Начало Галерия От страница на страница
Галерия

От страница на страница

Милена Балчева-Божкова
14.03.2023
2800
Изложбата „Страница след страница…127 години Библиотечна сбирка на Националната художествена академия“, Галерия „Академия“, 19 януари–17 февруари 2023 г.

Две наследства на най-старото и престижно висше училище за изкуства в България са особено ценни – Библиотечната сбирка и Музейната сбирка, пазени вече повече от 125 години. Библиотечната сбирка на Националната художествена академия е най-старата библиотека със забележителен като количество и многообразие специализиран фонд от литература върху изобразителното изкуство, в който се „крият“ библиографски съкровища. Сред притежанията ѝ са стотици томове редки книги и албуми, многотомни издания с висококачествени репродукции от произведения на най-старото, класическото и съвременното българско и световно изкуство. За поколенията възпитаници и преподаватели тя винаги ще бъде уникално, привлекателно и вдъхновяващо място.

Изложбата „От страница на страница… 127 години Библиотечна сбирка на Националната художествена академия“ в галерия „Академия“ е добър и подходящ повод да се отдаде заслужената чест и внимание на ключовото звено в структурата на институцията. Тя е предназначена не само за тесен кръг специалисти, но и за всички интелигентни читатели – онези, които се интересуват от книгите, архивите и националната историческа памет. Изложбата разказва историята на една от най-старите, още от времето на Княжество България, научни библиотечни сбирки.

През годините развитието на Библиотеката на Художествената академия остава встрани от погледа на изследователите на самата Академия. За сбирката се споменава частично и сумарно под формата на кратки бележки в някои от юбилейните годишници. В крупния чуждоезичен справочник Handbuch der Bibliothekwissenschaft от 1957 г., посветен на историята на библиотеките, в отделеното място за библиотечното дело в България страната ни е представена с няколко по-големи библиотеки. Сведения са дадени за възникването на Националната библиотека, Софийската университетска библиотека и Библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. В изданието липсва информация за Библиотечната сбирка на Художествената академия; не се споменава и за най-старата научна библиотека у нас – тази към Българската академия на науките. Затова и днес изглежда така, сякаш историята на една от най-старите и ценни библиотечни колекции в България е незаслужено неразказана. А документите говорят много. Запазената архивна документация във връзка с развитието на библиотечната сбирка заслужава специално внимание. Този, макар и малък като количество изворов материал, опазен грижливо през годините от служителите на длъжност „Библиотекар“, разказва любопитни факти, които биха представлявали интерес за специалисти от най-различни сфери. Поради маргинализирането на темата и липсата на сериозни специализирани изследвания по нея, тук се спирам на няколко от по-съществените документи от архива на Библиотечната сбирка, които са ценни по отношение на необходимата информация. Документите засягат основно развитието на фонда от създаването му до началото на 50-те години на миналия век. Те предоставят и по-обективна картина от живота на специализираната библиотечна сбирка; хвърлят светлина върху нюансите на определени исторически събития, тясно преплетени със съдбата ѝ.

Трудното начало

Както е известно, Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) отваря врати през есента на далечната 1896 г. и бързо и категорично се утвърждава като институция с висок авторитет и важна мисия – да възпитава поколения творци и да бъде представител на високата художествена култура. В този процес голяма заслуга, разбира се, има и обособяването на специализирания библиотечен фонд. Но начинанието е трудно. Почти половин век известни художници преподаватели в учебното заведение отделят от безценното си творческо време на несвойствената за тях дейност да са ръководители на библиотечното звено. Развитието на библиотеката е пряко засегнато и от немалкото превратности, през които преминава самата културна институция.

Важен документ за първата година от съществуването на Рисувалното училище са спомените на неговия първи секретар Ил. М. Добрев:

… Първите четири месеца училището преживя за сметка на столичните гимназии. Въпросът за училищна сграда се разреши сравнително леко. По споразумение с министерството, едно частно лице на бърза ръка издигна на свое място масивен салон за целта, разделен на две – по-голямата половина за рисуване, другата за лекции по история на изкуството и анатомия… Пристигнаха и поръчаните от странство учебни пособия – гипсови орнаменти, маски, бюстове, човешки скелети и цветни снимки от храма Св. Петър в Рим и др. Набавиха се и книги по история на изкуството, мебели за училището и канцеларията…

В първите години (а и през следващите десетилетия проблемът в тази посока остава неразрешен) училището разполага с крайно ограничени кредити за закупуването на книги. Първите стъпки по комплектуване на книжния фонд се осъществяват през учебната 1896/1897 година с даренията от първите преподаватели. Това се превръща в хубава традиция – всички преподаватели започват да завещават на училището издания от собствените си библиотеки. В повечето от случаите са дарени ценни екземпляри върху творчеството на определени художници или периоди в историята на световното изкуство. Към основните дарители в този период спада и цар Фердинанд, който също предоставя за нуждите на библиотечния фонд ценни книжни издания.

