0
1639

Пеенето е като писане върху пясъка на морския бряг

Арсений Арсов в „Мадам Бътерфлай“

Арсений Арсов за спецификата на теноровия глас, за ролите, партньорите и педагогическите практики в 40-годишния му творчески път; за мисията да издирва и съхранява гласовете на големите ни оперни певци

„Тенорите са това, което бихме искали да бъдем, но не можем. Затова ги обичаме и обожаваме“, пише Марин Бончев в книгата си „Великите тенори на България“. Защо публиката обича тенора – какъв отговор ще даде тенорът Арсений Арсов, знаков солист за Варненската опера с 40-годишен творчески път на нейната сцена?

Ако ниските гласове, както казват някои, ги тегли земята, то тенорът е устремен към небето. Това е най-високият мъжки глас, междинно звено между мъжките и женските гласове с редки съчетания между тях и това го прави много поетичен, изразителен и експресивен. Неслучайно най-хубавите мъжки партии в световната оперна литература са написани за тенори.

Навлизаме в една от любимите ти теми за връзката между тенора и честотата, с която земната повърхност вибрира – 37,5 херца, честотата на Шуман, или така нареченото медитативно, молитвено или алфа ниво. Какво се случва тогава?

Има научна теория, според която при преходните тонове на класически поставения глас честотната им характеристика влиза в биоенергиен резонанс с тази на аудиторията и влияе пряко върху пулса на слушателите, който се покачва при изпяването на високите тонове. И още, по време на спектакъл, особено оперен, където излъчването от сцената е най-голямо,   се създава едно общо биоенергийно поле между хората от сцената и тези в залата. Когато публиката е положително и добронамерено настроена,  това се отразява благоприятно върху певеца и обратно. Така нещата стоят научно, но по-важен е крайният резултат – дали гласът въздейства върху аудиторията, дали се чувства напрежение у публиката, в каква степен отделният певец предава посланията на автора и достатъчно убедително ли е това.

Верен ли е митът за географската предопределеност на гласа и тембъра? Трябва ли да противопоставяме българските на италианските тенори, българските баси на френските, примерно, или всичко зависи от индивидуалността и школата, която формира и моделира певеца?

Средиземноморският район е много богат на темперамент, а операта, знаем, е много силен концентрат от глас и темперамент. Освен това в българската фонетика няма натрупване на съгласни, както в други славянски езици, няма и двойни гласни, както в немския или английския език. В българския език думите обикновено завършват на гласна, като гласните и съгласните се редуват пропорционално, а това води до една естествена фонетична пластичност, която е от голямо значение за пеенето. В най-силна степен я откриваме в италианския език.

С кой педагог и в кой образ постигна онова ниво, съответстващо точно на твоя глас, за да прозвучи той с цялата си специфика и красота?

Благодарен съм, разбира се, на всички мои вокални педагози, но сега си мисля за големия наш тенор Никола Николов, който често прекарваше лятото във Варна. След  спектакъл той се отбиваше в моята гримьорна и ми даваше безценни съвети. Веднъж дори ми каза, че не трябва повече нищо да променям в постановката на гласа си, защото пея достатъчно правилно. Съпругата му Лиляна Василева добави: „Очевидно е, че чувствеността е най-важното за вас като певец, а той избухна: „Ами разбира се, че трябва да бъде чувствителен, стига с тия математици, които са ни наобиколили на сцената“ (смее се).

Що се отнася до любимата ми роля, тя не е една. Херцогът на Мантуа например. Ролята изисква много добра белкантова техника и овладян до край висок регистър. Неслучайно самият Верди казва, че който може да изпее Херцога, може да изпее всичко. Пял съм Херцога 97 пъти у нас и в чужбина. Спомням си, след едно представление на „Риголето“ в Понтеведра, Испания реших да се поразходя, а на улицата един човек ме разпозна и извика: Il malo! (Злодеят) (смее се). Веднага обаче ще прибавя Ленски от „Евгений Онегин“, Родолфо от „ Бохеми“, Кавалер Ди Грийьо от „Манон“….

