4
845

Партизанство

Todor_Vlaykov

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Партизанството безспорно е една голяма обществена язва в нашия държавен организъм. Много от лошите страни в политическия живот и в управлението са проява или резултат на партизанството. То е опаката страна на парламентаризма и демокрацията.

В следващите страници ще се опитам да набележа каква е същността на партизанството, на какво се дължи, кои са условията, които спомагат за неговото засилване, и как би могло да се премахне то или поне да се намали и ограничи.

Макар че думата партизанство се употребява твърде често в обикновения разговор и във вестникарския език и дори е станала един изтъркан израз, все пак понятието, което се съдържа в този израз, не е ясно очертано и много пъти в него се влага невярно съдържание. Затова преди всичко нека да си отговорим на въпроса: какво е партизанство?

Партизанство– това не е проявата на партийни идеи и партийно убеждение. Партийността не е партизанство. Не е партизанство и стремежът да се стараем чрез живо или печатно слово да убедим и други в правотата на нашите партийни възгледи и да ги привлечем да станат наши партийни съмишленици, да станат членове на една или друга партийна организация. И партийната пропаганда не е партизанство. Не е партизанство и партийната привързаност– готовността ни да влагаме труд, усилия и материални средства за преуспяването на партията, към която се числим, да отстояваме твърдо своите партийни убеждения и да понасяме дори скъпи жертви за своите партийни идеи. Не е партизанство и изборната борба, която се води от пар­тиите за спечелване повече мандати за народни представители и за завземане на властта. Не е партизанство и стремежът на една властваща партия да осъществи чрез управлението тази или онази своя политика или да прокара през Народното събрание със съдействието на своето парламентарно мнозинство една или друга реформа, както от друга страна не е партизанство и контролът, който опозиционните партии упражняват върху правителствената политика, или критиката, която те правят на прокарваните от правителството реформи. Дори и грешките в управлението и в законодателството, които случайно се явяват при добросъвестно желание да се направи нещо добро за народа и държавата, което обаче отпосле се завършва не така, както се е очаквало, дори и те не са партизанство.

Всички указани по-горе прояви са израз на партиен живот и на парламентарно управление. Партийният живот и парламентарното управление, които са присъщи на всички страни с народно представителство, които са израз и проява на демокрацията, не са и не могат да бъдат партизанство. Партизанството е само техен спътник.

Партизанството започва оттам, откъдето партийният живот, партийните борби и парламентарното управление на държавата вземат да се отклоняват от своя прав път, от пътя на безпристрастието, законността, справедливостта и обществения интерес и се насочат пряко или косвено към партийния интерес.

Така назначаването на длъжностни лица за разните служби в държавната организация е една от функциите на управлението. То трябва да става съгласно установен ред или закон, като се има предвид само интересът на службата и на държавата. Назначиш ли обаче един служител, който не отговаря на изисква­ните условия при наличността на друг, който отговаря на тези условия, само защото първият е твой съпартизанин, ти безспорно проявяваш партийно пристрастие. И това твое деяние, това партийно пристрастие несъмнено вече е израз на партизанство.

Когато един държавен чиновник действително се провини в нещо, трябва да бъде наказан, да бъде преместен или уволнен – това е в реда на нещата. Но да уволниш един чиновник без да е провинен в нещо, само поради това, че принадлежи на противна на теб партия, още повече пък, ако това уволнение става, за да назначиш на освободеното место твой съпартизанин, ти, услужвайки на своята партия, извършваш една неправда, постъпваш недобросъвестно, а може би и противозаконно. И това е проява на партизанство.

Да се благоустройва един град или едно село– това е в задачите на общинското управление и общинския съвет на това населено место. Благо­устройването обаче трябва да става по определен ред и план, като най-напред се извършва най-необходимото. Рече ли общинското управление да направи някоя улица или някоя чешма в дадено место не защото това влиза в установения план, не защото то е най-необходимо в дадения момент, а защото на това место живее някой влиятелен член на властващата партия или защото по този начин жителите на този край ще се привлекат да станат поддръжници на същата партия, тогава това благоустройство, извършено нередовно и несправедливо, извършено с партийно пристрастие или за партиен интерес, също е проява на партизанство.

Горската власт пази горите и разрешава ползването от тях по установен ред – това е нейна длъжност. Ала рече ли горското управление, по искане на влиятелни лица или на централната власт, да позволи на част от населението да се ползва от гората в непозволено време или да използва запретен участък с цел да се привлече тази част от населението да поддържа властващата партия при някои избори, с това горското управление и властта изобщо вършат едно беззаконие, едно разпиляване на обществено или държавно благо за чисто партийни цели. Това деяние безспорно също е проява на партизанство.