Първото документирано сведение за сбирката откриваме в отчета за първата учебна година на Държавното рисувално училище, където става ясно, че от общата сума разходи за 34 676,20 лв., почти половината е изразходвана за мобили, пособия, книги, журнали и др. За нуждите на новосформираното библиотечно звено са доставени 80 тома книги на френски език, 50 тома руски език и 6 журнала от текущата година, всичките специално по историята на изкуството и изкуството въобще. Набавените издания са от Русия, Италия, Австрия и Германия – общо 136 тома книги, албуми и периодика.

Първоначално библиотеката на Държавното рисувално училище се помещава в сградата на ул. „Сан Стефано“ № 17, а първият отговарящ за нея е проф. Антон Митов. Според редица архивни източници по негова инициатива се организира закупуването на множество албуми и списания, свързани с изобразителното изкуство, за да бъдат трайно използвани. Интересен разказ за възникването на библиотечния фонд се съдържа под формата на бележки и в мемоарната книга „Минали дни“ на художника Александър Божинов (възпитаник в първия випуск на Държавното рисувално училище), където той пише:

… Като всеки новооснован институт, особено като се има предвид отдалечеността на времето – преди 60 години, отначало не всичко там беше както трябва – много удобства за работа липсваха, липсваха и пособия, необходими за нуждите по преподаването, но професорите Иван Мърквичка, който беше директор, и Антон Митов, преподавател по история на изкуството, употребяваха всички възможни усилия и грижи да вървят работите добре. През втората година (художникът визира втория семестър на учебната 1896/1897 година, б.а.) захвана да се нарежда и библиотека при училището. За нея се грижеше професор Митов. Ние постоянно се въртяхме около вратата на библиотечната стая и питахме дали има някакво ново списание, да видим репродукциите в него, защото бяхме гладни да видим чужди художествени изображения…

В края на 20-те години на ХХ век Библиотеката на Държавната художествена академия наброява във фонда си значителен брой печатни издания:

576 тома по живопис и скулптура, 202 тома по археология, 140 тома по декоративно изкуство, 52 тома по керамика, майолика, фаянс, порцелан и художествено стъкларство, 39 тома по художествена везба, тантели и текстилно изкуство, 20 тома по графика, гравьорство, литография и художествено печатарство, 138 тома ръководства, учебни пособия и помагала, 58 тома лекции и пособия по история на изкуствата и др. Общо 2416 тома. Всички те основно на француски, английски, немски, италиянски, чешки, руски, български и сръбски.

Тетрадката с лекции по история на изкуството на проф. Антон Митов

Когато Държавното рисувално училище отваря врати, проф. Антон Митов е един от четиримата художници в умаления му преподавателски състав. На него са поверени занятията по рисуване и лекциите по история на изкуството. Отново в спомените на Александър Божинов четем: … Проф Митов беше човек добряк, благороден, усърден в популяризирането на историята на изкуството чрез достъпни всекидневни сказки с добър проекционен апарат, с богата колекция фотоснимки. Така той четеше и лекциите си по тая материя на учениците…

Личността на Антон Митов оказва силно влияние върху българския културен живот в края на XIX и началото на ХХ век. През 1899 г. в салоните на Рисувалното училище художникът започва да провежда известните си сказки по история на изкуството. Лекциите се осъществяват с помощта на проекционен апарат, добил популярното наименование „Магически фенер“. Провежданите всяка неделя сказки бързо добиват популярност сред софийската общественост и привличат хора от различни социални кръгове, включително и представители на царското семейство. Днес сред запазените архивни документи в Библиотечната сбирка на Художествената академия откриваме и тетрадката с лекциите по история на изкуството на проф. Антон Митов – рядък и ценен документ за онова време. В нея преподавателят подробно и педантично развива всяка една от своите лекции на различни теми върху класическото и западноевропейското изкуство. Посочената дата в тетрадката е учебната 1905/1906 година, а лекционните разработки са подредени по семестри. Страстен публицист и художествен критик, през 20-те години на XX век Антон Митов издава и поредицата „Ръководство по всеобща история на изкуството“ с лекции за изкуството на Египет, Гърция, Рим, на Средновековието и Възраждането.

