1
2063

Пандемия и свобода

Ситуацията с коронавируса измести фокуса на медийното внимание от всички останали сфери, тъй като е събитие, което изправя пред изпитание целия свят. То поставя дилеми, разрушаващи структурата на социалното битие. Извънредното положение предпоставя, че съществува някакъв ред, който е извън реда, установил се преди това. Чрез една спекулация с възгледа на Хайек за съществуването на спонтанен и възникнал ред лесно ще установим как възникналият ред започва внезапно да се преформатира под натиска на инцидентната ситуация и респективно как започва да губи част от интуициите на априорно заложените в него елементи на спонтанност. Първостепенна задача днес е да се запазят човешкият живот и здраве като неотменими ценности от най-висш порядък, хората да  продължат да живеят в условията на възникналия ред, без да забравят законите на спонтанния. Парадоксът е, че в глобализирания свят корановирусът глобализира своето разпространение с невиждани досега размери и поставя под съмнение фундаментални ценности на световната общност като свободното движение, свободния пазар, свободното слово, свободното общуване, правата на труд, на информация. Ограничава се достъпът до културни развлечения чрез масовото затваряне на музеи, галерии, концертни и оперни зали, кина, театри, книжарници, библиотеки; ограничава се също така правото на образование чрез преминаването към дистанционната форма на обучение. Това е моделът, към който премина България, той е подобен на този в Белгия и Франция, Великобритания твърде закъсня с рестриктивните мерки, а Швеция функционира в условията на напълно либерален режим. Сред всичко, което се изписа дотук и продължава да се пише, този текст няма намерение да анализира информационните масиви, защото те изискват специфична медицинска експертиза. Това по-скоро е един размисъл за начина, по който трябва да реагираме в условията на дилемата между нашето здраве и нашата свобода.

Човешкото здраве и човешкият живот са ценности от най-висш порядък и никой не може да оспори техния примат. Но става опасно, когато в името на сигурността се ограничава свободата, защото зад благородните мотиви на овластения елит могат да стоят цели от друг характер. Границата между грижата за нашето здраве и за общото благо и преднамереното ограничаване на човешката свобода е толкова тънка, че днес в състоянието на целокупна тревожност разсъдъчната способност на разума едва ли е в състояние да я открои.

Разбирането на бащата на либерализма Джон Лок: „там, където няма закони, няма свобода”, по един или друг начин е преформулирано от различни политически мислители. Едва ли някой днес би се изкушил да чете философски размишления, но няма как да не откроим един елемент с изключителна важност: споменатото разбиране, че свободата се налага със закон, се възприема от всяка политическа теория, независимо от факта, че то се целеполага в строго определена интерпретативна парадигма, която е в състояние тотално да подмени смисъла на идеята. Най-простият пример за това е как с идването на комунизма дълго време се внушаваше, че е дошла свободата и цялата правна и институционална уредба беше подчинена именно на тази свобода.

Актуалният български политически контекст издава симптомите на потенциалното напрежение между свободата и сигурността. Сега ситуацията е много по-сложна, защото за първи път имаме въведено извънредно положение в условията на функционираща демокрация. Дебатът по отменения текст за разпространението на невярна информация, който беше залегнал в първоначалния вариант на закона, и намерението на ГЕРБ да го прецизира и възстанови се намират именно в проблематичната траектория на дифузния сблъсък между свободата и правните ограничения, които трябва да стоят пред нея. Тук ясно се виждат проекциите на повдигнатия въпрос: трябва ли в името на сигурността, разбирана в частния случай в контекста на опазването на нашето здраве, да се ограничава правото на информация и на свободно изразяване? Как ще се дефинират от правна гледна точка термините „невярна информация” и „дезинформация”, когато индивидуалната субективност може да възприеме по уникален начин всяко съждение, което носи в себе си оценъчен елемент? По този начин сухата статистика би могла да доведе до коренно противоположни съждения, а разнопосочните интерпретации да създадат впечатлението, че поне една от тях, сама по себе си, представлява невярна информация. В сферата на журналистиката и на публицистиката истината не е нито математически обусловена, нито е атрибут, подлежащ на юридическа формулировка. Респективно всяка извънредна медийна регулация е податлива на критичните реакции на журналистическата гилдия.

Вероятно поради зародилия се дебат, след намесата на Бойко Борисов този текст нито ще бъде отново прецизиран, нито ще влезе в парламента. По-важното е друго: вече надвисна заплахата чрез закон да се ограничава свободата, състоянието на страх съществува сред обществото и този страх се насажда под най-различни форми. Отмениха се и регулираните цени за стоки от първа необходимост, но първоначалното залитане наляво по идеята на БСП беше лош знак за функционирането на свободния пазар и изигра своята негативна роля за всяване на допълнителен стрес за масово презапасяващия се потребител. Тактиката на властта да налага рестриктивни ограничения в разрез с либералните принципи и после да ги отлага със заявката, че се отменят само временно, повдига редица въпроси: ами ако утре наистина се въведе регулация на цените? Ами ако тя предизвика дефицит? Ако послушаме Гешев и въведем вечерен час по време на извънредното положение? Остана завоалиран отговорът на главния прокурор какво е имал той предвид с апела си за твърди, радикални мерки, почти като при военно положение. Апел, който в никакъв случай не се вписва в правомощията на главния държавен обвинител, има подчертано репресивен характер и дава индикации за заявка за злоупотреба с власт. Гешев говори политически, държи се почти като премиер и променя структурата на властовите влияния по посока от прокуратурата към изпълнителната власт подобно на един политик, който преди време се опита и изглежда успя да наложи своето влияние като представител на изпълнителната власт върху прокуратурата. Институционалното лутане между различни варианти за разрешаване на кризата има двояк ефект, доколкото наред с положителното, което се постига, рискува да торпилира политическата система на демокрацията.

