Начало Галерия Петър Дочев. Отгласи от десетилетията
Галерия

Петър Дочев. Отгласи от десетилетията

Даниела Чулова-Маркова
29.03.2017
5308
Петър Дочев, галерия Арте, 2017 г.

Изложбата през март 2017 г. в галерия „Арте“, наречена „Началото“, бе посветена на ранното творчество на Петър Дочев.

Не е лесно да откриеш думи, с които да облечеш усещането пред картините на Петър Дочев. Името му се свързва eмблематично със зараждането и развитието на индустриалния пейзаж в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Изложбата през март 2017 г. в галерия „Арте“, наречена „Началото“, бе посветена на ранното творчество на Петър Дочев. Макар да не представя автора в неговата пълнота, тя залага на посоките, в които е възможно да се проследи артистичната му еволюция. И показва дълбочината и съвършено синтезираната мощ на платната му.

Времето като хронология, като естетически и дори като емоционално-пластически фактор се свързва с артистичната същност на Петър Дочев. Художникът „запечатва“ своето време в картините, улавя духа на една епоха, като същевременно възвисява сътвореното над темпоралната конкретика. Затова дори днес картините му въздействат магнетично. И актуално със своята лаконична експресивност.

Петър Дочев не търси в живота около себе си красивото, модното, натруфеното и популярното, а онова, което е съзвучно с неговата личностна нагласа. Той претворява настоящето, но още през 60-те години на ХХ век изпреварва времето си. Защото търси времето първо в себе си, преди да го проектира върху художествената реалност. Процесите в артистичната еволюция на Петър Дочев са постъпателни и плавни. Няма резки движения и скокообразни стилови обрати. Той следва избраната посока с постоянство. Художникът изминава пътя от синтезираната натура, през метафизичното й перифразиране до тоталната липса на образност. Макар картините му да изглеждат много различни, те всъщност са подчинени на единните търсения в пластика и материална сетивност към знаково изведено внушение.

Петър Дочев влиза в българския художествен живот през 1963 г. Той не се увлича по повишената цветност и изразителната сила на контраста. За него важни остават солидната монументална форма, стегнатата конструкция и фината нюансировка на цвета. Шейсетте години в творчеството му се свързват с едри форми, изпълващи платното. Силуетите са ясни, стегнати, а фоновете са чисти. Няма бъбриви детайли и незначителни подробности. Художникът не се плаши от празнотата. Тя е негов съюзник – генератор на емоционална изразност. Петър Дочев има силно развито чувство за открояване на същественото. Това му помага да извърви плавно пътя от анализа към синтеза, от натурата към абстракцията, от съзиданието на една форма до нейната пълна деструкция.

„Изчистването“ на фоновете, концентрирането върху детайли или конфигурации от форми се открояват отчетливо в индустриалните  пейзажи от 70-те години на ХХ век. От всеки елемент на сивата, потискаща действителност на „Кремиковци“ прави изкуство. С чисто пластически прийоми и като безпристрастен наблюдател Петър Дочев отстоява личностни и артистични позиции.

В платната, показани в галерия „Арте“, художникът е разчитал на ясната конструкция и композиция. В тях пространството е условно. То е фактор, който прави въздействието на творбите метафизично, дистанцирано. Акцентът пада върху оголената конструкция като същина. В платната на Дочев няма преднамерена естетизация, нито сладникава романтика. Няма идеологически уклон, нито повествователна напевност. Всичко е изразено напълно безкомпромисно.

Постепенно освен от цвят Петър Дочев изчиства пейзажите си и от натурната конкретика. Формите все повече се превръщат в абстрактни късове тъмни материи, чието надвисване, противопоставяне и взаимопроникване се асоциира с пространството на химическите цехове, заводските корпуси, машините, въжените линии.

Окрупняването на формата и стремежът към конструктивност рефлектират върху използването на хоризонтален формат и фризова подредба. Художникът „заключва“ един кадър и конкретният момент се отъждествява с безвремие, с безкрайна повторяемост и сивота. В опита си да спре времето, да го улови, Петър Дочев пресъздава атмосферата на една епоха.

Постепенно той трайно се освобождава от конкретната образност. Започва да се вълнува от същности и материи на напълно абстрактно ниво. Отъждествява огнената динамика и кипежа с философските измерения на времето и отпраща зрителя към дешифриране на символи и знаци. Започвайки от съпоставянето на едри, релефни, аморфни или чисти форми, той се ориентира към пределно геометрични фигури като кръга и квадрата. Пример за това е показаният условно назован Червен кръг.

В творбите си Петър Дочев винаги търси по-дълбокото ниво на внушение. Използването на черния цвят откликва на тази необходимост. Черното е част от универсалния език на Петър Дочев. То е цвят на достойнството, който концентрира в себе си безброй значения. Черното е среща на различни светове и своеобразна есенция на надматериалното, то е знак за пустота и убежище. То отвежда художника до геометрични композиции, в които времето се свързва с вечността. Съвсем не е случаен и фактът, че художникът покрива черните си пана със злато. Така времето се превръща в знак за вечност.

„Началото“ е експозиция – знак. Платната в нея нямат имена. Те са визуални същности, съвместили мощна и експресивна форма, удивително чувство за мярка и лично присъствие. Внушенията на тези композиции не подлежат на обяснение. Те са въпрос на усещане.

ПЕТЪР ДОЧЕВ
1934 – роден в село Лесидрен, Ловешко;
1956 – завършва Художествената гимназия в София. Специализира при художника Иван Христов;
1957-1959 – учи в Художествената академия в София, специалност „Живопис“ при проф. Илия Петров и проф. Ненко Балкански;
1960-1975 – работи като главен художник в Металургичния комбинат „Кремиковци“;
от 1963 участва редовно в общите художествени изложби;
1975-2005 – живее и работи в село Лесидрен, Ловешко;
2005 – умира в София.

 

Даниела Чулова-Маркова
29.03.2017

Още от автора