0
557

Педя човек – лакът живот

„Малък голям живот“

Пет години след великолепния „Небраска“ американският сценарист и режисьор Александър Пейн най-сетне се завръща със специфичния си сдържано ироничен стил и нова порция откровения за драмата, която сами привнасяме в безразлично-абсурдния свят. „Малък голям живот“ е доста любопитен филм. Обвиняват го в „недостиг на интрига“, а някои чуждестранни критици стигат дотам да обявят, че носителят на два Оскара за адаптиран сценарий „никога не е бил добър разказвач на истории“… Но „Малък голям живот“ е наистина интересно попадение, ако обичаш шареното многообразие: идейно, сюжетно, жанрово. Възможно е тази разнородна смес да се приеме като недостатък, възможно е режисьорът да не е имал предвид точно онова, което успява да улови зрителят, но именно това е ценното на интерпретацията – всеки може да извлече интелектуална полза, ако е на подходящата „честота“. А българският вариант на английското заглавие Downsizing е напълно в синхрон с впечатленията и размислите, провокирали настоящия анализ.

Всичко започва с научно-фантастичната идея да се помогне за спасяването на Земята от пренаселване с изобретяването на процес за необратимо смаляване на хората. Когато процедурата е одобрена и пусната в ход, идва ред на недостатъците, поради което „производството“ на 12-сантиметрови индивиди не става общочовешка практика. С течение на годините екологичната мотивация отстъпва на заден план и процъфтяването на „миниатюрните“ колонии е свързано главно с икономическия фактор и произтичащото от него подобряване на жизнения стандарт – защото смалените хора харчат значително по-малко и в повечето случаи не им се налага да работят, удесеторявайки спестяванията си при преминаване в новата жизнена среда. Това обещание за по-добро бъдеще кара Пол Сафранек и съпругата му Одри да изоставят дома, приятелите си и стреса на всекидневието в Омаха, Набраска, за да се впуснат в приключение, което ще промени живота им завинаги.

Научната фантастика постепенно отстъпва място на (анти)утопията и социалната сатира. От реалността на Пол, изпъстрена с новини за успешния експеримент в Норвегия и неговите последици, преминаваме в Града на свободното време (или Лежърленд), където смаленият г-н Сафранек се сблъсква с гротескната страна на ситуацията в лицето на сръбския си съсед Душан Миркович и с хиперреалността – виетнамската активистка Нгок Лан Тран, пристигнала в САЩ в кутията на ТВ приемник, която се грижи за цяло гето латиноамерикански (без)работници. Лежърленд се оказва миниатюрно копие на „големият свят“ и така постепенно навлизаме в подтекста на филма, изпълнен с въпроси от екологичен, обществен и екзистенциален характер. Охолният живот, самотата, откачените партита на Душан, откриването на смисъл в съществуването, помощта за нуждаещите се, връщането към природата, търсенето на убежище от света и неговото самоунищожение, просветлението – това е пътят на Пол Сафранек към себепознанието и откриването на своето „място под слънцето“. Да, вероятно във филма няма ярко изразени събития, но от момента, в който сюжетът се идентифицира с личността на Пол, той определено търпи развитие и фабулата се превръща в поредица от стаи, чиито врати Пол отваря, за да се сблъска с други светове в този малък голям живот. В основата на историята, подхваната от Александър Пейн, са човешки „микрокосмоси“, които пресичат пътя на главния герой и го изпъстрят с ирония, тъга, самозаблуда и неочаквани прозрения за индивидуалното световъзприятие и краха на илюзиите като цяло. Без грам претенция, поучителност или патетика.

„Малък голям живот“

За последните двайсетина години Александър Пейн е съсценарист (с изключение на „Небраска“, където сценарист е Боб Нелсън) и режисьор на пет чудесни драматични комедии (или комични драми), всичките екранизации, за които системно е номиниран за Оскар и/или Златен глобус. След това идва „Малък голям живот“ – първият му авторски филм, първи „флирт“ с фантастиката и като че ли първи риск да остане неразбран. А сред аргументите „против“ можете да срещнете и този, че някои от фантастичните елементи в сценария не били достатъчно достоверни и научно издържани, сякаш това има някакво значение за сатирична антиутопия. Много по-интересно обаче е да се вгледаме как всеки един от сюжетите, избрани от Пейн, доразвива темата за самотата на човека и неговото (не)преднамерено влияние върху средата, в която живее, без да „пренавива пружината“ на социалната ангажираност. Горчиво-иронични, с дистанциране и интерес към психологическата адаптация на персонажите, историите му неизменно са концентрирани върху някакъв процес на инициация, с пълно осъзнаване на неизбежните човешки слабости, които движат света.

„Малък голям живот“

„Малък голям живот“ многократно заблуждава зрителя относно жанровата си ориентация и му позволява на всеки завой на фабулата да открива нови аспекти на сюжета, по-скоро идейно провокативни, отколкото действени. Мат Деймън се вписва чудесно в изискванията на образа за средностатистически американец, без престъпни наклонности, малко смотан, но добродушно меланхоличен. А Кристоф Валц както винаги е уникален – не, определено не сте го гледали в такава роля. Така че, ако обичате еволюционни изненади и не се плашите от липсата на динамика в действието, непременно пробвайте новия филм на Александър Пейн.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияПрашка или голямото завръщане в Зоната
Следваща статияСретение