0
2652

Панаир на куклите в София за десети път

Хотел Белвю от Саймън Пълъм и Жожо Пикъринг, режисьор Бек Апълби, сценография Хелън Тайли – BASH STREET THEATRE, Англия

Разговор с Кирякос Аргиропулос, директор на Столичния куклен театър, който организира международния фестивал-биенале.

Панаирът на куклите започва на 14 септември в София. За десети път кукли и клоуни ще спират малки и големи по улиците и в парковете, ще ги канят в залите. Тази година чуждестранното участие е най-мащабно: гостуват артисти от Япония, Италия, Испания, Израел, Великобритания, Франция, Унгария, Холандия, Полша, Хърватия, Русия. Българските трупи са от Бургас, Пловдив, Благоевград, Сливен, както и от Театър 199. Представления ще има в Южния парк, около НДК, в парк „Заимов“, градинката пред Народния театър, на бул. „Витоша“ и пл. „Света Неделя“. Спектаклите на закрито са в Столичния куклен театър, Театър „Българска армия“, зала 42 и ДНК на НДК, Театър 199. Домакините от Столичния куклен театър откриват юбилейното десето издание на биеналето с премиера – „Страната на Оз“ по Лиман Франк Баум, драматизация и режисура Елица Петкова, както и с изложба, посветена на видния сценограф арх. Иван Цонев (1928–2017).
На фестивала ще видим и българската премиера на проекта „Размяна на творчески ресурси“ между Театър ПУК, Япония, и Столичния куклен театър – „История за чайка и банда котараци“ от Луис Сепулведа, режисьор Катя Петрова, с участието на български и японски актьори.

„История за чайка и банда котараци“ от Луис Сепулведа, режисьор Катя Петрова,

Десетото издание на Панаира на куклите изглежда най-амбициозно в сравнение с предишните. Кои са акцентите в него?

Кирякос Аргиропулос: Не, не е така. Всички предишни фестивали са правени с голямо желание и амбиция да представим в София най-доброто от световните сцени. Може би, тъй като е юбилейно, 10-о издание, очакванията са по-амбициозни. Статистически погледнато, наистина в това десето издание участват най-много чуждестранни трупи – 11 на брой. В предишните издания сме балансирали чуждото и българското участие. Тази година наистина чуждите представления са повече.
Ако поставя акцент в това издание, това би означавало, че фаворизирам отделно заглавие или трупа. А нещата са много различни. Условно казано, фестивалът представя четири сегмента – улични театри и шоута, театър за най-малките – т.нар. „бебешки театър“, семеен театър и театър за възрастни. И вероятно във всеки сегмент ще има ярки представления, които от само себе си ще станат акценти в афиша на фестивала.

Как бе осъществена селекцията на спектаклите?

Много трудно се прави селекция на театрална постановка, гледана чрез видеоматериал. Затова се стараех да подбирам спектакли, които съм гледал лично или са ми препоръчани поне от двама или трима колеги в страната и в чужбина. Българската селекция се прави от комисия на нашия театър. Тази година в нея бяха Иван Райков и Стефан Димитров.

Освен разнообразните жанрове, на които досега фестивалът е разчитал, има и уъркшопи, насочени към професионалната общност. Какъв е интересът към тях?

Да, споменах четирите сегмента и ето, че идва ред да ви кажа, че се оформя и пети сегмент – уъркшопи и майсторски класове. Стараем се да каним ярки личности, със силна професионална биография, какъвто е случаят тази година с холандеца Невил Трантър и руския му колега Руслан Кудашов. Две различни школи, търсещи съвременни изразни средства, обогатяващи куклено-театралното изкуство. Трантър ще работи само с 14 участници, професионални актьори и режисьори, а майсторският клас на Кудашов е открит за участие. Интересът на професионалната общност към тези две събития е голям – не само в България, има записани участници от Гърция и Германия. Подобно нещо се случва много рядко в България.

Неповторимата страна на софийския фестивал са уличните представления с клоунада, акробатика, пантомима, които въздействат силно върху детската публика, но и не само върху нея. Какво да очакваме тази година?

Тази година в сегмента „уличен театър“ участват седем трупи – две италиански, също от Холандия, Франция, Полша, Англия и България, които ще имат общо 19 изяви. Едно от представленията, на театър Бюро Подруже, е насочено определено към възрастната публика, а всички останали са към аудитория без възрастова граница.

Тишина, реж. Павел Шкотак, сценография Магдалена Депут, Славомир Кушниерц, Бюро Подруже, Полша,

Как се стигна до българско-японския проект „Размяна на творчески ресурси“ и какво представлява той?

Накратко казано – взаимно творческо обогатяване. Историята е дълга, още преди десет години предложих да направим съвместен театрален проект и ето че преди две години театър ПУК предложи заглавието да е „История за чайка и банда котараци“, което реализирахме съвместно, и след пет седмици работа в Токио, в началото на месец март 2018 г., се състоя премиерата пред японската публика. А в рамките на Панаира на куклите ще направим и софийска премиера. Проектът предвижда също размяна на художници и сценични кадри между двете страни, които да работят при условията на всеки от двата театъра. Трябва да подчертая, че проектът беше успешен, и се надяваме и в бъдеще на нови подобни инициативи.

Как успява Столичният куклен театър да поддържа този фестивал през годините?

Много трудно, но слава Богу, че любовта към театъра, голямата доза ентусиазъм, а и огромната подкрепа на Столичната община, ни дават увереност и за бъдещи издания. Нямаме специален екип, който да се занимава единствено с фестивала. Целият ни театър, успоредно с репертоарната политика, която води, се оглежда за нови спектакли, които се появяват извън България, както и за най-интересните български, за да създадем веднага контакти и да планираме присъствието им на Панаира на куклите. Тук трябва да спомена, че освен със Столична община, вече имаме създадени трайни партньорства с културните институти на Италия, Полша, Унгария, Франция, Чехия,  Институт „Сервантес“, посолствата на Израел, Холандия, Гърция, Япония. Радваме се и на партньорството на театър „Българска армия“, Младежкия театър „Николай Бинев“, театър „София“, театър „Сфумато“, Малък градски театър „Зад канала“, НДК, Народния театър, НАТФИЗ, които проявяват разбиране, че това не е проява само на кукления театър, а е наша обща театрална изява, за което съм им изключително благодарен.

Въпросите зададе Людмила Димова