Първата снимка на библиотечното хранилище

През своите 127 години съществуване Библиотеката на Художествената академия среща редица затруднения. Липсата на достатъчно средства за набавянето на нова литература, особено на чужди издания, липсата на подходяща сграда и добре подготвени служители са сериозна пречка на работата ѝ през годините. Дълго време тези фактори не ѝ дават възможност да се развие като истинска научна библиотека. Най-належащ в първите няколко десетилетия след обособяването ѝ като отделно звено в структурата на учебното заведения остава проблемът с помещението. Отново от документалните извори научаваме, че дълги години библиотеката се помещава в няколко тесни и неудобни помещения в частните здания, предоставени за нуждите на училището на улиците „Аксаков“, „Оборище“ и „Сан Стефано“. Първоначално за нея е предвидено място в сградата на ул. „Сан Стефано“ № 17, предоставена от Богдан Станкович. През 1906 г. библиотеката се премества в другото частно здание, отпуснато за нуждите на училището – отново сграда на същия собственик, намираща се на ул. „Оборище“. Непосредствено до салона, определен за нуждите на библиотечния фонд, се е помещавал и салонът за лекции по теоретически предмети. Местоположението на библиотеката и свободният достъп до литературата за тогавашното време са били важни фактори за връзката с потребителите на информация – сравнително малката общност от художниците преподаватели и техните ученици.

През 1911 г. на библиотеката и музея са предоставени нови помещения. През 20-те от писмо от завеждащия библиотеката и музея Васил Димов до директора на Художествената академия разбираме, че през 1921 г. част от библиотечния и музейния фонд се премества в помещение в северната сграда на ул. „Шипка“ № 1, където днес се намира Ректоратът. През 1925 г. във връзка с отпечатването на Юбилейния годишник по случай тридесет години от основаването на Държавното рисувално училище 1896–1926 се фотографират ателиетата на учебното заведения, както и библиотечната и музейната му сбирки. Изданието излиза през 1926 г. и в него откриваме и най-ранната снимка на Библиотеката. От нея става ясно, че двете сбирки са били разположени първоначално в две съседни помещения, свързани с обща врата. Едва в началото на 50-те години за библиотечния фонд е определено специално място. Предоставеното помещение е много по-голямо, с обособени пространства за книгохранилище и читалня съобразно изискванията на библиотечната практика. Придобилата вече научен характер библиотека е била поместена в главното крило на тогавашната основна сграда на Художествената академия, единствената реализирана постройка от проекта на арх. Александър Смирнов.

Най-старият правилник за Библиотечната сбирка

Обособилите се в първите години след откриването на Рисувалното училище музейна и библиотечна сбирки няколко десетилетия по-късно значително са обогатили своите фондове. Специализираният библиотечен фонд безспорно бързо се развива в началото на ХХ век и това очертава насоките на бъдещото му оформяне като научна библиотека и база за научноизследователска дейност в сферата на изкуствата. Така се налага необходимостта от уреждане и регламентиране на дейностите, функциите и достъпа до сбирките.

Първият Правилник за библиотеката и музея при Държавната художествена академия е утвърден на 26 май 1922 г. от министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски. Създаването и приемането му е съществен етап от историческото развитие на двете сбирки. Правилникът е общ за двете звена и съдържа специални указания по всички основни библиотечни и музейни дейности. Относно библиотечната сбирка регламентира вътрешната ѝ уредба, използването на фонда и разработването на различните видове каталози. По това време уредник на двата фонда и първият щатен библиотекар в Художествената академия е художникът Васил Димов, който е преподавал „Методика на рисуването“. Началото на Правилника гласи:

… Библиотеката при Държавната художествена академия има за цел да ползува преподавателите и да подпомага художественото развитие на учащите се в нея… Библиотеката и музеят се завеждат съгласно тоя правилник от заведующ (чл. 271 от закона за Народното просвещение), който разполага с персонал – пазител и слуга – назначавани от директора на академията…

