0
2726

Петър и предателят

 TDimova

Петър и ученикът, когото Иисус обичаше, тичат към гроба. Рано е, на разсъмване е, първия ден на седмицата. Мария Магдалина току що е обадила на братята, че е видяла Господа. Петър и Иоан се завтичат към гроба. Иоан е по-млад и по-бърз, той първи стига и наднича вътре, не се стърпява, наднича, но не влиза. Вижда най-важното – Иисус не е в гроба. Гробът е празен. На камъка са останали само погребалните повивки.

След малко идва и Петър, той вече влиза в гроба. Вижда същото – сгънатите погребални повивки, пък кърпата, която била на главата на Иисус, стояла свита отделно до повивките.

Колко детайлно и вълнуващо описание ни е дал апостол Иоан Богослов, най-младият ученик на Иисус. А е написал четвъртото Евангелие чак като старец на преклонна възраст. Разказът му е така интересен именно заради тези дребни детайли, които са се врязали в паметта му за цял живот. Но евангелистът не споменава нищо за това защо изчаква Петър пред гроба, защо не влиза пръв, след като е дошъл пръв?

Симон Петър е спонтанен, буен, импулсивен. Той пръв изповядва Иисус като Месия. Той иска да стигне до Него по водата. Той апострофира Иисус, че няма да умре. Той отрязва ухото на Малх, когато идват да арестуват Иисус. Той се кълне на Иисус, че няма да се съблазни поради Него, че няма да Го остави, че душата си за Него ще положи. А Иисус го поглежда с тъга и му казва, че преди петел да е пропял, той, Петър, три пъти ще се отрече от Него.

Иисус е задържан, вързан, водят Го при първосвещеника, при прокуратора Пилат, при Ирод Антипа. Петър следва тази тъжна процесия отдалеч. И когато е в двора на първосвещеника една слугиня, а после и други двама го разпознават и той там, пред слугинята и пред другите двама трикратно се отрича от Иисус.

Малко по-рано Юда предава Учителя си.

И Петър, и Юда са Негови ученици от най-близките му. И двамата извършват предателство. И двамата осъзнават какво са извършили и се разкайват за стореното. Но единият става най-обичаният Негов апостол, а другия се самоубива. Защо? В какво се състои различието?

След третото отричане, докато Петър още се кълне, че не познава този Човек, пропява петел. Иисус е наблизо. Обръща се и поглежда Петър в очите. За миг погледите им се срещат. Петър си спомня думите на  Господа. Ако този петел не беше пропял, Петър сигурно щеше да си спомни думите Му много по късно. Пропяването на петела прави този миг съдбовен.

Съдбовен е, защото Петър излиза навън и се разплаква. Ето я разликата между Петър и Юда – в тези горки Петрови сълзи.

Юда връща трийсетте сребърника на първосвещениците. Осъзнал е, че е предал невинна кръв. Но не избухва в плач. Излиза извън града и се обесва. Постъпката, изпълнена със самопрезрение, гняв и безнадеждност. Тази безнадеждност е спъвала нозете му да не се върне при другите ученици. Тази безнадеждност е насочила стъпките му към бесилото. А бесилото било в същата нива, на юг от Йерусалим, която първосвещениците купили с трийсетте сребърници, които Юда приел като заплата за кръвта на Спасителя. Нарекли я Акелдамà. Това ще рече кръвна нива или по-точно кръвна земя.

Днес можем да разсъждаваме хипотетично дали Юда щеше да бъде опростен, ако беше потърсил прошка. Щом като разбойникът, разпнат отдясно на Спасителя, е първият жител на рая, може би Юда щеше да бъде вторият. Щом като гонителят на Иисус – Савел, стана Негов първовърховен апостол, значи и за Юда е имало път към спасение. Щом като след трикратното си отричане Петър е отново първовърховен между апостолите, значи и Юда е нямало да бъде отхвърлен.

Но Юда не се свлече от срам, не рухна в плач, не стигна до сълзите. Пред Юда имаше два пътя – към сълзите или към въжето и той избра въжето. Юда се разкая в разума си. Сърцето му остана студено. Разкаянието става покаяние, когато мине през сърцето. Разкаянието се случва в самота, а покаянието в общение. Затова покаянието носи прошка, а разкаянието – не.

След залавянето на Иисус всички Негови ученици изгубват вяра и надежда, разбягват се. Но не изгубват любовта. И именно любовта ги събира отново заедно. Сърцата им горят от тази любов като на двамата Емауски пътници, които с премрежени от мъка очи не Го познават по прашния път и Го упрекват, че само Той не е чул за Своето разпятие и смърт. Не познават Иисус, докато Той върви с тях и им говори, но сърцата им горят от любов. И малко по-късно любовта отваря премрежените им очи и те Го познават.

А сърцето на Юда остава ледено. А това означава мъртво сърце. И щом сърцето е мъртво, тогава и душата, и тялото, и разумът са умъртвени. И тогава „се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда” (Деяния на св. Апостоли 1:16; Псалом 40:10).

Пред празната гробна пещера виждаме, че всички ученици не само са простили на Петър неговото отричане, но му отдават чест като на най-старши сред тях. Дори любимият ученик на Иисус го изчаква, за да влезе именно Петър пръв в гроба. И така именно той пръв от учениците да свидетелства за Възкресението на Спасителя.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияВеликденско посещение
Следваща статияСтайко Мурджев и честността да си млад