Защо тогава ще пееш Алфред Жермон в „Травиата“ на 29 октомври, когато Варненската опера чества твоя 40-годишен творчески път?

Защото това е може би най-популярната и най-обичана опера на Джузепе Верди. Аз имам над 155 представления на това заглавие. Но на първо място са моите колеги, блестящото сопрано Ирина Жекова и баритонът Пламен Димитров са едни от най-добрите интерпретатори на  „Травиата“ в България.

Партньорите – тези, с които израстваш и които те правят щастлив, на сцената и извън нея?

Партньорите са най-важният фактор в  един оперен спектакъл. Когато до мен са били Катя Ричарели, Пиеро Капучили, Гена Димитрова или Никола Гюзелев, аз съм надскачал себе си. Когато топката ти подава опитен играч, ти се респектираш и се стремиш към най-качествената интерпретация. С посредствени партньори, който и да си, истинско изкуство не се получава. Най-големите имена, с които съм пял, са били много приветливи и обикновени в поведението си хора. Те винаги са се съобразявали с човека до тях. Една Джени Дривалà в Корфу преди доста време ме накара в „Травиата“ да импровизирам, да се преобразя коренно и да бъда на нейната внушителна висота…    

Коя от всички оценки, които си получил, те е изненадала най-много, била е най-точна, или обратно?

Тази на германския вестник „Франкфуртер Рундшау“ за мой гастрол в „Любовен еликсир“ в град Ханау със заглавие „Един тенор, лиричен като Павароти в неговите най-добри дни“. Имам и десетки други повече от позитивни рецензии от Испания, Холандия, Германия и т.н. Днес обаче, рецензиите са задкулисни, защото лесно се купуват…

Радамес в „Аида“

След 45 централни тенорови партии от опери на Росини, Доницети, Чимароза, Верди, Пучини, Бизе, Чайковски и т.н., свикна ли с аплодисментите?

Публиката е много разнородна общност, емоционална, благоразположена или студена, а понякога и лесно манипулируема. Но аз вярвам в едно – ако публиката не те приеме, ако не почувстваш нейната ответна реакция, ако го няма този енергообмен, за който говорихме, работата на певеца губи своя смисъл. Аплодисментите ни дават криле и ние живеем за това.

Извън сцената, ти следваш ревностно една своя мисия, с която си много популярен в социалните мрежи – издирваш и публикуваш материали и гласове от оперното минало на България и специално на Варненската опера. Защо е важно това за теб?

Нека използваме една метафора, пеенето е като писане върху пясъка на морския бряг. Ако не се запише гласът на един певец, се губи паметта за него. Нали днес знаем как са звучали Карузо, Калас, Пертиле, Шаляпин именно благодарение на техните грамофонни записи. От години издирвам и свалям записи от грамофонни плочи със солисти на Варненската опера като Мари Крикорян, Йорданка Тенчева, Станка Николова, Кирил Кръстев, Михаил Зидаров, Стефан Циганчев и много други. Може би осъзнаването на тази истина ме застави да реализирам общо 13 компактдиска с мои регистрации, песни и арии от най-различни композитори. През последните десет години поддържам в моя видеоканал в YouTube плейлист, посветен на колеги от Варненската и Софийската опера, където осем години бях гастролиращ солист. Правя всичко това с цел да се запазят постиженията на певците, които са пели преди мен. Защото за съжаление българската памет е твърде къса, особено към изкуството и духовните стойности…

Радваш се вече и на първите успехи на твоите ученици.

Да, работя като вокален педагог. Моята голяма гордост е певческото чудо на България София Иванова. Помогнах и на един световноизвестен тенор, Милен Божков, солист на престижни оперни сцени в Германия. Имам и други много добри ученици, с които спазваме традицията да правим съвместни концерти. Последният беше това лято през юли.