Според първия правилник библиотеката и музеят се управляват от един завеждащ, на когото помагат, при възможност пазител и служащ. Завеждащият следи книжнината по изящни и приложни изкуства, поръчва или купува одобрените от комитета издания и предмети, на време ги описва, грижи се за подвързване и каталогизиране на изданията, осведомява писмено Директора за нуждите на библиотеката и музея и полага грижи за редовното им функциониране. Oт правилника научаваме и че в началото на 20-те години фондът се е състоял от списания, книги, гравюри, фотографически снимки, архивни материали и други разни издания, които по съдържание отговарят на задачите на Академията. Изданията и предметите се набавят от кредит по редовния годишен бюджет и от дарения и завещания. Заедно с утвърждаване на правилника се учредява и Библиотечен комитет, председателствуван от заведующия библиотеката и съставен от редовни преподаватели по избор за три години: по един живописец, скулптор, декоратор, преподавател по история на изкуството и един преподавател от застъпените в академията приложни изкуства, който одобрява абонаментите и се занимава периодично с текущи задачи.

Въпреки че създаването на правилника се случва с голямо закъснение поради редица причини от обективен характер, той е голямо постижение не само за библиотечното дело и вътрешната организация на библиотеката, но и за административната уредба на висшето учебно заведение към онзи период.

Евакуацията на книгите през 1944 година

Втората световна война не прекъсва функционирането на Държавната художествена академия и дейностите в нейната библиотеката. Въпреки това в този период институцията преживява трудни моменти. В началото на 40-те години заплахата от бомбардировки над столицата принуждават тогавашния директор проф. Васил Захариев да предприеме бързи действия. На 16 април 1941 г. той пише писмо до завеждащия Библиотечната и Музейна сбирки Васил Стоилов да се яви бързо на следващия ден преди пладне в Дирекцията на Академията във връзка с въпроса за евакуацията на най-ценните музейни и библиотечни материали. На същата дата проф. Васил Захариев входира и писмо до директора на Народния археологически музей, което гласи:

Господин Директоре,

По нареждане на службата за гражданска мобилизация при Министерството на просветата, във връзка с евакуацията на най-ценните музейни и библиотечни материали Академията трябва да влезе във връзка и да получи съдействие от Дирекцията на Народния археологически музей. Умолявате се да ни дадете 4 големи и 6 малки сандъци от тези, които вече не са Ви необходими. Съобщете кога и къде да изпратиме нашите материяли, както и по какъв начин те ще се съхраняват.

В следващите месеци Васил Стоилов подготвя списъци за седем сандъка с ценни библиотечни издания и музейни предмети. В 3 сандъка са били побрани основно чуждоезични книжни издания (изследвания и албуми) – редки издания, периодика и библиотечни книги. Сред подготвените за евакуация издания са:

– на френски език: L`Art a l`exposition universelle de 1900 (Paris Rouam, 1900), Compositions pour dessin de rideaux (Marcel Tiquet, Calavas, 1896), Anatomie artistique du corps humain (Zduard Cuyer, Paris, 1902), Histoire de l`art (Amedre Michel, Paris, 1905), Le muse d`art. Gallerie des chefs-d`oeuvre et precis de l`histoire de l`art (Paris, Larousse, 1905);

– на италиански език: Le vite de piu eccellenti pittori, scupltori e architetti (Georgio Vasari, Firenze, F. le Monnierr, 1846–1870), Emporium. Rivista mensile illustrata d`arte letteratura scienze e varieta (Bergamo, 1901–1904);

– на немски език: Meine und meiner Schüler Arbeiten 1898–1901 (J. Kotera, Wien, Schroll, 1898-1901), Deutsche Kunst und Dekoration: illustrierte Monatshefte für moderne Malerei, Plastik, Architektur, Wohnungskunst und künstlerisches Frauen-Arbeiten (Darmstadt, Herausgeg. Und Redigirt von A. Koch, 1897–1932), Moderne Wiener Grabdenkmäler (Wien, 1897);

– на руски език: „Миръ искусства“ (том I-VII, С. Петербургъ, 1899);

както и няколко издания на български, като „Анатомия и физиология на човека и животните“ (А. Пизонъ, Пловдив, 1904) и периодични издания – списанията „Илюстрация Светлина“, „Нова искра“, Gazette des Beaux Arts (два тома), Hugend (два тома) и др.