Полицията има длъжност да пази реда и тишината в мястото, където се намира, и да преследва и отстранява злосторниците. Това тя извършва въз основа на установени закони и наредби. Когато обаче полицията посегне и затвори през време на избори един гражданин, който не е никакъв зло­сторник, само за да не може той да агитира при изборите против правителството или когато тя отстрани и разгони една част от избирателите, мирни и добри граждани, но за които се знае, че са опозиционери, за да не могат да гласуват, тогава полицията, като извършва престъпно посегателство върху свободата на гражданите за чисто партийни цели, несъмнено проявява едно най-вулгарно партизанство.

Това са прояви на партизанство, вършени от власт и властваща партия при управлението. Партизанство обаче може да се проявява и се проявява не по-малко и при други случаи, то се проявява и от страна на опозиционни партии.

Уволнен е чиновник по закриване на длъжност или защото е провинен в злоупотребление. Ти като опозиционер съобщаваш в печата, че той е уволнен поради партизанство. Това недобросъвестно съобщение, извършено с цел да се урони престижът на неприятната за теб властваща партия, несъмнено е проява на партизанство.

Някой гражданин, извършил вулгарно престъпление, е арестуван от полицията по нареждане на съдебната власт. Оповестиш ли в някой опозиционен вестник, с цел да очерниш властта и властващата партия, че това е преследване на политически противник, това безспорно също е партизанство.

Да знаеш, че поскъпването на житото у нас например се дължи на по­скъпването му на външния пазар, и да излезеш да казваш, че това поскъпване се дължи на насърчаваните от правителството спекуланти, чрез което твърдение целиш да се създаде неприязнено настроение у масите против властващата партия – това, не ще и дума, е също партизанство.

При безспорния факт, че даден режим е несравнено по-добър от друг, който всеобщо е признат за лош, като обобщиш единични само грешки или случайни престъпления на управлението, да вземеш да твърдиш, че той е по-лош от най-лошия режим, с цел, разбира се, да го компрометираш – това, бъдейки израз на недобросъвестност, също е проява на партизанство.

Да излезеш в печата да приписваш на някой обществен деец, принадлежащ към противна на теб партия, позорни работи, които той не е извършил, и дори да съчиниш и публикуваш компрометиращо го някакво негово писмо, което той не е писал, с цел пак да урониш неговото достойнство, а заедно с това и достойнството на противната ти партия – това, бъдейки едно непочтено, едно престъпно деяние безспорно е проява на най-долно партизанство. И така нататък.

Нека сега след горните примери да споделим какво е партизанство. Партизанство е такова деяние на властта, което бъдейки проява на пристрастие, несправедливост, отклонение от установения ред или явна противозаконност, има за цел да принесе пряка или косвена полза на партията, от името на която се върши било като се услужи лично на някои нейни членове, било като се съдейства непосредствено за нейното засилване, било пък като се вреди или пречи на някоя противна партия или на отделни нейни членове. Партизанство е също така и онова отношение на дейци от една партия към дейци и дела на друга противна на нея партия, което бъдейки израз на недобросъвестност, има за цел да компрометира и отслаби тази противна партия. Накратко казано, партизанството е злоупотреба с властта или непочтено отнасяне към друга партия, едното и другото диктувано от партиен интерес.

Две са първичните основи или първопричините на партизанството: партийният егоизъм и личният интерес.

Партията по своята същност е идейна организация. Както се знае, тя е обединение на неограничен брой граждани в името на едни или други идеи за управление на държавата, с цел при общи усилия да може да се вземе държавната власт и чрез нея да се осъществят тези идеи. Както във всяка обществена организация, така и в партийната се проявява инстинкт за самосъхранение и за нарастване. И понеже партията не може да постигне крайната си цел – осъществяване на своите идеи, другояче освен като заеме държавната власт, а пък това последното, при едно парламентарно управление, може да бъде постигнато само когато една партия добие числено надмощие над другите.

