3
3048

Визитата на папа Франциск и „ревностниците“

В тези фрагментарни бележки нямам намерение да обсъждам отказа на Св. Синод на БПЦ да участва в общи богослужения с папа Франциск по време на визитата му в България. Всеки богословски грамотен човек (за разлика от мнозина наши журналисти и политически чиновници) знае, че между двете изповедания – Православието и Римокатолицизма евхаристийното общение е прекъснато от векове. Строго канонически, недопустими са и други съвместни богослужения между двете християнски деноминации. В този смисъл позицията на Св. Синод, че не може да участва в общи служби с папата, е напълно естествена. Излишно и нетактично бе обаче предварящото пристигането на Римския епископ изрично и почти войнствено заявяване на тази позиция. Поне на мен не ми е известно желание за съвместно служение да е било изявявано от страна на папа Франциск. В края на краищата Католическата църква също поддържа становището, че между нея и Православието към момента не може да има евхаристийно общение. В този смисъл и самият папа Франциск можеше да направи аналогично заявление преди пристигането си в България и то, разбира се, би било напълно излишно, а в случая и нетактично, след като ситуацията между двете изповедания е ясна, при това повтарям, от много векове. Излишно следователно и в още по-голяма степен нетактично за един домакин бе с подобно заявление да излиза Св. Синод на БПЦ.

Доколкото съм осведомен към свещеноначалието на Църквата ни е била отправена покана за участие единствено в т. нар. съвместна молитва за мир (Pacem in terris), която по принцип – както успях да видя на 6-и май вечерта – представлява не някакво строго църковно (католическо) последование, а по-скоро тържествено съвместно деклариране на воля за мир (в света). В него, поради тази именно особеност, представителите на различните християнски изповедания, а и на останалите т. нар. авраамични религии, участваха като всеки от тях произнесе своя отделна молитва в този дух. Видяхме, че в София това направиха последователно (а не заедно) представители на израилтянската общност, на мюсюлманите, на армено-григорианите, на протестантите, а накрая и самият папа Франциск. Молещите се, следователно, бяха заедно единствено в пространствен смисъл – тоест намираха се на един подиум и (в понеделник) под един навес. В тази връзка – ако бъдем абсолютно строги – не са ли заедно по почти същия начин и служещите своя религиозен култ православни, католици, иудаисти, мюсюлмани и т. н., които го правят ежедневно в един и същия наш град, а в най-последна сметка – на една и същата за всички ни планета земя.

Моите бележки по-долу не се отнасят обаче дори за отказа на Св. Синод на БПЦ да изпрати свой представител на това мероприятие. Приемам неговото решение, щом то е взето с мнозинството от гласовете на митрополитите ни (но все пак не „единодушно“, както честно ни осведоми Русенският митрополит Наум). Те се отнасят много повече до обилната „продукция“ на (очевидно най-) „православните“ ни братя и сестри по повод папското посещение, изпълнили в последните дни различните църковни и околоцърковни сайтове, страници и т. н. Написаното и изреченото в тях за пореден път ми показа обезпокоителна картина, на която през дните на папската визита реагирах за себе си по страниците на своя бележник, а днес бих искал да споделя тези реакции така както съм ги нахвърлял – фрагментарно и несистемно.

* * *

Изглежда в най-последно време да си „православен“ у нас стана равнозначно на това преди всичко (ако не и изключително) да „устояваш“ своето Православие. Не да го възвестяваш, не дори да го живееш, а именно – да го „устояваш“. Да го устояваш, без да е ясно защо от кого ли не – от почти всички. Да го устояваш (през миналата седмица) от „съблазните“ на католиците „да предадем вярата си“, да го устояваш (от поне две години насам) от бежанците и мигрантите, извършващи „нашествие“ в „християнските ни предели“, да го устояваш от „либералите“ (почти безгранично широк клас), които искат от нас всякакви перверзности, да го устояваш от хомосексуалните и т.н., и т.н.

