0
526

Очарованието няма възраст

Fading Gigolo 1
„Жиголо на средна възраст”

Съвсем като история на Уди Алън, но все пак „Жиголо на средна възраст” е филм на Джон Туртуро, очарователен и въздействащ.

Уди Алън е „заразен”. Във филм на Джон Туртуро, по сценарий на Джон Туртуро има един персонаж, който разсъждава и действа досущ като герой на Уди Алън, ужасно прилича на Уди Алън и ролята се изпълнява от… Уди Алън. Шегата настрана, но наистина е забавно да се види подобен образ извън филмографията на нюйоркския режисьор. „Нашият човек” Мъри е застаряващ евреин с широки разбирания и неизчерпаем запас от откровения за междуетническата толерантност, сексуалната разкрепостеност и религиозната незаинтересованост. Съвсем като в история на Уди Алън, но все пак „Жиголо на средна възраст” е филм на Джон Туртуро и няма как да разберем дали ролята се е получила изключително подходяща за Уди Алън, което е довело до включването му в екипа, или пък изначално е била замислена като негово алтер его. От друга страна, неизяснеността на това драматургично „съвпадение” никак не променя факта, че „Жиголото” е очарователен и въздействащ филм.

Ако сте участник в комисия за определяне на номинации, ще ви бъде трудничко да решите кой от двамата мъже е в по-главна роля. И следователно не е лесно да се каже дали това е историята на Мъри, който е на път да изгуби страстта на живота си – любимата си книжарница, и е принуден да предприеме необичайни мерки за финансово оцеляване; или историята на цветаря Фиораванте, който живее на „завет” от любовта, но един ден неочаквано открива, че е доста желан мъж, и това може да доведе до финансова изгода за него и приятеля му… Историята е забавна, трогателна, едновременно смешна и тъжна, фантасмагорична по кинаджийски и същевременно съвсем земна, от онзи тип, за които си казваш: да, така става в живота.

kinopoisk.ru
„Жиголо на средна възраст”

Трудно е да се определи кое е по-смешно: налудничавата идея на стар книжен ерудит да се превърне в сводник на най-добрия си приятел или изборът на Уди Алън за тази роля и начинът, по който той се справя с моралните, словесни и физически предизвикателства на екрана. В сравнение с неговия Мъри, Фиораванте на Туртуро е не просто мрачен романтик, но и почти трагичен персонаж, което неуловимо пречупва жанровите кодове, придава необикновен баланс на фабулата и пренася „Жиголо на средна възраст” далеч отвъд комичния периметър и паралелите с ироничните послания а ла Уди Алън.

Ще отнеме доста време да се изброят всички житейски и морални дилеми, в които успява да надникне, при това съвсем ненатрапчиво, този филм. Умираща книжарница, приятелска саможертва, самота, евреин атеист женен за афроамериканка, пренебрегнати съпруги, секс за утешение, самота, ортодоксална еврейска общност, сблъсък на религиозни ценности, женска еманципация, самота, любов, усещане за принадлежност, чувство за самосъхранение… И всичко това преплетено в един увлекателно емоционален сюжет.

За познавачите на творчеството на Уди Алън би било наистина забавно да проследят възможните формални и съдържателни паралели между „Жиголо на средна възраст” и whatever works от темите на Алън в киното, като се тръгне от еврейския мотив и се стигне до непосилната за откриване Любов. Някои асоциации са неизбежни дори без присъствието на самия режисьор в кадър, но всяка „прилика с действителни лица и събития”, която откриете, в никакъв случай не омаловажава личните достойнства на „Жиголото”, основани на изобретателността, романтичния дух и чувството за хумор на режисьора Туртуро.

Fading Gigolo 2
„Жиголо на средна възраст”

Пет години преди да направи големия пробив в известността с „Бартън Финк” (1991), Джон Туртуро се снима в „Хана и нейните сестри”. Това е първата му и единствена киносреща с Уди Алън за доста дълго време. „Телевизионно състезание” (реж. Робърт Редфорд) и братя Коен са основни фактори в актьорската кариера на Туртуро, която вече стремително се приближава към 100 заглавия. А режисьорската му филмография започва в далечната 1992 г. и включва 5 филма. Интересите му на разказвач са доста обширни – нека припомним, че последната му работа преди „Жиголото” беше документален портрет  на Неапол в „Страст: Неаполитанската песен”. Джон Туртуро често ни изненадва с превъплъщенията си, оставяйки ясен отпечатък в зрителското съзнание дори с епизодични роли. А в новия му филм е събран цял букет актьорски индивидуалности, които придават пъстрота и аромат на вечния човешки стремеж да принадлежи някъде. До чешита Уди Алън се нареждат екзотичната Ванеса Паради, фаталната Шарън Стоун, страстната София Вергара, нетипичният Лив Шрайбър. Начело със самия Джон Туртуро, който умее да режисира себе си, се получава нестандартна компания, обединена около каузата на един още по-нестандартен филм.

В случаи като този с „Жиголо на средна възраст” е трудно да обединиш словесно всички причини, поради които харесваш един филм. И „защото 78-годишният Уди Алън не се появява често на екрана в последно време”, може да бъде също толкова важен аргумент, както неподозираният сексапил и тъгата в погледа на „грозноватия” мълчаливец Туртуро, усмивката а ла Мона Лиза на Ванеса Паради или неочакваните обрати в романтичната история. Финалното усещане е сбор от видяно и съпреживяно, резултат от артистичния финес на един умел разказвач.