На 23 февруари 1943 г. проф. Васил Захариев прави бързо и поверително постъпление до управителя на Българската народна банка с молбата няколко дървени каси (7 сандъка с максимални размери 1м х 1 м), съдържащи ценни музейни и архивни материали и редки библиотечни издания (собственост на Държавната художествена академия), да бъдат приети в закритите здания на банката. Отговорът гласи: В отговор на писмото ви от 23 февруари т.г., съобщаваме Ви, че управителният съвет на Банката Ви разрешава да предадете 7-те сандъка на съхранение в закритието на Банката, без отговорност за последната.

Седемте сандъка са предадени за съхранение на 31 юли 1943 г. Благодарение на този навременен акт от страна на ръководството на учебната институция повече от 300 тома ценни и редки издания и периодика са спасени. Опустошителните военни действия на англо-американските въздушни сили през март 1944 г. разрушават западното крило на главната сграда на Академията и част от северната сграда, където се е помещавала сбирката. За съжаление, издания, част от Библиотечната сбирка също пострадват. По време на бомбардировките някои от големите столични библиотеки също не успяват да евакуират голяма част от фондовете си и те биват частично унищожени. В писмо от ръководството на Художествената академия, вече преименувана във Висш институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“, до Министерството на културата от 21 март 1955 г. разбираме, че след края на Втората световна война, през 1949 г., е назначена комисия, която да опише загубите на библиотечния фонд по време на трагичните събития. Комисията констатира, че липсващите книги са изгубени през време на бомбардировките и евакуацията, когато не е имало нужната възможност за доброто стопанисване на библиотеката. Сред унищожените книги са над 90 издания: редица лекции по анатомия, проблеми на изкуството, естетика и психология, както и немалко чуждоезична литература за изкуството. По това време библиотечната сбирка съдържа близо 3000 тома, от които над 2300 тома книги и над 600 периодични издания. Немалко книжни издания, предадени за ползване на редица преподаватели в учебното заведение през разглеждания период, също са унищожени. За това свидетелстват писма от преподаватели до Владимир Рилски (завеждащ библиотечния фонд през 40-те години на ХХ век) във връзка с невъзможността да върнат заетите книги поради опожаряването на ателиетата им по време на най-мрачното и трагично събитие в историята на София. В едно от тях четем:

Госп. Библиотекар,

Уведомявам Ви, взетата от мен книга от библиотеката, а именно Das Möbel werk под инв. № 2603, не съм в състояние да я върна поради обстоятелството, че ателието ми, където беше книгата, бе напълно разрушено от бомбардировките над София. Ателието ми се намираше на ул. Раковска 93 в таванското помещение, принадлежащо на сестра ми .

С почит: проф. Анастас Дудулов
4 май 1946 г.
София

Въпреки сериозното военно положение в столицата работата по библиотечния фонд не се преустановява. Във военните години сбирката се обогатява с няколко ценни издания. През април 1943 г. от страна на Министерството на войната като дарение постъпват 15 книги (с 12 приложения към тях), които тогавашният директор на Държавната художествена академия проф. Васил Захариев определя като ценно помагало при проучванията за създаване на картини, скулптурни паметници, гравюри, рисунки и илюстрации със сюжети от войните за освобождаването и обединението на българския народ.

Инкриминираните книги

Коренните преобразувания в обществено-политическия живот след 9 септември 1944 г. поставят нови изисквания и пред образователната система. В Художествената академия се извършват редица реформи от различен характер. Предприемат се мерки за подобряване на работата в библиотеката с цел превръщане на библиотечната сбирка в организирана и съвременна научна библиотека. Откриват се щатни бройки за специалисти библиотекари предвид необходимостта от системна библиотечно-библиографска обработка на книжното имущество. Въвеждат се инвентарни книги. Закупуват са редица ценни монографични трудове и албуми по проблемите на класическото, западноевропейското, руското и световното културно наследство. Най-значителният момент в организацията на фонда е обособяването на Отдел „Справочен“. Набавят се първите томове на енциклопедии и речници, капитални трудове по естетика, по история и теория на изкуството. В този период се набавят и редица издания, пряко обвързани с новия обществено-политически ред.