От словесните „продукции“ на тези „православни“ из електронните медии се остава буквално с впечатлението, че католицизмът (и неговият папа Франциск) съществуват днес единствено за това да ни накарат да отстъпим от догматите и каноните на Православието. Папа Франциск за това тъкмо идва у нас. Не заради католиците в България (които може и да са 2% от вярващите, но все пак са цели 60 хиляди, за които той е духовно отговорен), не заради почитта си към светците на неразделената докъм ХІ век Църква, свързани с нашите днешни земи, не дори от уважение към страната ни. Не, той идва именно, за да ни накара (чрез натиска на светските власти) да влезем в непозволено „молитвено общение“ с него, да отпаднем от Православието и да се лишим от спасение. По аналогичен начин мюсюлманските народи от Близкия и Средния Изток от няколко години живеят само за това да организират „нахлуването“ си у нас и в Европа, да ни „потопят“ (ислямизират и духовно „дефлорират“). Те извършват не нещо друго освен втора (и вече апокалиптична) Мохамедова „хиджра“ и я извършват, дори когато бягат с по един вързоп дрехи и деца на раменете си от войните и междуособиците в своите страни. Хомосексуалните пък изобщо са такива не за друго, а за да ни накарат най-сетне (чрез „тоталитарния либерализъм“, който в нашите „последни дни“ са взели на въоръжение) да релативизираме своя морал, да ни принудят да признаем техния (и всеки) грях за не-грях и пак да ни лишат от спасение. Всички те обаче не са (и явно не могат да са) обект на нашата елементарна възпитаност, на нашата проповед, на нашата грижа, на нашето милосърдие.

* * *

Питам се не могат ли поне в определени моменти да бъдат… просто православни? Православни, живеещи своя православен живот (както например живеят католицизма си католиците от Раковски и много други от различните „католически“ кътчета на страната ни, които видях с радостни лица по площадите в София, пристигнали да приветстват своя духовен предстоятел). Не могат ли понякога да се зарадват на Православието, вместо непрекъснато да се борят за Православието, да враждуват заради Православието? Могат ли (и) да канят в Православието, вместо (само) да съдят от Православието, да гонят от Православието? Та Православието не е (или поне не е преди всичко и само) война: с инославието, с „либерализма“, с „чужденците“. То би трябвало да е и удовлетворение. Особено щом е право-славие, то би трябвало да е уверено в себе си, а увереният в себе си е и великодушен, и щедър, и ведър. Вижте, колко уверен в себе си е папата на католиците. Само на „либералните световни лидери“ и на измислените ориентофобски кръгове ли се основава неговата увереност?

* * *

Щом се зададе някой като папата, започват да ни занимават с това какво Църквата ни „не допуска“, какво тя „осъжда“, какво „забранява“. А нима Църквата преди всичко не спасява (от онова, което се осъжда и е за осъждане)? Нима не отваря път (от онова, което не се допуска и е недопустимо)? Нима не забранява, защото лекува душите (подобно на медицинската грижа, която забранява определени храни и вещества, защото лекува телата)? Та не си ли дават сметка, че като говорят на света само за „забраненото“, „недопустимото“, „осъжданото“ от Църквата, те задържат извън нейната „лечебница“ всички онези, които ги слушат? Защото освен че са осъдени от Църквата и в Църквата, че не са допуснати от нея и в нея, те нищо друго не научават за Църквата. Така ли видяхте да говори на света „опасният за Православието“ папа Франциск? Поучете се прочее не от неговото „филиокве“, а от неговата сърдечност. Бъдете още по-сърдечни от него (с това няма да отстъпите от вярата).

* * *

Посрещат папата с възгласи, че „нямал работа в България“. Ами в България живеят и католици – не се ли сещате, че той идва преди всичко при тях. Вие защо се вълнувате от това? То би трябвало да не ви засяга. Особено щом сте уверени в Православието си. Да, вярно е – в България живеят и такива, които не са нито католици, нито православни, нито никакви. Да не би да се притеснявате, че може да идва и за тях? Значи така – вие сте ги оставили (не-православни), но и папата да не посяга към тях! Не мислите ли, че не ви го дължи?

