4
3955

От какво се бои Борисов

Политика и блокада (1)

TNikolov

Времето на протестите – дори от пика към платото им – по особен начин префокусира случващото се. Резултатът е вече видим: статуквото е „разомагьосано“; харизмата на „бате Бойко“ престава да работи в центъра (на властта), удържайки засега периферията; на дневен ред все по-остро стои въпросът за неговото „наследство“. Хронометърът на изборите е включен, когато и да са те.

Същевременно ситуацията изглежда диаметрално противоположна, видяна от улицата и от прозорците на властта. В духа на Паскал най-адекватното описание е следното: хората на улицата виждат цялото, без да знаят детайлите, докато управниците виждат само детайлите, без да ги е грижа за цялото.

От месец насам наблюдаваме как Борисов подава противоречиви сигнали, сипе всевъзможни обещания (за „едни решения много интересни“), раздава пари и се обяснява по никому ненужни детайли. Без да даде отговор на основния въпрос: ще се оттегли или няма да се оттегли. Засега отговорът е по-скоро „не“, но явно още обмисля различните варианти. На път беше да вземе „трудното решение“ пред актива на ГЕРБ в „София Тех парк“ по пладне, заявявайки, че трябва да са готови да продължат без него; после патриотите „го“ оттеглиха и върнаха в играта; накрая, умиротворен сред внуците си, заяви, че отново е готов „за най-тежкото решение“. И то е: да не се оттегля…

Ама знае ли човек, нали и утре е ден…. И пак отново: ще се оттегли, няма да се оттегли… Докато обществото „блокира“ от тази му политическа въртележка и спре да разбира какво точно се случва.

Дали „да“-то не означава „не“ или пък „не“-то не означава „да“?

Диалектиката на Бойко Борисов, доколкото въобще има такава, е отделна тема за разговор. Не че ми се влиза в дилемата на Харалан Александров, който съвсем сериозно запита по една телевизия дали Борисов е прочел „Феноменология на духа“ на Хегел. За миг си представих как, докато хора надуват свирки и искат оставката му, той, бърчейки чело в уединение, движи пръст по абзаците на „Феноменология на духа“, питайки се кое е „новото“ или какво е „истината“. Например в този случай: Както сградата не е готова, когато са сложени основите ѝ, така достигнатото понятие за цяло не е самото цяло. Там, където искаме да видим дъб с неговото могъщо стъбло, с неговите широкоразпростряни клони и безброй листа, ние няма да сме доволни, ако на това място ни покажат жълъд. Началото на новия дух е продуктът от широко преобразуване на многообразни форми на развитие, то се достига след изминаване на сложно преплетен път и с цената на също така многократни напрежения и усилия (превод Генчо Дончев).

Нима тук „го“ няма Бойко Борисов: вместо сграда – първа копка, вместо мощен дъб – жълъд? Има да чакат протестиращите „новото“, щото тепърва им предстои да изминат „сложно преплетения път с цената на неимоверни напрежения и усилия“. Да четат Хегел.

Или, ако не са го чели, да са се занимавали с бойни изкуства. Спомням си как в ранните си изяви като главен секретар на МВР Борисов обясняваше, че най-важното било да изтощиш противника, вкарвайки го в празното пространство, така че сам да се съсипе от ударите, които нанася.

Горе-долу това в момента Борисов се опитва да прави с протестите. След първите брутални сцени „зад колоните“, бързо смени тактиката. Все пак не e е Лукашенко, а и винаги е твърдял, че се бои от насилието. Пък и много  добре знае, че то също поражда ответна (понякога дори по-голяма) вълна от насилие.

Затова засега изчаква и предпочита да мотае нещата.

Борисов се надява да блокира протеста така, както и той блокира Борисов.

Ситуацията да е патова.