Новата политическа система довежда до налагането на строга цензура върху състава на библиотечните фондове и съдържанието на четената литература. Прочистването на библиотеките и книжарниците от политически и идеологически вредна литература е важно условие за превръщането им в пълноценни институти за възпитанието на народа. След 1944 г. във всички големи библиотеки в страната постъпват списъци с литература, подлежаща на унищожение. В голямата си част това са трудове на учени и писатели, по различни причини неудобни за новата политическа власт. През втората половина на 40-те и 50-те години Главното управление по въпросите на литературата и издателствата при Министерския съвет издава в отделни свитъци т.нар. „Списък на вредната литература“. Тези събития не подминават Библиотечната сбирка на Художествената академия. Според една от наредбите (Наредба № 10 от 8 юни 1945 г.) на Министерството на пропагандата се прави уточнението, че не се изземват книги от народните библиотеки, от университетската библиотека и от библиотеките на висшите културни и учебни заведения.

В протокола от 5 декември 1949 г., изготвен от Комисията по оформяне и предаването на библиотечното имущество на новия библиотекар (с председател проф. Иван Лазаров и членове проф. Иван Пенков и доц. Любомир Далчев), четем:

Комисията взе следните решения:

  1. Цялата литература с фашистко съдържание, която не съдържа ценни художествени репродукции, да бъде отписана от инвентарната книга и предадена за унищожение.
  2. Ония книги, които съдържат ценни художествени репродукции, но са фашистки издания, да се опишат в отделна инвентарна книга, като се отпишат от Общата инвентарна книга, и да не се дават за ползуване от студентите…

На 4 декември 1957 г. в Института се получава писмо от Министерството на просветата и културата с приложен Правилник за задачите, устройството и работата на специалните книжни фондове в библиотеките, според който:

… се разрешава да пазят и дават за ползуване инкриминирани печатни произведения съобразно профила си и при положение, че имат условия да организират специални фондове, съгласно изискванията на правилника, следните библиотеки: Университетската библиотека, библиотеките при всички висши учебни заведения, институтите на БАН, ведомствените научноизследователски институти, министерствата и централните ведомства и др….

В специалните книжни фондове се включват всички печатни произведения, които по предложение на ръководствата на библиотеките и след утвърждаването на ГЛАВЛИТ (Главно управление по въпросите на литературата и издателствата), съгласно неговата инструкция № 1, ще бъдат обявени за идеологически и политически вредни…..

„Вредните“, „неудобните“ книги не са унищожени. Остават „заключени“, засекретени в отделен книжен фонд в Библиотечната сбирка на Художествената академия. Тяхното ползване остава единствено и само свързано с научната дейност. Предоставяли са се само със специално разрешение от ръководителя на учебната институция. Такъв е случаят с научните разработки и публикации (на немски език, но не само) на проф. Богдан Филов. Неговите изследвания „Старобългарското изкуство“ от 1924 г. и парижкото L’ancien art bulgare (издателство Librairie F. Alcan) от 1922 г. постъпват в библиотечния фонд през 30-те години. Дарение са от страна на библиотеката на Народния музей в знак на благодарност за преотстъпен екеземпляр на съчинението „Памятники християнского искусства на Афоне“ от акад. Н. П. Кондакова. Днес достъпът до тези засекретени издания отново е свободен – те са положени на книжните рафтове.

По пътя към съвременна научна библиотека

Знаковите събития в историческото развитие на Библиотечната сбирка не спират дотук. През 1949 г. последният художник библиотекар в Държавната художествена академия – Владимир Рилски – предава библиотечното имущество на Мария Костова, специалист библиотекар на редовна позиция. Същата година библиотечният фонд е отделен от музейния. Първата инвентарна книга е заведена на 29 април 1949 г. и това може да се счита за същинското „библиотечно начало“ на библиотечната сбирка. Според извършената инвентаризация, продължила до 1953 г., книжният фонд наброява 7000 тома.

През следващите десетилетия се извършват редица подобрения във вътрешната организация на Библиотеката. За сътрудници са привлечени добри специалисти. Именно този библиотекарски екип започва системно проучване на фонда в дълбочина и прави каталожно описание на статиите от сборниците и на статиите от тясно специализираните списания по изкуство – традиция, запазена и до днес. Новонабавените книги на чужди езици започват да се представят за пръв път на по-широка външна аудитория. В библиотечното обслужване започват да навлизат по-нови и съвременни форми за работа с читателите: анотирани списъци за нови книги, изложбени витрини с репродукции, препоръчителни списъци с литература по изпитни предмети.

