0
4828

Пенка Кунева и филмовата музика

Пенка Кунева

Преди година за първи път в България беше изпълнена филмова пиеса на Пенка Кунева. Името ѝ нашумя покрай филма „Ага“ и неговия успех в Берлин.

„Аз съм много щастлива, че режисьорът Милко Лазаров ме привлече в тази продукция, защото „Ага“ разказва по поетичен начин една общовалидна история за човешки взаимоотношения, за конфликта между поколенията, за загубата, за прошката. Това са дълбоки идеи, а филмът е поетичен, изключително красив и въздействащ. И това, което е най-важното – зрители от Австралия до Сибир, от Европа и България откликват много емоционално на него. Той ги въвлича в своята магия. Смятам, че това ще е филм, който ще устои на времето“, обяснява композиторката.
След като спечели над 30 награди от международни фестивали, от 29 март филмът „Ага“ започва да се показва в нашите кина.

Пенка Кунева е завършила Музикалната академия през 1990 г. със специалност „Теория на музиката“. „Това беше периодът на най-голям растеж за мен като музикант. Пеех в хора на Васил Арнаудов, който беше изключителна школа. Обичах професорите си, тачех ги.“ Питам я дали дали е срещала трудности в образованието си след това, в Съединените щати. „Нашата образователна система е много силна, много добра, ние учим много сериозни дисциплини, особено за теоретици и композитори школата в България е много силна. В Америка изучавах модерната музика, музиката на ХХ век, но винаги съм писала тонална и драматична музика. Затова усетих, че трябва да пиша за филми“.

„Ага“, 2018 г., реж. Милко Лазаров

Първите си творби Пенка Кунева създава още на 7 години. „Не знаех, че се композира и за двете ръце, затова бях написала нотите само за дясната“ – смее се тя. На 12 години вече има самочувствието на композитор. Когато е в десети клас на Музикалното училище в София, изпраща своята песен „Предпролетно“ на конкурс в Япония и тя получава голямата награда. „И тогава си казах, че ако тази песен получава награда, значи наистина трябва да се фокусирам върху композирането.“
Пенка Кунева с огромно удоволствие пише музика за театър, а първата ѝ голяма композиция е струнен квартет, поръчан през 1995 г., когато вече e в института „Дюк“ в Северна Каролина. След като завършва следването си, се заема с филмова музика. „Тя разказва истории. Реших, че това е моето истинско поприще.“
Първата ѝ филмова партитура е за филм за Дориан Грей от 2002 г. Най-голямо влияние, за да създава запомнящи се, ясни теми и много изчистена оркестрация, ѝ оказва композиторът Стив Жаблонски.

Когато пишете музика за филм, как работите? Имате ли идеи, преди да гледате филма, или първо го гледате и тогава започвате да пишете?

Когато пиша за филм или игра, най-важни са разговорите с твореца, защото музиката идва в края, когато визията е установена, когато филмът е сглобен или даже направен и моята най-важна задача е да чуя това, което режисьорът и филмът казват. Говорим концептуално за идеите, за героите. Много е важно да се подбере внимателно музикалният стил, за да съответства на идеите. По време на разговорите с Милко Лазаров аз предложих няколко идеи. Той ми каза какво му харесва. Процесът винаги е подобен. Композиторът трябва да заживее в този филм, все едно е герой от него. Има много мислене преди да се напише първата нота.

Винаги съм се вълнувала от това как една музика следва или предвещава действието в някои филми. Когато гледате един епизод, тогава ли се ражда мелодията?

Всичко започва от емоцията. Трябва да разбера какво иска режисьорът точно за този момент, за да може и публиката да усети емоцията. Аз често скицирам идеи, но после тези скици преминават през процес на превъплъщаване.

Има знакови мелодии, които остават в съзнанието на зрителя дори да не може да си спомни филма. Често в тях има солиращ инструмент, било то хармоника, обой, цигулка. Вие използвате ли подобни похвати – един инструмент да изведе темата?