От една страна, подкрепата за ГЕРБ непрестанно се свива. Фактът, че всички или почти всички политически играчи са срещу Борисов, е мощен сигнал (от центъра към периферията) за промяна в правилата на играта. Така едни избиратели се дръпват, защото вече „може“. Други се оттеглят, защото Борисов вече „не може“ да овладее положението (не е онзи „бате Бойко“, сполучливо описан от Калин Янакиев). А трети засега изчакват. ГЕРБ е на път да се редуцира до държавната и общинска администрация, и до клиентистките си мрежи по места.  

От друга страна, протестът също е в отлив; умората се усеща, гневът е ресурс, който постепенно се изразходва. Очертаха се и сегментите на протеста, което е съвсем нормално; „левицата“ се събира около шадравана пред президентството, „триото“ видимо клони към Радев, черните знамена на Мая Манолова са пред Министерския съвет, пред Ректората са „българи юнаци“, а градската десница държи „агората“ на „Орлов мост“, така наречената „улица на свободата“, която до полунощ привлича много хора.

Блокадата на „Орлов мост“ е наистина знакова: отвоюван е „град в града“ от Борисов. Ала сме в средата на август, а от началото на септември – да не говорим след 15 септември – всичко ще изглежда по друг начин. Протестите ще трябва да преминат в друга фаза.

Ситуацията е бременна с неясноти. Никой не знае след толкова натрупано политическо напрежение в кой момент може да се стигне до нов взрив на обществено негодувание. Необходим е съвсем малък повод, който да даде нова искра на бунта.

Да, едно извънредно парламентарно заседание може да бъде бойкотирано с хватки за липса на кворум, да бъде отложено за по-нататък или пренесено в новата парламентарна сграда. Още повече, когато по депутатите летят яйца. Но това е видим за всички израз на задълбочаващата се политическа криза.

Да, Борисов може дълго да не се появява в парламента или да избягва недоволните в центъра на София, карайки джипа си из периферията. Но винаги може да се случи „нещо“, което не влиза в сметките му и обръща хода на нещата; спомняме си нощта на „белия автобус“ през 2013 г., която за малко не свали Орешарски.

Разминаването на хоризонтите между хората на улицата и управлението не премахва проблема за изборите.

Ето основния проблем на Борисов. Той може да отложи (или да удържи) натиска на улицата, но не може да отложи изборите. Дори и да е замотал поръчката за машинно гласуване. И колкото повече протака, толкова повече губи подкрепа.

Няма как да не го е разбрал. Видял го е и по социологическите проучвания.

И тук стигаме до онова, от което истински се бои Бойко Борисов.

Това не са само протестите, въпреки че те го съсипват. А тегнещата заплаха да го уцелят с яйце или домат, го прави смешен.

Не се бои чак толкова и от президента Румен Радев, въпреки вечната им война и размахания от другата страна юмрук. Наскоро Борисов размишляваше на глас какво толкова може да му причини едно служебно правителство и сам себе си убеждаваше, че заплахата не е кой знае колко голяма. Спомняме си как оттекоха ревизиите на неговото управление, които проведе предишното служебно правителство на проф. Герджиков. Не доведоха до нищо и потънаха из дебрите на правораздавателната система

Явно Бойко Борисов се бои от друго. Най-вече от скритите си партньори във властта.

Бои се да не бъде принесен в „изкупителна жертва“. Да не би ненадейно Иван Гешев (по даден знак от Пеевски и Доган) да пренасочи вниманието си от неотложните проверки на „Биберон“ в Силистра към Борисов и управлението му. В опит да спаси каскета си на главен прокурор.

Преди време в една статия Иван Кръстев бе прокарал чертата между парламентарната демокрация и популистката демокрация тъкмо по линията на този инстинктивен страх. В парламентарната демокрация не е страшно да паднеш от власт, дори чрез предсрочни избори. Мобилизираш се, явяваш се на тях, може и да се озовеш в опозиция, но имаш всички шансове някой ден отново да дойдеш на власт. В истинската демокрация падането от власт не е съпроводени с политически репресии, с мачкането на противника и на неговите близки или с конфискация на имуществото му.

Не така стоят нещата при популистката демокрация, където смазването на противника е първостепенна задача. Там всичко опира до възмездието, до личното и жестоко отмъщение. Има примери за подобни управленски режими в Източна Европа.

