0
772

От философия към романи

smilevski-dworjanova
©phelia barouh

Разговор с Гоце Смилевски от Македония и Емилия Дворянова на Софийския литературен фестивал (10-15 декември 2013). Водещ е Митко Новков.

fest-logoПървото издание на Софийския литературен фестивал (10-15 декември 2013), който се проведе в рамките на Международния панаир на книгата, срещна писатели от България и съседните страни под мотото „Литературата не признава граници”.

Водещ на разговора с Гоце Смилевски от Македония и Емилия Дворянова беше Митко Новков, който прочете и откъс от романа на Гоце Смилевски „Сестрата на Зигмунд Фройд”, издаден неотдавна от „Колибри” в превод на Божидар Манов.

Твърде различните на пръв поглед двама писатели всъщност се оказаха близки в размислите и търсенията си. В двучасовия разговор, от който предлагаме сравнително кратко видео, стана дума за пътя от философията към романите; за легитимните и нелегитимни интерпретации на книгите; за спасението, бунта и вяра; за музиката и живописта като източници на писането при двамата; за апокалипсиса, в който живеем, без да съзнаваме.

Гоце Смилевски (1975, Скопие) учи общо и сравнително литературознание в университета Св. Св. Кирил и Методий в Скопие и в Карловия университет в Прага, а след това прави докторска дисертация в Европейския университет в Будапеща. Публикува първия си роман Планета на неопитността през 2000 г. Следващият – Разговор със Спиноза – е обявен за роман на 2002 г. в Македония. Преведен е в САЩ, Словения, Полша, Сърбия, Хърватия, Финландия. За романа Сестрата на Зигмунд Фройд Гоце Смилевски получава Наградата за литература на Европейския съюз за 2010 г. Автор е на пиесите Спиноза и Три малки танцови стъпки през границата.

Той признава в интервю за сайта на Литературния фестивал: „Първата ми книга беше издадена преди 13 години, първият ми разказ – преди 22, когато бях на 16. И мисля, че тогава знаех много повече, отколкото знам сега, така че сегашното ми Аз от този момент трябва да слуша предишното ми Аз от миналото.”

За него „процесът на писане е по-малко свързан с мястото, отколкото с времето. И не става дума за времето от деня, не дори и за времето от годината, ами за чакането – не бива да има натиск нещо да бъде написано”.

Емилия Дворянова e доктор по философия. Преподавателка по творческо писане в Нов български университет. Има издадени 8 книги, сред които Passion или смъртта на Алиса (1995, Обсидиан), La Velata (1998, Фенея), Госпожа Г. (2001, Фенея), Земните градини на Богородица (2006, Обсидиан), Концерт за изречение (опити върху музикално-еротическото) (2008, Обсидиан), Освен литературата (2011, Парадигма). Носителка на Наградата за литература „Огнище“ (1996) и Националната награда Христо Г. Данов (2007) за българска художествена литература. Нейни произведения са преведени на френски, немски, полски, унгарски, английски.

Моето „начало” е много преди първата ми отпечатана книга”, казва тя в интервю по повод на фестивала. „Живях в комунизма, не бях от печатаните, по съвсем обективно-родови причини. Днес бих си казала и си казвам: момиче, имаш щастлива съдба. Петнайсет години писане преди първата книга е закалка, за която днес само може да се мечтае. Човек трябва да пише така, сякаш ще го четат за първи път след 100 години.”

А на въпроса кога и къде пише: „Тези въпроси ме карат да се усмихна. Твърде романтични са. Аз съм жена. Имам деца. Работя. Преподавам. Мия чинии. Чета. Готвя. Слушам музика. Пак преподавам. Всъщност не знам кога пиша. Пиша в осмия ден. Не се шегувам, писането е състояние на осмия ден.”

Митко Новков (1961) Магистър по психология и философия от СУ Св. Климент Охридски. Публикува в почти всички издания за култура в България. Носител на Наградата за гражданска доблест Паница (2003) и Наградата Златен будилник на Програма Христо Ботев за „будителски дух“ (2006). Автор на книгите Изядената ябълка (1999, АБ), Бартвежи (2001, ЛВ), Подир сенките на литературата (2007, Жанет 45), Нервът телевизия (2009, Жанет 45), От Медуза до Магрит (2012, Агата-А). Водещ в радио БиНаР.