Певецът е длъжен да предаде наученото на младите. Убеден съм, че вокалният педагог трябва да бъде на първо място психолог, да умее да слезе на нивото на ученика, да заживее с неговите проблеми, за да разбере добре плюсовете и минусите – едните да тушира, а другите да подчертае. Майсторски класове трябва да има, нашето време е динамично и младите не бива да пропускат шанса да опознаят творческите практики на известни певци. От друга страна обаче, за 10 или 15 дни вокалният педагог, който и да е той, не може да постигне голям резултат, най-малкото защото работи с много ученици за кратък период. Само всекидневната лабораторна работа с един и същ вокален педагог може да доведе до истинско постижение. Днес господства аналитичният метод на преподаване, а има и емпиричен метод, забравен, на който се базира старата италианска школа. Педагогът не само обяснява на ученика, а самият той показва как трябва да се изпее даден тон или фраза.

Очаквахме твоята оперна антология „Разорани бразди“, а вместо нея неотдавна се появи първата ти стихосбирка „Поетичен антракт“.

Да, аз пиша и поезия. Опитвам се да дам простор на всичко, което ме вълнува в изкуството, в природата, във времето, в което живеем с неговите злободневни проблеми, интимните чувства на един оперен творец. С времето пеенето на либрета отключи в мен способността да мисля в стих. Първото си стихотворение написах на 14 години във Френската езикова гимназия и доскоро не мислех, че отново ще се занимавам с поезия. Хубаво е да останеш сам с душата си пред белия лист… 

И да се опиташ да стигнеш до същността на нещата…

Същността е в това да сме здрави физически и духовно, да отсяваме истината от неистината, която стана твърде много в последно време. Да се обичаме, защото сме временни сенки на този свят и ако не прокарваме през себе си любовта, няма смисъл от живота ни.

Арсений Арсов – 40 години на оперната сцена 

Арсений Арсов в „Мадам Бътерфлай“, архив Варненска опера

Известният тенор и знаков солист на Варненската опера със световна кариера Арсений Арсов отбелязва 40-годишна дейност на оперната сцена. По този повод екипът на Държавна опера Варна му посвещава спектакъла на „Травиата“ на 29 октомври 2021 г., в който той ще изпълни теноровата партия на Алфред Жермон.
Възпитаник на Френската езикова гимназия и на Музикалната академия „Панчо Владигеров“, той завършва оперно пеене при проф. Сима Иванова и проф. Реса Колева и специализира при проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Наградите от национални и международни конкурси, сред които „П.И.Чайковски“ в Москва и „Мария Калас“ в Атина, му отварят пътя към стремителна кариера. Като солист на Варненската опера дебютира в ролята на Паолино от оп. „Тайният брак“ на Чимароза, а като солист на международната оперна компания Eurostage изпълнява централните тенорови партии в оперите „Ловци на бисери“, „Риголето“, „Мадам Бътерфлай“, „Набуко“. От 2000 г. е редовен гастролиращ солист на Националната опера в София, където пее в „Лучия ди Ламермур“, „Севилският бръснар“, „Фауст“, „Дон Жуан“, „Италианката в Алжир“. От 2010 г. отново е солист на Варненската опера.
Оперният му репертоар включва 45 централни тенорови партии от опери на Чимароза, Росини, Доницети, Верди, Пучини, Бизе, Масне, Гуно, Моцарт, Сметана, Чайковски, Мусоргски, Лехар и др. Работил е с много именити диригенти: Тамаш Пал, Франческо Ла Векия, Джанфранко Риволи, Манфред Майерхофер, Роберто Абадо, Генадий Рождественски, както и с почти всички най-известни български диригенти. Партнирал е на Катя Ричарели, Пиеро Капучилли, Валери Попова, Никола Гюзелев, Галина Савова, Димитър Петков, Кирил Кръстев, Стефан Циганчев, Мари Крикорян, Ранко Дюлгеров, Владимир Стоянов, Дарина Такова, Александрина Пендачанска, Орлин Анастасов и др.
Арсений Арсов е издал 5 компактдиска, а през 2016 г. излиза и дискът „Космични траектории“, в който със сборен оперен оркестър, под диригентството на Марио Манцо, е записал 20 арии от своя репертоар.