Ето защо в партийната организация инстинктът за самосъхранение и нарастване се развива повече, отколкото във всяка друга обществена организация. Този извънредно развит инстинкт, който обикновено се превръща в партиен егоизъм, неминуемо тласка партията в неустанна борба за добиване на надмощие над другите партии, за привличане в своите редове на все по-голяма и по-голяма част от гражданите и за обезсилване на своите противници, за намаляване и отслабване на техните редове. При тази неминуемо налагаща се борба, която по своята природа би трябвало да бъде само идейна и да почива върху морални основи, да бъде почтена и добросъвестна, силноразвитият партиен егоизъм, който нередно избива в партийна страст, обикновено така увлича партийните дейци, че те неустанно се забравят и прескачат границите на допустимото, на идейното и почтеното. И в името на партийния интерес незабелязано навлизат в кръга на онези деяния, които съставят партизан­ството.

Към тази причина обикновено се прибавя и втората от указаните. Партията наистина е идейна организация, защото преследва осъществяването на едни или други идеи, но в по-голяма или по-малка степен тя има в основата си и лични интереси. Както се знае и както вече се спомена, партийните идеи се осъществяват само чрез заемане на държавната власт. А заеме ли се държавната власт от една партия, това вече носи със себе си и редица блага на по-голяма или по-малка част от членовете ѝ. Преди всичко ръководните дейци в партията по силата на нещата ще заемат едни или други отговорни места в управлението, чрез които, то се знае, се получават и известни материални възнаграждения. Освен това управниците, които са обикновено ръководители на партията, разполагат при известни ограничения от закони и наредби, с множество от благата, които държавата създава за гражданите, и почти с всички служби в държавната организация. Тези разполагаеми блага и особено разполагаемите служби управниците имат възможността, дори в кръга на законите и наредбите и спазвайки интересите на държавата, да дават предпочтително на партийни приятели и съмишленици. В някои отношения това им се и налага от нуждата да имат като свои сътрудници доверени хора за по-успешното прилагане на партийните идеи, което е в кръга не само на законността, но и на необходимостта. Ако ли рекат пък да заобиколят съществуващи закони и наредби, което обикновено са в положение да правят, тогава те в още по-широк размер ще задоволяват свои партийни приятели и съмишленици. По този начин се явява възможност за една значителна част от членовете на партийната организация, когато тя заеме държавната власт, да могат да получат едни или други блага – било непосредствено, било във вид на служби. А това несъмнено поражда у една част от членовете на партийната организация и материална заинтересованост за по-бързото засилване и нарастване на партията, което ще я доведе до властта. Тази материална заинтересованост у значителна част от партийните членове има за резултат това, че в борбата за надмощие с другите партии се внася повече страст и следователно тя по-лесно се изражда в партизанска борба, в партизанство. А от друга страна, същата заинтересованост има за резултат и това, че когато партията поеме управлението на държавата, всички онези партийни членове, които от по-рано са били движени между друго, а може би и единствено от очакване на материални интереси, главно служби, сега най-настоятелно предявяват пред управниците, които са ръководители на партията, своите искания за получаване на очакваните блага или служби. И управниците, чувствайки съзнателно или несъзнателно един вид ангажимент към своите съмишленици, които са съдействали да се засили партията и да може да заеме властта, както и за да ги запазят и привържат още по-добре, вземат грижата по възможност да удовлетворят техните искания. Понеже пък тези искания обикновено са многобройни и следват непрекъснато, управниците неволно и неусетно биват принудени да прескачат границите на законното и редовното – да преминават в кръга на ония деяния, които съставят партизанството. Ето как и защо материалната заинтересованост, която в по-голям или по-малък размер е присъща на всяка партийна организация, също е една от основните причини за партизанството както при властването на една партия, така и при безскрупулното ѝ домогване по-скоро да завземе властта.

Партизанство в една или друга форма се е проявявало при всички режими, при всички управления на държавата ни от нейното учредяване до днес; проявявало се е от всички партии, които са съществували досега у нас и които съществуват и сега. Защото изтъкнатите основни причини, които пораждат тази проява, са присъщи и са се коренили в природата на всички партии.

От само себе си се разбира, че указаните основни елементи, които пораждат и подхранват партизанството, не у всички партии са били развити в еднакъв размер, поради което и партизанството не в еднаква степен и с еднаква сила и острота се е проявявало при разните режими и от разните партийни организации. И наистина, хвърлим ли бегъл поглед върху политическия и държавен живот у нас от освобождението ни до днес, ще забележим, че партизанството, проявявано в управлението, например при едни режими е било по-остро и по-брутално, като е избивало в произволи и насилия спрямо партийни противници, а при други режими то е било по-меко, като са запазвани свободите на гражданите. Някой път партизанството с назначаване и уволняване на държавни служители е било сравнително по-ограничено, а друг път е било развито извънредно широко. В отношенията на някои партии към техните противници е имало повече лоялност и по-малко партизанство, докато в отношенията на други партии има повече недобросъвестност, повече партизанство.