Да, разбира се. Валдхорните са за героите, тромбоните са за чудовищата, челото е за емоцията на човека – в емоционални моменти винаги има соло чело, и то в по-високия регистър – то е като душата на човека. Това, разбира се, са шаблони, но тези разпределения са знакови и често се използват. Например тромпетите са за супер героите. Тези мелодии съществуват от векове и са закодирани в съзнанието на хората. В музиката за всеки филм или игра има ярко разграничение между героите, тя помага те да бъдат ясно очертани.

Това се учи специално?

Вече 20 години живея в Лос Анджелис. Всеки ден непрестанна практика, работа за себе си, за други композитори като техен оркестратор, композиране на музика за филми, за видеоигри. Това е голямо изкуство, които се учи с десетилетия.

Освен „Ага“ кои други филми са с ваша музика?

Скоро ще излезе филм, с чиято музика много се гордея. Той е научна фантастика. Това е любимият ми жанр. Филмът е със заглавие „Среща“. Музиката е поетична, доста символична, не е бомбастична и епична. Филмът е човешки. Успях да поработя с лайтмотиви; да приложа това, на което Вагнер учи; да поработя с интересен, модерен звук, който е съчетание на цигулки и оркестрови инструменти, но и електроника. Надявам се да е успешен. В момента се представя по фестивалите и след това ще тръгне по кината.

А как е при видеоигрите? Вие играете ли, преди да напишете музиката?

Да, играя. Трябва да се знаят механиката на играта, действието, целите, как получаваш точки, кое чудовище ще те убие. Важно е да се играе. Но и говоря с тези, които създават играта. Има много технически неща, които трябва да се знаят – например как музиката ще работи с играта, как ще бъде вплетена в тези програмни устройства. Създателите на игрите ни дават бележки, ние редактираме, поправяме, шлифоваме музиката. Най-малкото е да се напишат нотите.

Но освен музика за филми и игри, имате и няколко албума – „Одисеята на воина“ (2012), „Жената астронавт“ (2015), „Прераждането на Ид“ (2017) и  „Невидимото въже“ (2018).

Всеки диск разказва история, която аз съм си измислила… Мисля, че това е много важно за творецd – да намира време да пише свои собствени произведения, които не са за клиенти. Защото тук аз мога да експериментирам и да правя това, което ми харесва. Започнах да пиша преди пет, шест години и вече съм решила да издавам всяка година диск с моя музика, която не е към филми.

За последния диск работите с пианиста Георги Славчев, който е и композитор.

За мен това, че няма големи жени композиторки, е загуба за културата. Всички знаем за Фани Менделсон, Клара Шуман, Алма Малер – те са изоставили композирането, не е било възможно в онези времена. Ако бяха продължили да творят, сигурна съм, щяхме да имаме точно толкова гениална музика, колкото е тази на прочутите им съпрузи. Исках да посветя албума на тези жени. Днес наблюдавам голям подем – Елица Александрова, Добринка Табакова, аз. На различни места по света сме, но успяваме. Това е голяма чест и радост.
Миналата година направихме концерт с музика за компютърни игри с „Кантус Фирмус“ и тогава Найден Тодоров ми предложи да напиша пиеса за Софийската филхармония. Това е мечта, която дори не съм си представяла, че ще ми се случи! Аз съм израснала в зала „България“. Пиесата се нарича „Предателството на технологиите“ и е провокирана от аварията в Чернобил. Избрах темата за срива на една надежда, на надеждата, че ядрената енергия ще помага на хората.

Какви трудности срещате във вашата професия?

Труден е пътят на жената в света на забавленията. Там има големи бюджети и най-лесното е да бъде поканен вече утвърден композитор. На жените им отнема повече време да се утвърдят. Изисква се голямо посвещение и много години труд… Вече 28 години съм професионален композитор и все още правя стъпки нагоре, все още работя по моето утвърждаване. Аз съм на 51 години – това е целият ми живот. Много малко хора биха поели такъв тежък път, няма никаква гаранция, че ще постигнат успех, а и финансова осигуреност – такова нещо изобщо не съществува…

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияЙохан
Следваща статияМитологизацията на Цветанов