* * *

Синодалите очевидно бяха убедени, че папата идва у нас с „офертата“ да „предадем вярата си“. Затова го посрещнаха с декларации (прозвучали и в Синодалната палата), че „ние с вярата си компромиси не правим“. Нима не виждат, че по този начин индиректно (и абсолютно нетактично) му заявяват: ние знаем за какво си дошъл, знаем, че си дошъл да ни „вземеш вярата“. А откъде са сигурни, че той за това идва? Защото, както пишат и „ревностниците“, той е „папата“? Защото е „папата“, който от времето на папа Николай І (края на ІХ век), от времето на папа Инокентий ІІІ (накарал през ХІІІ век „славния ни цар Калоян да приеме унията“), от времето на папа Пий ІХ и т.н. прави изключително и само това. Защото за тях „папата“ е категория. Той е като Далай Лама – един и същи е от времето на „кръстоносните“ и „униатските“ папи – само се превъплъщава от едно тяло в друго. Днес „инкарнацията“ му се нарича Франциск и подир него се готвят да нахлуят кръстоносците, Балдуин Фландърски и т.н. „Папата“ въобще – назубрили са „ревностиците“ – е „филиоквист“, „еретик“… Добре – такъв е „папата“. Само че папата, освен „папа“-та, е още и конкретен папа и даже конкретен човек. С какво право безостатъчно го стилизирате под „категорията“ му? Защо не виждате дори, че той е… Франциск? Кажете поне от какво в този Франциск сте така обезпокоени? Защото ако си направите труда да прочетете нещичко за него и от него (това, уверявам ви, не е отстъпление от каноните), ще научите, че именно Франциск заявява в прав текст, че богословието на брака у православните е по-съвършено от това при католиците (за което неговите „ревностници“ го критикуват), че извършва осезателни усилия за (поне някаква) децентрализация на Католическата църква, че декларира наскоро, че въпросът за задължителния целибат на западното духовенство за него „е отворен въпрос“.

* * *

Казах вече: ясно е, че православните не могат да влизат в евхаристийно и молитвено общение с римокатолиците. Питам обаче: присъствието в близост до четящия молитвата Regina Cœli папа Франциск на пл. „Св. Александър Невски“ влизане в „молитвено общение“ ли е? Придружаването на госта на открито, извън сградата на Св. Синод, влизане в „молитвено общение“ ли е? Появата на площада на православен духовник в расо влизане в „молитвено общение“ ли е? А ако прозорците на Синодалната палата, гледащи към площада, бяха отворени в момента, когато папата четеше въпросната молитва, дали седящите вътре биха се оказали в „молитвено общение“? А минаващите по това време по ул. „Дунав“ или бул. „Дондуков“ православни?

* * *

Дайте си сметка за глухата си самоизолация, ревностни „фейсбук богослови“. През тези дни ни повтаряхте непрестанно, че папата е „чужд“ (и „еретик“), каквито са и всички католици. Добре. Но от началото на крамолата между Москва и Константинопол за „чужд“ на Православието вие обявихте и Вселенския патриарх („Инстанбулския“ и дори „Анадолския“ патриарх по вашему). А пък по-миналата година – спомнете си – във връзка с участието им в събора в Крит – цели десет от общо 14-те автокефални православни църкви се оказаха за вас „отломки“, събрали се на този „псевдо-събор“ само за да „узаконят икуменизма“, и вие се оградихте от тяхната „конференция“, защото – „няма да предадем вярата“. Кои остават, уважаеми? С кои сме ние? Защото е ясно с кои не сме (с „католиците“, с „критските отломки“, с „фанариота от Цариград“, с „либералните богослови, които защитават Истанбулската конвенция“ и т.н., и т.н.). Може би само със Св. Синод на „родната ни църква“? Съвсем в последните дни разбираме, че и той май не целият е „наш“. Прочетохте ли какво е написал Русенският митрополит Наум за посещението на папа Франциск (когото има дързостта да нарече дори „добър човек“)? А Западно-и-Средноевропейският? Продължавайте следователно – аргосвайте нататък!