Характерно е, че по-голямата или по-малката проява на партизанство от страна на една партия не зависи от това, дали тая партия е по-консервативна и реакционна или е повече напредничава и левичарска. Само по отношение на бруталност, на насилия спрямо противниците се забелязва, че партизанството при известни наши реакционни режими е било безспорно по-силно, отколкото при по-демократичните и напредничави режими. Но в други отношения, например по недобросъвестно отнасяне спрямо противниковите партии, или по използване на благата и службите на държавата за партийни цели, някои от партиите у нас, които минават за най-напредничави, са проявявали партизанство в много по-широк размер, отколкото други, по-консервативни партии. Комунистите се смятат за най-крайна, за най-напредничава партия. Обаче в отношенията си към другите партии те са най-недобросъвестни и най-много действат партизански. При управлението на някои общини пак те поставяха благата и службите в тях изцяло и напълно в услуга на своята партия – нещо, което никоя друга партия не е правила в такъв краен размер. В държавното управление у нас те не са участвали, но от онова, което знаем за Съветска Русия, може да се съди до какви крайни и невиждани до днес размери би отишло при едно тяхно управление използването на благата и средствата на държавата за комунистическата партия.

Характерно е и това, че онази политическа организация у нас, която се появи между другото като реакция срещу партизанския дух на нашите партии, която главно поради това отрече в своята теория и в своите проповеди цялата наша партийна система на управление, която най-много осъждаше всички прояви на партизанство и от която поради това се очакваше, че ако един ден тя поеме управлението на държавата, ще намали това зло до последните размери – думата е за Земеделския съюз. Характерно е, казвам, че когато тая организация по един или по друг начин завзе управлението на държавата, партизанството във всички негови разклонения, дори и в най-грубите му и брутални форми, се засили и прояви в такива широки размери, в каквито едва ли се беше проявявало.

Пита се: на какво се дължи това, че при едни режими и у едни партии партизанството се проявява в по-широки размери, отколкото при други? Иначе казано, кои са условията, които спомагат за засилването или намаляването на партизанството в нашия политически живот?

Ако проследим по-внимателно развитието на нашия партиен и политически живот от създаването на днешната ни държава до най-ново време, ще забележим, че темпът на партизанството, че неговото засилване или отслабване е в тясна връзка с една или друга страна от строежа и състава на партиите и от преобладаващия в тях морал, а главно и от моралния облик на техните ръководители.

Ще забележим например, че най-брутално и най-грубо се е проявявало партизанството при управлението както спрямо противниците на властта, така и по отношение на използване на благата на държавата за интереси на партията и на отделни партизани тогава, когато управниците, които са и водача на тази или онази партия, са били най-безкрупулни, най-слабо проникнати от морално съзнание и от чувство на дълг и почтеност. При такива управления обикновено са вършени и най-големи злоупотребления с държавни средства. И напротив, колкото повече ръководителите на една партия са хора, проникнати от морално съзнание, от чувство на дълг и почтеност, толкова по-малко при управлението на такива партии се е проявявало партизанство в форма на бруталност и насилия спрямо противниците. Разбира се, че между водачи на партии и самите тези партии има известни съотношения: партията, съставена в мнозинството си от честни хора, в която преобладава дух на почтеност и на морал, не може да издигне или да търпи за свои водачи безскрупулни и непочтени хора. Моралният облик на водачите отговаря на моралния облик на партията. И поради това горната констатация би могла да се изкаже още и по следния начин: партии, в които преобладават груби инстинкти, в които моралното съзнание и чувството на дълг и почтеност са слабо развити и не играят решаваща роля, такива партии при управлението на държавата са проявявали най-брутално и остро партизанство. Примери, които да потвърждават тази констатация, всеки ще намери в нашата политическа история.