Всичко изброено дотук показа как пандемията ограничава нашата гражданска и политическа свобода, как в условията на паника и търсене на единство в един момент бихме могли да се откажем от универсалните либерални ценности. Силата на статуквото в момента на кризата разширява диапазона на неговия авторитет, власт и влияние, поставяйки на преден план опасността бавно, плавно и невидимо на повърхността да се появи статуквото на силата. Това е втората заплаха, която коронавирусът поставя пред човека. Но има още една трета, невидима заплаха, която отсъства от публичния дебат, неглижира се, за нея нито се говори, нито се пише. На тази заплаха е подложен човешкият дух. Нашият живот се промени през последните дни, мнозина не ходят на работа, лишени сме от културни събития, ежедневието ни е тотално подменено, насажданият ежедневно страх сковава и публичният дискурс се превръща в допълнителен елемент от всеобщия хаос. Коварната болест едва ли ще зарази всички, но страхът и паниката са още една успоредна всеобхватна и безпощадна глобална пандемия. Противно на онази сентенция „здрав дух, здраво тяло”, ние сякаш жертваме духа си, за да успеем да опазим тялото си. Но какво ще стане, ако колективният дух рухне тотално, ако духът напусне тялото, какво остава от неговата здравина? Социалната промяна, нанесена от глобалната пандемия, може да се разглежда като тест за реакцията на човечеството при всеки следващ катаклизъм, който е свързан с природни дадености. Тук проблемът за индивидуалната свобода се намесва по особен начин, напълно неразбираем за индивида, тотално поддал се на масовата психоза. Той възприема ограничаването на свободата като неизбежна необходимост, без да влага в тази аксиома доза разумност. Този тип натура е най-податлива на масовата манипулация, нейният страх е продукт на социалното инженерство. Дотам се простират границите на затвореното, изолираното от вируса пространство в пряк и в метафоричен смисъл. Там е голямата опасност, защото ако суровият природен закон започне трайно да доминира над политическия, тогава няма да можем да говорим нито за гражданско, нито за политическо състояние. Има и алтернативна опция, ситуирана на противоположния полюс. За да я приемем, е неизбежно да поставим като категорично условие наличието на ясно изразено гражданско съзнание за отговорностите, които предпоставя индивидуалната свобода. Тази опция предполага да не се въвежда извънредно положение, а всеки да се съобразява с правилата, произтичащи от кризисната ситуация. Защо да се ограничава официално правото на свободно движение, ако ние сами можем да си наложим това ограничение? Информацията за завърналите се у нас от чужбина хиляди българи след обявяването на извънредното положение е достатъчна емпирична илюстрация за липса на ясно съзнание за граждански дълг. Ефектът от затварянето на границите може да се окаже противоположен на очаквания, тъй като тези, които се завърнаха под страх от евентуалното дългосрочно действие на забраната, може в определен процент да станат разпространители на заразата. Налага се изводът, че ограничаването на свободата, разбирана в нейния политически смисъл, не може да спре действието на биологичните закони, а индивидуалната воля в повечето случаи следва логиката на собствената си разумност, стига да не се подчинява на колективистичните инстинкти на стадото.

Освен колизията, която поставя настоящата ситуация спрямо либералната концепция, проблематичността изпъква и при промяната на идеологическата позиция по посока към консерватизма. Централният елемент е свързан с аргументите на консерваторите, насочени срещу договорната теория, поддържана от либералите. Преходът от естественото към гражданското състояние е невъзможен, защото, както отбелязва Едмънд Бърк: „Този, Който е сътворил нашата природа и е позволил тя да постига усъвършенстване чрез нашата добродетелност, е възжелал също така и необходимо средство за осъществяването му. Затова Той е възжелал държавата”. Оттук произтича отхвърлянето на опозицията между естественото състояние и гражданското. Следователно установената в продължение на повече от два века демократична политическа традиция съществува в хармония с извечния първоначален ред. На пръв поглед да тръгнем днес срещу тази традиция изглежда напълно противоестествено. От консервативно гледище направеното по-горе разграничение между законите на природата и политическите закони е напълно ирелевантно. Същевременно се оказва, че исторически утвърдилите се парадигми в даден момент престават да работят и това не е нещо ново, а опитът сочи, че резултатите най-често са били пагубни. Обаче историята, а не настоящото време е съдник за случващото се. Сега критическата перспектива е раздвоена именно от необходимостта да се действа по спешност и това прави противопоставянето между естествено и изкуствено неизбежно. А преценката дали изборът е най-добрият остава за по-нататък.

Затова първата задача днес е да се справим с коронавируса, а втората и не по-малко важна задача е да мислим как ще живеем в дните след неговото изчезване и, не на последно място, в дните на следващи изпитания. Защото коронавирусът е част от един по-комплексен проблем, касаещ предизвикателствата, рисковете и заплахите пред цивилизацията въобще. Трансформацията на глобалния ред в глобален безпорядък настъпва тогава, когато стигнем до извода, че универсалните ценности постепенно престават да работят, фундаментът, на който човечеството се е опирало до днес, отказва да потвърди собствената си здравина, животът съществено променя своя ритъм…

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияВирусът на давното
Следваща статияУрокът на вируса