава обвързан задълго с художествени школи и течения. В картината на изкуството от началото на ХХ век Жул Паскин е художникът, който не се задържа на едно място, който обикаля градове, държави и художествени центрове и без да принадлежи на нито един от тях, като че ли е най-дълбоко обвързан с движенията на времето. Този феномен остава неразбран от изследователите, които се опитват да го причислят към едно или друго място или тенденция. Любопитно е да се наблюдава как етикетите под неговите картини в Париж носят надписа „френски художник”, а в Ню Йорк – „американски художник”. Неизменен остава само надписът „роден в България”. Жул Паскин никога не е криел откъде идва, напротив – подчертавал го е. Той не може да бъде вкаран в национална рамка…
Произведенията на Жул Паскин никога не са се радвали на постоянна слава. Приживе, а и след смъртта му, интересът към тях е различен, променя се скокообразно и често пъти има нужда от стимули – изложби или каталози, за да излезе от поредния период на летаргия. Паскин става известен много млад, но въпреки че е посрещан с овации и в Париж, и в Ню Йорк, той все пак не постига славата на някои свои съвременници. Причините за това се крият както в честите му премествания в различни държави, така и в самия характер на твореца. Принуден на няколко пъти в краткия си живот да започва всичко отначало, да се справя с нова, макар и винаги приятелски настроена среда, той хвърля неимоверни усилия да се доказва и да изгражда нови кръгове от галеристи и колекционери. Така сложилата се житейска и творческа съдба го поставя нееднократно в неизгодни ситуации, в които е принуден да се бори за оцеляване.”
Из книгата на М. Василева „Жул Паскин и художествените процеси от началото на 20-и век”
Даниел Папаро: страстта на колекционера
Ирина и Даниел Папаро, които живеят в Люксембург, са сред колекционерите на творби от Жул Паскин и сред инициаторите на изложбата. Даниел Папаро обяснява пред Портал Култура защо обича произведенията на художника от американския му период.
Режисьорът Атанас Киряков за своя филм, посветен на Паскин
Документалният филм на режисьора Атанас Киряков и оператора Димитър Митов „Голямата любов на френския „терорист” Абел Рамбер” разказва историята на една уж случайна среща. През 1948 г. французинът Абел Рамбер, офицер от Френската съпротива, вижда за пръв път рисунка на Паскин и тръгва по следите на художника. Превръща се не само в колекционер и собственик на галерия, но и в най-големия познавач на творчеството на Паскин. Той е комендант на изложбата на Паскин в парижкия музей „Майол” през 2007 г. Там, в залата, Рамбер разказва пред камерата за любовта си към всяка картина. Филмът за Паскин, видян през погледа на галериста, може да се проследи в СГХГ по време на изложбата.