В нашия политически живот по-нататък се забелязва още, че ония партии, които било поради момента и подбудите на своето образуване, било поради някоя друга необходимост, са били принудени да приемат в своята среда в широк размер хора, очакващи лични блага от властта. Когато поемат властта, такива партии проявяват в извънредно голям размер партизанство с държавните и общинските служби. В последните години например, когато Земеделският съюз, за да се закрепи на власт, поиска да сложи ръка и на градовете, където той нямаше свои поддръжници, и за тази цел почувства нужда било да прати там свои хора от селата, било пък да привлече в своята среда възможно по-голяма част от градското население, което по своето социално и стопанско положение бе чуждо на съсловните идеи на съюза и което можеше да бъде привлечено само в името на очаквани блага от властта. Ние видях­ме как бързо и стихийно се изпълни той със службогонски елементи. И тези елементи най-много съдействаха да се развие службогонското партизанство до небивали размери. И обратно: имала ли е една партия в своя състав по-малко службогонски елементи, при нейното управление по-малко се е появявало и партизанство с държавните и общинските служби. Примери има доста.

Трета констатация. Колкото е по-слаба по количество на поддръжници и по влияние между гражданството една партия, която поема властта, това се отнася за времето, когато властта се даваше от държавния глава на партиите без оглед на сила и влияние, без спазване на същинските парламентарни изисква­ния, толкова по-широко тази партия, след като вземе властта, проявява партизанство – главно чрез използване на моралното влияние на властта и благата на държавата за привличане и увеличаване поддръжниците на партията. Това е и твърде естествено: добита властта по волята на държавния глава, за да се парламентаризира управлението, за да се запази формата на парламентаризма, трябва след това да се спечели мнозинството на избирателите. И когато то не е спечелено чрез по-раншната дейност на партията, по силата на необходимостта да се запази управлението, налага се да бъде спечелено чрез влиянието и въздействието на властта, което, разбира се, е проява на партизанство. На два пъти в нашия политически живот е имало случаи да следват едно след друго управления на коалиция от две партии и управление на само една партия, и обратно. Взети поотделно, тези партии бяха еднакво почтени и техните водители еднакво подготвени и добросъвестни държавници. И само защото при хомогенните управления отделната партия, поемайки властта, беше приблизително два пъти по-слаба, отколкото коалираните две, които преди нея или след нея бяха поели властта, затова и при двата случая при хомогенните управления партизанството се проявяваше в много по-широк размер, отколкото при коалиционните.

Четвърто. Колкото една партия по-силно е проникната от партиен дух и партиен егоизъм, без оглед на това, дали той се дължи на идеен фанатизъм или на лична заинтересуваност, толкова по-чувствително се проявява дух на партизанство както при отношенията на партията към другите противникови на нея партии, така и при използване на властта за партийни цели. Нещо повече. Дори в една и съща партия дейци и водачи, които са по-силно пропити с партиен дух, поставени като управници, проявяват партизански похвати в много по-широк размер, отколкото дейци и ръководители на същата партия, но у които партийният дух и партийният егоизъм са развити по-умерено. Примери за сравнение лесно могат да се намерят, ако направим преглед на нашите партии за един определен период време или като проследим няколко следващи един подир друг режими. Също така е лесно да се посочат примери за нееднаква проява на партизанство от лица между една и съща партия, като вземем само няколко кабинета и сравним дейността на някои министри от същата партия, но с различен партиен темперамент, още повече пък като сравним дейността на двама министри от един и същ кабинет, които едно след друго са заемали един и същ портфейл. Това се забелязва и когато двама оратори от една и съща партия, но с различен партиен егоизъм, един след друг държат политически речи: в едната ще видим повече партизанство, в другата – по-малко или никак. Същото се забелязва и когато на един партиен вестник един след друг се сменят двама редактори с нееднакво развит партиен егоизъм.

От изтъкнатите констатации из нашия политически живот, които аз само с общи думи набелязвам, без да прибягвам до конкретно посочване, следва да се заключи, че степента и размерът на партизанството, проявявано от партиите при взаимоотношенията им и главно при управлението на държавата, зависят от морала на партиите и на техните ръководители, от подбудите, които привличат гражданите да влизат в тази или в онази партия, от силата и влиянието, които една партия чрез своите идеи, чрез своята пропаганда и чрез организацията си е спечелила сред обществото. И най-после, от силата и непрекъснатостта на партийния дух, от който са проникнати партията и нейните ръководни дейци. Колкото повече една партия и нейните водачи са проникнати от обществен и личен морал, колкото повече една партия привлича своите поддръжници по чисто идейни подбуди, колкото по-силно влияние е спечелила тя сред гражданството с правотата на своите идеи, с усилията на своята пропаганда и със здравината на своята организация, и колкото по-умерено са развити сред партията и между нейните дейци партиен дух и партиен егоизъм, толкова по-слабо ще се проявява от тази партия духът на партизанство както в отношенията ѝ към другите партии, така и при управлението на държавата. И обратното: колкото по-слабо са развити в една партия и в нейните водачи моралното чувство, чувството на дълг и почтеност, колкото повече нейната среда и нейните редове се пълнят с поддръжници в името на очаквани лични интереси, колкото при това е по-незначителна силата и по-ограничено е влиянието на партията между гражданството, и колкото по-силно са развити в партията и между нейните дейци и ръководители теснопартиен дух и партиен егоизъм, толкова повече такава партия ще проявява партизанство както при отношенията си с други партии, така при управлението на държавата, ако тя един ден поеме властта.