През 60-те години библиотечният фонд нараства до над 17 000 тома, от които 3366 са само периодика. Всички издания се класифицират по схема, специално изработена от Народната библиотека (днес Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“) – важен момент в организацията на Библиотеката. Цялата налична литература се въвежда в основен каталог, който е комбиниран, предметно-систематичен, познат в библиотечната практика като кръстосан („кройц“) каталог. Неговата структура е съгласувана с методичните указания на специлисти от Народната библиотека. Създават се и няколко вида картотеки, които осигуряват многопосочно издирване на литература и най-пълно задоволяване на читателските интереси. Нараства и броят на потребителите на информация – предишното затворено общество от студенти и художници преподаватели наброява вече няколко стотици.

През 70-те години фондът вече наброява 20 000 тома. Увеличава се и библиотекарският екип – един завеждащ звеното и трима библиотекари. През същото десетилетие Библиотечният съвет взема решение да се наложи забрана на отчисленията на специализираната част от фонда, която е с уникална стойност.

През 80-те години в сградата на бул. „Ген. Бирюзов“ (днес бул. „Княз Александър Дондуков“) се обособява функционално действащо хранилище за по-малко използвана литература През 1990 г. се открива филиална библиотека със специализиран фонд за литература по консервация и реставрация, сценография и художествено-пространствено оформление в сградата на бул. „Цариградско шосе“. В периода 1993–1995 година съществува преподавателска читалня в непосредствена близост с централната академична библиотека. Впоследствие, поради недостиг на помещения за учебни часове, читалнята е закрита, а фондът – замразен до разкриване на нови възможности.

През 80-те и 90-те години Библиотеката на Художествената академия установява и развива двустрани книгообменни връзки със сродни академични библиотеки от Санкт Петербург, Москва, Дрезден, Берлин и Будапеща. След промените от края на 80-те години всички основни тенденции в работата ѝ се запазват. Оригиналният предметно-систематичен каталог продължава да е в употреба, т.е. Библиотеката успява да „устои“ на експерименталните практики в библиотечната дейност фондът да се прекласира по нови класификационни системи. Това оказва голяма помощ при въвеждането на машинната обработка на информацията. След 1989 г., в т.нар. преходен период, Библиотеката търси нови форми за постъпление на литература. В практика се превръщат даренията от частни лица и рзлични обществени организации. Ценно за библиотечната сбирка остава дарението на Фондация „Отворено общество“ през 1999 г. С отпуснатите средства са набавени 122 тома монографии и албуми. Както тематично, така и полиграфически, те представят най-съвременното за онова време ниво на книгопечатането.

В средата на последното десетилетие на миналия век академичната библиотека притежава над 30 000 тома литература. Регистрира се активно читателско присъствие и почти пълна обращаемост на фонда. Поради належащата нужда от модернизация/автоматизация на богатата информационна база през 1999 г. Библиотеката става потребител на библиотечен софтуер. От 2006 г. започва и използването на електронния каталог.

И днес основната функционална цел на Библиотеката на Националната художествена академия продължава да е свързана с изпълнението на задачите на висшето учебно заведение. Тя е активен помощен инструмент в учебно-преподателския процес, в изграждането на висококвалифицирани специалисти, при реализирането на научноизследователската и творческата дейност в Академията. Изпълнява и мащабни задачи в полето на теорията, историята и критиката, тъй като реално е единственият център за специализирана литература по изкуства в България. Информационната база е широко достъпна за студенти, преподаватели, изкуствоведи, издатели, журналисти, филолози, историци, архивисти, библиофили.

Милена Балчева-Божкова е български изкуствовед. Има магистърска степен от Националната художествена академия. През 2016 г. защитава дисертационен труд на тема „Жените художнички в българското изкуство от 30-те години на ХХ век“, отново в Художествената академия. От 2013 г. е уредник на „Музейната сбирка“ на Художествената академия. Автор на научни публикации и куратор на изложби, свързани с българското изкуство от първата половина на ХХ век. Куратор на изложбите: „Ателието. Музи и модели“, 2011; „Дружеството на Новите художници. 80 години от създаването на“ (съместно с Аделина Филева и Светлин Русев), 2012; „120 години Национална художествена академия. Ректорите“ (съвместно с Бисерка Пенкова и Бойка Доневска), 2016; „115 години Графика в Националната художествена академия“ (съвместно с Десислава Христова), 2020; „125 години Национална художествена академия в 125+ фотокадъра“ (съвместно с Росен Тошев и Теодор Лихо). „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ (съвместно с Рамона Димова).

Милена Балчева-Божкова
14.03.2023

Свързани статии