Фактът, че Борисов толкова се бои, ясно показва в какъв режим живеем.

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статияМатериалният живот
Следваща статияСамотният крал на социалната комуникация

4 КОМЕНТАРИ

  1. Съгласен съм с г-н Николов,че Борисов се страхува да не го пратят в затвора или дори убият,но не от Доган (Пеевски) се страхува,(те са последната дупка на кавала…),а от неизвестен на широката публика роден враг. Със сигурност обаче,Цветан Василев и Васил Божков са смъртни врагове на Борисов. Това да те прокудят от родната страна ЗАВИНАГИ,(хъшовете по времето на „турското робство“ поне са можели да влизат в родната България),може да озлоби до смърт и най-добродушният човек. Но няма нищо чудно. Борисов е неизлечим комунист и за него е в реда на нещата да прогонва завинаги хора от родината им и дори да ги убива в чужбина,(справка,Георги Марков).

    П.П.

    Терминът популистка демокрация е нонсенс.

  2. Ако си представим под Дъба и наблюдателите, очакващи ОСТАВКАТА, ще се получи пародиен римейк на пиесата „В очакване на Годо“, в нашия случай – в “ Очакване на Боко“. Такава ситуация не е по силите на самия Самюел Бекет. И доколкото Obstipatio -то в измъчената дефекация на подхвърлените позивни декларации така и не позволява да излезе ОСТАВКАТА, ако и ефирът да се изпълни с хвалби за пречиствателни станции и кристално чисто море, то край Дъба се понасят приказки за изсипване на златни жълъдчета – както рекла моята тъща: „Бойко ни даде 50 лв“ (цитат). В пиесата на Бекет Годо не идва и не идва, тук край Дъба минават протестиращи, по едно време като крив рак се примъкна и Марешки. Нека сега да оградим дъба с посрещачите на Годо в квадрата на Пиньол от „Хладна кожа“ и старият възпитател да ни попита – „Какво се вижда в квадрата, гледайте внимателно!“ Веднага ще отговорим: „Годо го нема“.
    Но според някои наблюдатели от медийната проправителствена среда една евентуална „Годо-оставка“ ще премаже като валяк България , ще настъпят Хаос и мор, и ще останат само няколко смачкани жълъди върху пресния гроб. Дали ще поникне от тях дъб – един Бок знае…

  3. ех бе… Красиви и умни бе… когато писаното е безкрайно далеч от реалността… как му се викаше? Религия? фентъзи? Сакатлък? първо улица няма. Има шепа полезни идиоти рекрутирани от различни кукловоди. с различни идеи в главите. Разбира се обединяващата идея е лошия бб . защо ББ е лош? Никой не знае. чували сме едни наративи от епигоните на Камандира където е омешан бабаитлък, агарянство, степи и висок BMI. Разбира се вината е вменена но недоказана. но ни е удобно да политическа употрба. и ето Дочоолу и Гочоолу с клавиатури, вместо тояги, и с Хегел (онзи с фентъзи идеите донесли сакатлък на Европата) като контрапункт на джипката. – мамицата му сега ще разплича. = ама чакайте това е премиера на Републиката. – Ба премиер той една книга не е чел. (нищо че има докторат). Вече муха и политик не се убиват с вестник. постове требат. Разбира се бб не е длъжен да се обяснява на отрепките дали и кога ще реши да подава оставка. Ако не беше резидента Радев вече щяхме да сме преди избори. Но Радев е рецидивист и на него власт не трябва да му се дава – преди време вместо да организира избори тръгна самолети да купува. резидента все още не е декларирал че няма да ни вади от нато и ес, вътреки призивите на Бойкикев. печалния Руски пуч е описан като за сапунен сериал от автори които много се надяват да живеят в сапунения свят. но неби. Никога нема да дойде време където красиви и умни джамбази ще властват с откраднат електорат. страх от съд? Керамичен? Господа спукайте балоните.