* * *

Всичко това – казват ми някои – е проява на незряло неофитство. Вярно е. Повечето от проявяващите го наистина са неофити (дори ако вече са се сдобили със свещенически сан или са достигнали почтена възраст). Помня и знам за почти всички кога се самостилизираха като „мно-о-го православни“ и какви бяха само преди десетина години. От кришнаити и манекенки, през брокери и рокаджии, до обикновени сноби и снобки. Нищо лошо. Но бива ли неофитството да се превръща в типичния и образцов църковен живот? Може ли самооблащаващо се тези хора да отнасят към себе си думите на Христос, че в този свят ще бъдем гонени? Бива ли едновремешният „старостилски“ стил православност, съзиращ навсякъде „световни конспирации“ и заговори срещу „истинското“ Православие, следящ зорко дали православен духовник няма да излезе на снимка редом с някой кардинал и прочее, да се превръща в нормата за живеене на Православието ни?

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica". Най-новата му книга е "Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания" ("Комунитас", 2017).
Предишна статияБез нас на борда
Следваща статияЕвроскептицизмът и теоремата на Томас

3 КОМЕНТАРИ

  1. така. ние от стадото не се интересуваме от канона на клира ни. не ни пука за него защото църквата не носи спасение а традиция. ние видяхме тяхното отсъствие от живота. днешния живот. на 21 век. писна ни онези с поклите и брадите да се оправдават с некакви правила от феодалините времена. пуберското поведение в присъствието на Франциск показва че реално нямаме помесна църква. глупостите изтърсени от Николай, и от онази идиот с естаблишмента, подаръака – картината на цръква с име на руски светец воювал с католиците и приел ислама, навирането на Симеон по срещите, декларациите че не правят компромиси с верата им показаха пълния анахронизъм в главите на онези. подозрението че шах-шеха в който бяха поставени отците ни най вероятно от МП потвърждават че църквата ни е рускокефална. както и в цивилния живот Кремъл доминира в политиката ни, медиите, паравоените структури, нацистите. ние сме завлдяна държава която сама не може дори да диша. а сме в ЕС и НАТО. в този смисъл не би трябвало да се сърдим на онези. държавата ни е такаква. но нали уж църквата ни била спасявала да не се потурчим, да оцелеем по време на любимото ни робство. де е църквата сега? спасява ни да не би да се поиталянчим? а? църквата ни би трябвало да е национална а не да шикаклави в полаза на чужд автократор и на чужди офицери по сигурност. ако ги слятаме за чужди, разбира се. оправдание отците ни нямат. въросът е срама нямат ли, когато се пишат за българи? Гейски работи. не като сексуалност. а като поведение.

  2. Отличен коментар! За тези дето ги нямаше допреди 10 години и сега се изявяват, като единствени „православни“ важи народната мъдрост : не дай Боже сляпо да прогледа! Но всичко това е руска пета колона, кято изпълнява руската имперска политика:
    1. Не трябва да се допуска контакт на „малки“ църкви с католическата и никаква собствена инициатива. Подобно на Николай II , че България е малка и недостойна държава за да влезе в Цариград през 1912г. и не и подобава да превзема столица на Римската империя.
    2. УПЦ няма право на автокефалност.
    3. Македонската църква е сръбска.
    4. Участниците на в Крит са предатели.
    5. Българската азбука е македнска
    и т.н.

  3. Папската манифестация припомни болезнено на съветските отломки кой загуби студената война и предизвика воя на онези същите дето се опитват сега да заменят техния провалил се комунизъм с православие.