2
1768

Паметникът пред НДК – за и против

С въпроса „За или против паметника пред НДК“ камерата на Портал Култура записа гледните точки на режисьора Иван Георгиев-Гец, художника Недко Солаков, главния архитект на София Петър Диков и на архитектите Мартин Ангелов и Димитър Паскалев.

Натрапен монумент, олицетворение на соцреализма, който трябва да бъде незабавно премахнат, или своеобразна фабула на българската история, на която трябва да бъде вдъхнат нов живот – въпросът за съдбата на паметника пред НДК е все още отворен. Преди броени дни столичната община стартира запитване сред софиянци дали паметникът „1300 години България“ да остане в градинката пред Националния дворец на културата и да бъде реаранжиран по някакъв начин или да бъде премахнат изцяло. Първото по рода си интернет допитване, организирано от кметството, ще продължи до 1 януари. Съдбата на монумента трябва да бъде ясна до 13 януари, когато изтича крайният срок за подаване на проект за нова визия на градинката около НДК. Големият дебат всъщност е как преосмисляме миналото – като заличаваме изцяло следите му в настоящето, или като оставяме маркери, които да конструират идентичността ни през различните пластове на времето. С въпроса „За или против паметника пред НДК“ камерата на Портал Култура записа гледните точки на режисьора Иван Георгиев-Гец, художника Недко Солаков, главния архитект на София Петър Диков и на архитектите Мартин Ангелов от Трансформатори и Димитър Паскалев от Архитекти за София.


В опит да решат дилемата около съдбата на паметника пред НДК сдружение Трансформатори и SAW12 организираха отворен, неформален конкурс за идеи как паметникът да остане част от София, без да се стига до разрушаването му. През август столичната община предприе мерки по обезопасяване на паметника „1300 години България“, които включваха и частичен демонтаж на опасни конструкции. В резултат паметникът не е в оригиналния си вид, но за пръв път от много години стои без обезопасителни скелета. Така всички софиянци (и участниците в конкурса) имаха възможност да придобият пълна представа за пространството и да го оценят реално. Акцент на конкурса бе не реализирането на идеята, а концентриране на вниманието върху това проблематично място и разкриване на неговия потенциал. По-долу може да видите част от проектите, участвали в конкурса Трансформирай паметника пред НДК, проведен в рамките на фестивалa Sofia Architecture Week. Победител в конкурса е Николай Иванов, чието предложение е паметникът да се превърне в остъклено помещение за творчески дейности: the MMALL.

Подробно описание и снимки на проектите в конкурса може да намерите на адрес: transformatori.net/ndk/

Софиянци ще могат да изпращат мненията си относно бъдещето на паметника пред НДК на адрес: office@sofia-agk.com.  На интернет страницата на направление Архитектура и градоустройство към Столичната община е публикуван проектът на автора на монумента проф. Валентин Старчев.

2 КОМЕНТАРИ

  1. Проблемът с паметника на Старчев се състои в това, че сам по себе си той е толкова разрушен, че възстановката му ще представлява паметник на паметника. От гледна точка на художествената му стойност, понеже никаква друга той не може да притежава като апотеоз на комунистическата идеологема, паметникът не притежава уникално въздействие по простата причина, че е сборник от стари творби на Старчев, вдигнати на други места. Самите пък те като обекти на комунистическата пропаганда отдавна са премахнати от местата си, например скулптурата в Царската градинка. Скулптурната група с нейната сурова патетика и ангажирана обвързаност с античовешката комунистическа диктатура по никакъв начин не може да остане там, нищо не я защитава, дори от елементарното й ниво на художественост. Всичко в този паметник мрачно напомня тоталитарната чума. За архитектурата пък на монумента, възпят петоъгълно и осмоъгълно в анекдотите, изобщо ни бива да се съжалява. По начало некадърността в целия проект олицетворява и социалистическия провал. Дни преди откриването за паметника са хвърлени стотина хиляди марки за покриването му с изолационен филм върху фугите, докаран от Австрия. Обаче някакъв трегер от БКП нарежда паметникът да бъде измит хуубаво с пожарникарски маркучи, та да блесне пред другаря Живков…заради това просташко невежество тръгва страшна корозия през оголените улеи. Самото претупване в съкратени срокове ( същата случка в момента става и със съмия дворец на културата, който се руши страхотно и там е истинският ужас, а резиденцията на диктатора в Банкя е пред разпад, няма и трийсет години)ва целия паметник е заложил огромни капани. Нищо не може да спаси рухването. В чялата работа има и пръст на Провидението. Заради прищевките на другарите бяха премахнати стените с имената на падналите през войните български герои, отвратително поругаване на паметта им.
    Най-добро решение, без да се питат изключително компрометирани и неуважавани личности ,свързани с ДС и БКП, ГЕРБ и пр. ,както и абсолютно странни сдружения, е моменталното разрушаване на грозния скелет на разрушения по волята на Съдбата паметник и час по-скоро да бъде забравен. Стига вече с това комунистическо регенериране.

  2. И още нещо. Нахалството, след като със закон бе осъдено комунистическото минало на България, на носталгиците на тоталитарната власт, нагло настояващи да се реставрацията и възпяването на зловещите убийци в лицето на комунистическата партия ( да си припомним кървавия атентат в църквата Св.Крал от 1925 г.) означава да се афишира отново зверската й идеология, признаваща единствено „ликвидирането“ и „обезвреждането“ на нарочените за врагове сънародници, неодобряващи червената чума. Никой не е желае да се примири с възстановяването на това уродливо място насред столицата. Само човекомразец и мръсник по душа би желал възвръщането на първоначалния вид на този идиотски апотеоз на комунистическия терор и кървав диктат.