Проявява ли се и днес, проявява ли се и при сегашното управление някакво партизанство?

Като се знае, че партизанството малко или много е присъщо на всяко парламентарно управление, че в една или друга форма почти винаги, почти неминуемо то се проявява като негова опака страна и че в нашия политически живот има специфични условия, които го подхранват, не може да не се допусне, че и при днешния режим, както и при всички досегашни режими, има партизанство. Има го безспорно и в настоящия политически момент.

Като се имат предвид обаче току-що изтъкнатите положения относно условията, при които партизанството се засилва или отслабва, би трябвало да се очаква, че днес то ще се проявява сравнително в по-слаба степен, отколкото при други режими. Авторите наюни, които стоят начело на управлението, извършиха тоя подвиг, както се знае, проникнати от най-възвишен идеализъм, от най-чиста любов към родината. Тях ги ръководеше желанието да се освободи страната не само от една тирания, но и от една обществена развала, ръководеше ги чувството на висок обществен морал, от който бяха пропити, от който те и днес се въодушевяват – нещо, което никой, струва ми се, не ще отрече. А и партията, която след 9 юни се създаде чрез сливането на няколко партии или на части от партии и обществени организации, и която днес дава подкрепа на властта и носи отговорност за управлението, също е проникната от сравнително по-висок обществен морал. За да се решат да направят такава голяма жертва – да разформират своите организации или да се откажат от своите партии, с които тъй интимно са били свързани, за които десетки години са работили, и да се слеят с други партии, към които до вчера може би са се отнасяли враждебно. За да сторят това, водачите и дейците на слелите се партии и техните поддръжници безспорно са се движили от съзнанието, че това се налага от върховните интереси на страната, че това е необходимо, за да се закрепят и парламентаризмът, и новото положение и за да се създадат условия за правилно развитие на страната. И безспорно е, че и те подобно на дейците от 9 юни, са били проникнати от чувство на дълг, от висок обществен морал. Така и всички граждани, които влязоха в новата партия и дадоха своята поддръжка на правителството, сториха това. Поне грамадното мнозинство от тях от съзнание за дълг, от съзнание, че това се налага от интересите на отечеството. Ако е имало и подбуди от личен интерес, във всеки случаи те не са многобройни. Създадена по такива подбуждения и при такова съзнание, обединила в себе си няколко съществуващи партии и течения, както и много нови хора, партията, която поддържа и из която излиза днешното правителство, макар и да не доби онзи размер, който се очакваше, все пак е една голяма и мощна партия, една от най-големите по численост и влияние партии, каквито е имало в страната ни. Най-после и самите морални подбуди, които предизвикаха образуването на тази партия, една от които бе и желанието да се премахне теснопартийният дух, както и фактът, че по-силно проникнатите от такъв дух партийни дейци не възприеха идеята за сливането и останаха в своите стари партии – несъмнено са една предпоставка за проява на по-умерен партиен дух и партиен егоизъм.

Всички тези констатации, съгласно указаните по-горе положения, дават основание да се допуска, че днес партизанството в управлението ще се проявява в по-слаба степен, отколкото при други режими. А това наистина е така. Всеки добросъвестен и обективен наблюдател на нашия политически живот не може да не признае, че партизанството при сегашното управление е сравнително по-малко развито.

Ала макар и в по-слаба степен, несъмнено и в днешния наш политически живот все пак има прояви на партизанство. И ги има във всичките му форми.

