0
2137

Пак се роди звезда

„Роди се звезда“, 2018

Сюжетът на „Роди се звезда“ датира от 1937 г., когато Уилям Уелман снима драма за младата Естер (с артистичен псевдоним Вики Лестър), пристигнала в Холивуд с мечтата да стане актриса. На Джанет Гейнор партнира Фредерик Марч, в ролята на алкохолизираната звезда Норман Мейн, който се заема да осъществи мечтата ѝ.

„Роди се звезда“, 1937

През 1954 г. към темата се връща Джордж Кюкор, променяйки леко бляновете на Вики, за да даде възможност на Джуди Гарланд да изяви музикалния си талант, но Норман в изпълнението на Джеймс Мейсън е все така залязваща кинозвезда. Докато през 1976 г. „Роди се звезда“ окончателно не се превръща в музикален филм, което е съвсем логично предвид избора на Барбара Стрейзанд за ролята на Естер (този път с фамилия Хофман). Начинаещата певица и композитор получава тласък в кариерата благодарение на запознанството си с рокзвездата Джон Норман Хауърд (в ролята кънтризвездата Крис Кристоферсън). И ето, че близо 40 години по-късно сюжетът отново възкръсва за музикална драма, в ръцете на актьора Брадли Купър, предприел дебюта си зад камера именно с историята на алкохолизиран рокидол (този път на име Джак), който се влюбва в сервитьорката Али и в нейния музикален талант. Приемаме, че режисьорът и съсценарист Купър е трансформирал ролята на Джак по своя мярка, но изборът на Лейди Гага за изпълнението на Али се превръща в най-приятната изненада (от актьорска гледна точка) и основен коз за успеха на „Роди се звезда“ във версия 2018.

При трети римейк да се спираме на сюжета напомня на опит да се прави анотация на екранизация по някоя Шекспирова пиеса, но предвид факта, че от предишния вариант ни делят над четири десетилетия, можем да споменем това-онова. От друга страна, детайлите от фабулата и развитието на персонажите са интересни в контекста на останалите сценарии и особено на варианта от 1976 г., чийто зрителски успех е разчистил пътя на музикалните драми в американското кино, през „Треска в събота вечер“ (1977) към „Коса“ (1979).

Заглавието „Роди се звезда“ става достатъчно емблематично след филма на Уелман, така че никоя от следващите версии не го променя. Но базирайки се на първоначалния сценарий на Дороти Паркър, Алън Кембъл и  Робърт Карсън, всеки от филмите е логично подвластен на своето време, що се отнася до ценностна система и предпочитано ниво на обществено скандализиране. В златната ера на хард рока телевизионният режисьор и известен сценарист Франк Пиърсън превръща своя Джон Норман в „лошо момче“, което обича да провокира с думи и лудешко поведение както журналистите, така и многохилядната си публика. Алкохолизирането е част от имиджа му на „бунтовник без кауза“, който не зачита авторитети и не се съобразява с чувствата на другите. Срещу този модел Брадли Купър изправя един уязвим Джак, син на възрастен прелюбодеец алкохолик, израсъл без майка, и страдащ от прогресивно оглушаване. Сякаш всичко в новия образ призовава към разбиране и съчувствие (в тон със съвременната американска кинодраматургия), което по-скоро би предизвикало насмешката и презрението на бунтаря Джон Норман от неистовите години на рока.

„Роди се звезда“, 1976

Филмът от 1976 г. се „наслаждава“ на употребата на различни забранени субстанции, които наскоро са станали популярни в киното, докато версията от 2018 г. всячески се опитва да смекчи тоновете, наблягайки на трагична предопределеност и желанието за изкупление (което също е в тон с времето ни). От началната концертна сцена до самата развръзка, паралелът между Джон Норман и Джак противопоставя екстровертното  самоунищожение (подобно на предизвикателство и протест срещу целия свят) на интровертната неспособност да се пребориш с егото, собствените си слабости и необходимостта да бъдеш обичан.

До чувствителния музикант Джак, който все още е на върха на славата си и пие главно, за да потисне бученето в главата си, застава Али на Лейди Гага (загърбила всеки намек за ексцентрична визия) – обикновено момиче, научено да се справя с неприятностите в живота без феминистки лозунги. С повече мекота и по-малко афиширане на чувството за собствено достойнство (характерно за Барбара Стрейзанд) 32-годишната американска певица създава образ, в който влага душата си. И не е важно дали нещо от съдбата на Али се припокрива с реалната биография на певицата, тъй като тя се справя с първата си главна ролята в киното с професионализма на истинска актриса.

„Роди се звезда“, 2018

Като оставим настрана музикалните му достойнства, „Роди се звезда“ на Брадли Купър не е напълно освободен от мелодраматични залитания към патетичните клишета на американското кино, но естественото присъствие на Лейди Гага парира всяка тенденция за задълбочаване в тази посока. А тъй като сюжетът е „предварително  разказан“, поле за оригиналност предоставят главно централните персонажи и начинът, по който те отразяват морално-психологическия климат на своето време. В крайна сметка качествените музикални изпълнения и добрата актьорска обосновка оформят приятно-прочувствено прекарване пред големия екран за всички почитатели на жанра.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статия„Златна роза“ 2018
Следваща статияАпокриф