0
1153

Пандора и седемте смъртни гряха

Pandora

Разговор с холандския композитор Пол ван Брюхе за новаторската му пиеса, осъществена от „Софийски солисти” и балет „Арабеск”, чиято премиера предстои на 23 април.

Камерният ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров готви световна премиера. На 16 април българската публика първа чу концертното изпълнение на камерната опера „Пандора” от холандския композитор Пол ван Брюхе по либрето на Берто Рейндерс. Сценичната премиера на новата творба е на 23 април в Музикалния театър. Идеята е на българския композитор Петър Дундаков, който е ученик на Пол ван Брюхе, а напоследък често работи с трупата на балет „Арабеск”. Той подготвя и специалната електронна част на новата партитура, която ще върви като фон на живото изпълнение на оркестъра и солистките Цветана Бандаловска, Евелина Христова и Даниела Димитрова. Хореография на спектакъла е на Боряна Сечанова, сценографията и костюмите на Никола Налбантов.

Пол ван Брюхе обяснява какво представлява тази новаторска пиеса.

Преди всичко, операта е, разбира се, за Пандора. Странното за нея е, че всеки знае името й, но никой не познава жената. В нашия спектакъл за първи път чуваме Пандора да говори. Тя винаги е била представяна като отговорна за всичкото зло на света, защото е отворила кутията. Това е клишето на историята. Но ако трябва да бъда честен, никога не съм вярвал в този едностранчив образ на Пандора. Мисля, че е жена от плът и кръв, тя е човешко същество, и въпреки че е създадена от Зевс и боговете, тя избира живота, избира да бъде на Земята, да бъде с нас и всъщност една от нас. Затова смятам, че е добре да познаем Пандора като жена, като човек. И най-важното е, че тя ни обяснява коя е. И го прави чрез седемте смъртни гряха – затова цялото произведение е разделено на 7 части. Същевременно то представлява монолог към дъщерята на Пандора. Всичко това се изразява чрез не един, а три женски гласа.

Исках да придам на Пандора възможно най-човешки облик. Всички хора имат вътрешни гласове. Всички водим битки вътре в нас – за това, което смятаме за правилно или за грешно, за нещата, които сме можели да направим по-добре. Заедно с либретиста Берто Рейндерс решихме, че Пандора ще е човек, който не се поколебава да изрази съмненията си. А какво по-добро от това да накараме нейните вътрешни гласове да си говорят един с друг. Звучи шизофренично може би, но това не означава, че тя е луда. Не, тя е зряла жена с всичките позитиви и негативи на човешкото съзнание. Затова солистките са три.

Комбинацията, предпочетена от композитора, е една оперна и две народни певици – това са Цветана Бандаловска, солистка на Софийската опера, Евелина Христова и Даниела Димитрова от хор „Мистерията на българските гласове”. Рядко се срещаме с такова творческо, новаторско решение.

Да, така е, ние поемаме огромен риск, но аз наистина вярвам в тази комбинация. Ще ви кажа защо: мисля, че историята за Пандора трябва да се разкаже с изразяване, което е най-близко до човека. Аз вярвам, че фолклорното пеене е точно това. До публиката първо стига не толкова текстът, не толкова музиката, колкото начинът на изпълнение. Точно от това имам нужда за Пандора. Тя е амазонка, тя е майка, но тя е и религиозна като монахиня. Затова използвам вашето народно пеене и смятам, че то трябва да се трансформира, да стигне до нов период. Не ме разбирайте погрешно – не искам да съм твърде арогантен, защото това е само първи опит да се комбинират двата вида пеене, но аз наистина вярвам в новото бъдеще на традиционното българско фолклорно пеене с трансформацията му към съвременната класическа музика.

А какво бъдеще вижда композиторът за камерната си опера с хореографски сцени след премиерата в България?

Винаги е едно и също – опитваш, планираш… Знам, че „Софийски солисти” и балет „Арабеск” искат да открият нови перспективи в бъдещето. Знам, че след първото изпълнение „Арабеск” ще я представи поне още 5 пъти. На 20 май ще бъдем в Пловдив, ще отидем и на други фестивали, което е хубаво. Ще поканим и чуждестранни специалисти като гости, които може да се заинтригуват и да поканят продукцията и в други страни. Задължително трябва да отбележа, че голяма част от субсидията за създаването на този културен продукт дойде от Холандия. Аз получих поръчка за творбата от холандското правителство, а това е важно. Затова ще бъде логично да се опитаме да изнесем „Пандора” и в Холандия. Такива продукции не могат да видят бял свят без поръчка и субсидия, затова съм благодарен на балет „Арабеск” и на българското Министерство на културата, че вложиха средства в нашата постановка. Бъдете сигурни, че тези пари не са похарчени напразно. Работим много ефективно.

А ето и споделеното от трите солистки – какво е предизвикателството да работиш върху съвсем нова творба.

Оперната певица Цветана Бандаловска: Произведението е модерно, ритмиката е голямо предизвикателство, защото ние почти през цялото време пеем заедно. Ние сме трите цвята, трите гласа на Пандора, а сме много различни, защото народните певици имат друга бленда, а аз трябва да внимавам да не прекаля със звука. Интересен е този различен поглед към митологичната фигура на Пандора през призмата на седемте гряха.

Народната певица Евелина Христова: Това е нова музика за нас, трябва да използваме фолклорните си тембри – такова е изискването на композитора. Предизвикателство е да ги вмъкнем в самата опера, да им намерим мястото и правилния начин на изпяване, за да бъде разбрана музиката правилно.

Народната певица Даниела Димитрова: Сега, когато и композиторът е тук, той допълва успешно звуковите картини на седемте гряха. Той изисква от нас съвсем различно отношение и подход не само като тембри и орнаменти, а и като преживяване. Много е различно от всичко, което сме правили досега. При това са избрани професионалисти от най-висок ранг: Балет „Арабеск”, „Софийски солисти”. С тях ще се опитаме да осъществим замисъла на автора по най-добрия начин.

Композиторът Пол ван Брюхе е едно от най-авторитетните имена в съвременната музика. През 2001 г. е номиниран за най-добър композитор от холандското списание за филмова музика Skore, 2004 г. получава наградата Condor de Plaza – Аржентина, и наградата „Златен телец” за филмова музика. От 1997 г. до днес е професор по композиция и аранжимент в Codarts Rotterdam Conservatorium. Прави майсторски класове по филмова музика във Холандската филмова и телевизионна академия, Dox Barcelona, Documenta Madrid и в Датския филмов институт.