Не може да се отрече например, че партизанството, макар и в ограничен размер, се проявява и в най-грубата си форма – в преследване на хора от противникови партии. Поради конспиративните и разрушителни спрямо държавния строй действия на известни течения, по необходимост беше създаден Закон за защита на държавата. Вследствие указаните печални факти и по силата на този закон се наложи и преследване на известни противодържавни партийни деяния и партийни организации. Това преследване на партийни деяния и дейци, макар и нежелателно, докъдето почива на закона и се диктува само от подбуждения за запазване на държавата, все още не е партизанство. Понякога обаче то волно или неволно прескача границите на закона и необходимостта и преследването на противодържавни деяния и дейци неусетно преминава и към деяния и дейци, които не са противодържавни, а само противникови на властта и на властващата партия. Някой път то се дължи на неумението или на мъчнотията да се различат едната категория противници от другата, но някой път без съмнение то се дължи просто на прекалена ревност у някои административни и общински органи и на създадения от миналото навик. Две неща обаче са безспорни: първо, че това не става по нареждания на централната власт, и второ, че във всеки случай днес административните органи са несравнено по-малко проникнати от партиен дух и по-малко, а в някои места и никак не се проявяват като партизанство, което от известни среди се смята дори за слабост.

Партизанство се проявява и при назначаване и уволняване на държавни и общински служители. И днес, както и в миналото, народните представители и по-влиятелните хора на властващата партия са претрупани с ходатайства за назначаване на служба разни лица, а нерядко и за уволняване на едни или други служители. Наистина не всички тези ходатайства са от партиен характер, не всички са за хора на властващата партия. Създал се е от миналото един ред, че за всяко назначение и за най-законното и редовно, трябва да има ходатайство или препоръка от някой влиятелен пред правителството човек. И поради това за ходатайства при народните представители идват почти всички, без оглед на партийност или безпартийност, които имат нужда да заемат една или друга служба. Така че по-голямата част от ходатайствата на народните представители обикновено не са свързани с партиен интерес. Но по-важно е друго. Голяма част от тези ходатайства днес не се удовлетворяват. Днешните управници по своя морал и по своите възгледи за управлението най-малко са склонни да допускат незаконни уволнения и назначения, поради което в някои среди се изказва недоволство против тях и нерядко се чуват оплаквания, че управлението не било партийно. Ала все пак не може да се откаже, че между многото уволнения и назначения има и доста, направени по партийни съображения, които са проява на партизанство.

Най-после и партизанството при междупартийните борби, което в първите месеци след 9 юни беше чувствително отслабнало, като бяха създадени едни по-лоялни и по-добросъвестни отношения между партиите, поне между така наредените партии на конституционния ред и това партизанство напоследък доста се засили. Разпалиха се отново партизанските борби и ежби, създадоха се между партиите отношения на възбуденост и те почнаха да си служат в борбата помежду си и главно против управлението с непочтени по­хвати и средства, което не е нищо друго, освен израз на долно партизанство.

Партизанството в каквато форма и в какъвто и размер да се проявява, все е пакостно за интересите на народа и държавата, все спъва правилното развитие на страната, все е едно зло, една непочтена, една осъдителна обществена дейност. Партизанското преследване на противниците например, бъдейки едно непозволено посегателство върху свободите на гражданите, същевременно поражда недоволство сред гражданството и засилва озлоблението на противниковите партии. Партизанството с уволнението и назначението на държавните служещи, бъдейки само по себе проява на една неправда, поражда недоволство между чиновничеството, разстройва държавната организация и остава открит болния чиновническия въпрос. Партизанството в между­партийните отношения, бъдейки израз на една недобросъвестност, поддържа раздразненост и озлобление между партиите, разклаща спокойното развитие на политическия живот и внася едно разочарование и недоверие у масите към партиите изобщо и към парламентаризма, в частност. Зло, голямо зло е без съмнение партизанството. И затова трябва неустанно да водим борба срещу него, трябва винаги да търсим средства ако не за пълното му премахване, което едва ли е постижимо, поне за възможното му намаляване.

Днес партизанството може да е развито в значително по-слаба степен, отколкото вчера. Но утре, появят ли се благоприятни условия, то може да се засили и при управлението, което би заместило днешното, може отново да стигне размерите на лошите режими. Такива поврати са ставали и в миналото.

Пита се: какво би трябвало да се прави, че и това ограничено партизанство, каквото виждаме да се проявява днес, ако не може съвсем да се премахне, то поне да се намали още повече и така намаленото партизанство да не може отново да се засили, а да върви към още по-голямо намаляване и съкращаване?

След онова, което беше посочено за условията, които съдействат за увеличението и намалението на партизанството, лесно е да се отговори на така поставения въпрос.

За да можем да очакваме и днес, и утре, и за в бъдеще все по-голямо намаляване на партизанството, нужно е:

Първо, партийните водачи, днешни и утрешни държавници, партийните дейци и ръководители, а и самите партии все повече и повече да се проникват от обществен морал, от чувство на дълг и добросъвестност.

Второ, партийните дейци, сами въодушевявани и ръководени в своята дейност единствено от желание да служат за благото на родината, да не допускат и да насърчават да влизат в партийните среди хора, движени от лични интереси, от користни подбуждения.

Трето, ръководителите на политическите партии да не цепят и разпокъсват партийния живот, да не съдействат за раздробяването и издребняването на партийните организации, а напротив, да съдействат, като жертва ако е нужно, лично честолюбие или партийни амбиции, за създаване чрез обединение на разпокъсаните сили на по-големи, по-мощни партийни групировки, които между другото да бъдат в състояние по-лесно да устояват и на съблаз­ните на партизанството.

Най-после, трябва партийните дейци не да засилват и разпалват присъщите на всяка партия партиен дух и партиен егоизъм, а да възпитават и развиват сред партиите дух на търпимост, навик да подчиняват партийните инстинкти на обществения дълг и съзнание, че по-високо от партията стоят върховните интереси на родината, че задоволяването на тези интереси не е по силите само на една партия, че за постигането му са нужни съдействието на всички добри граждани и сътрудничеството на всички партии.

Специално за намаляване на партизанството, което се проявява при назначаване и уволняване на държавните и общинските служители, се налагат две по-особени изисквания:

На първо място, трябва да се въведе точно установен ценз за всички служби и да се създадат особени дисциплинарни комисии за уволняване на служещите. Безспорно е, че в онези ведомства, където има установен ценз и където са уредени дисциплинарни комисии, там партизанството със службите е чувствително намалено. Този ред трябва да се въведе при всички ведомства, при всички министерства. И да се изпълнява най-точно.

И второ, трябва да се въведе възможно по-голяма децентрализация при назначаване на длъжностните лица. Нека се даде право на началниците на отделните учреждения и служби сами или чрез комисия да отбират и назначават персонала на своите учреждения или служби, за работите на които да им се възложи и по-голяма отговорност. И днес в онези учреждения, които имат малко по-голяма автономност, каквито са например държавните банки или Дирекцията на статистиката, партизанството при назначаване и уволняване на служещите е намалено до минимум. Течението, което се появи напоследък за поставяне на държавните предприятия и стопанства върху друга основа, като се направят те автономни, има за цел покрай стопанското и финансовото заздравяване на тези предприятия и премахването или намаляването на партизанството в тях. Тази цел би се постигнала и с въвеждането на указаната децентрализация при назначаването и уволняването на персонала във всички учреждения и служби, като при това се иска за назначенията, когато има повече кандидати с еднакъв ценз, да бъде мотивирано предпочитането на един кандидат пред друг, а предложението за уволняване при случаите, където няма и не може да има дисциплинарна комисия, винаги да бъде мотивирано. По този начин ще се намали, ако не и окончателно премахне, и сегашният ред за ходатайства, който спъва и затруднява вървежа на държавната машина. Създава маса несправедливости и недоволства и който вреди и на самите ходатаи, особено на народните представители, като ги отвлича от тяхната пряка задача – да законодателстват и да упражняват контрол върху управлението. Това са според мен възможните пътища и средства, които ако се възприемат и ако се следват неустанно, постепенно ще намалява голямото зло, което представлява партизанството, постепенно ще се изцерява този обществен недъг и ще се насочва нашият политически живот към здраво и правилно развитие.

[Декември 1924 г.]

Откъсът е от фототипното издание на „Личният режим у нас“ (ИК „Изток-Запад“, 2013) 

Тодор Генчов Влайков (1865–1943), познат и под псевдонима Веселин, е известен български писател, общественик и политик. Освен с литературните си творби, обществената дейност и политическата публицистика, Влайков е познат и като основател и издател на сп. „Демократически преглед”, което впоследствие се превръща в едно от най-влиятелните обществено-политически списания у нас. Видният публицист и последователен демократ посвещава голяма част от времето си и хвърля много усилия за гражданското образование и възпитание на българския народ. Заедно с друг известен политически деец у нас по това време – Найчо Цанов, Влайков поема инициативата за създаването на Радикалдемократическата партия, която обединява напредничавите среди на интелигенцията и играе важна роля в борбите на българите срещу личния режим на Фердинанд Сакскобургготски. Благодарение на политическите си изяви и публицистичната си дейност Влайков се утвърждава като водещ идеолог на радикалдемократизма в България.