„Пиша музика, откакто се помня, но все не смогвах да запиша собствен албум.“ Разговор с джаз музиканта, свирил в над 40 държави на пет континента.
Направих интервю с вас за „Литературен вестник“ преди близо 15 години. Какво се промени в живота ви през това време – в професионален, но и в чисто човешки смисъл? Има ли неща, за които съжалявате, и такива, за които се радвате, че са се случили?
В професионален смисъл нещата се развиха повече от чудесно: преместих се от Бостън в Ню Йорк и истинската ми кариера започна. Обиколих световните сцени с легендарни музиканти, получих номинация за Грами, моята мечта да издам музиката си, или поне част от нея, се осъществи. В човешки смисъл… когато бях по-млад, си представях живота като една непрекъсната прогресия нагоре.
Мозъкът ми знаеше, че това е илюзия, но винаги е по-приятно и удобно да слушаш сърцето си. Когато човек мечтае, той винаги си представя реализацията на мечтите си в контекста на настоящето.
Например много от музикалните ми мечти бяха свързани с баща ми и когато съм мечтал, винаги съм си представял, че той ще е до мен, за да ги споделим. Ще ми се да вярвам, че когато съм успешен в нещата, с които се занимавам, продължавам това, което той е започнал първо като музикант, а впоследствие – и като баща.
Идвате в България по конкретен повод – ще закриете едно от най-важните музикални събития у нас – Пловдив Джаз Фест. Ще чуем първия ви авторски албум Little Stories. Разкажете повече за работата си върху него и за музикантите, които ще видим с вас на сцената?
Пиша музика, откакто се помня, но по една или друга причина, все не смогвах да запиша собствен албум. Най-често бях зает с турнета и записи с други музиканти (свиря в над 40 албума). Имаше и моменти, в които смятах, че не съм готов. За мен един хубав албум трябва да е кулминация, или поне достоен документ за музиката и свиренето на един музикант. Иначе някои от композициите ми са записвани в други проекти, но никога под моето име. В един момент реших, че не мога да чакам повече, и започнах. В албума има пиеси от няколко звукозаписни сесии, първата – от януари 2017 г., последната – от септември 2019 г. Идеята беше към всяка пиеса да има малка, непрентециозна бележка, която да обяснява вдъхновението зад музиката или заглавието. Оттам – Little Stories. Музикантите, с които идвам, са страхотни – Джон Елис – саксофон, Лорънс Фийлдс – пиано, и Марк Маклийн – барабани. Много се радвам, че публиката на Пловдив Джаз Фест ще има възможност да ги чуе.
Свирили сте на много места, на големи сцени и в сериозни клубове. Можете ли на тази база да оцените Пловдив Джаз Фест като програма, подбор, стил. Сигурна съм, че следите развитието му?
Аз съм изключително щастлив, че в България има джаз фестивал на такова световно равнище, и чакам с огромно нетърпение – след години свирене по чуждите сцени, преживяването да свиря на такъв форум в собствената си страна. Следя фестивала от няколко години и мога да кажа, че селекцията е страхотна.
Какви качества трябва да притежава един музикант, за да кажем, че е „добър“ или „много добър“, извън техниката или виртуозността?
Труден въпрос, ако търсим кратък отговор. Техниката е много важна, но трябва да е средство, а не самоцел. Един добър джаз музикант трябва да има оригинален подход, да познава традицията и историята на музиката (без да се стреми да я повтаря), да свири със страст и убеденост и да вярва и обича това, което прави. Тези качества ги усеща и най-неподготвеният слушател.
Ще ви върна малко назад във времето. Преди години на въпроса ми какво очаквате да ви питат, а никога не ви питат, отговаряте: „защо толкова много българи заминават за чужбина“ и че „това е някаква ужасна тенденция“. Все още ли мислите така?
Сега имам по-нюансирани възгледи по въпроса. От една страна, свободата да пътуваме последните години. Аз помня времената, когато това беше почти невъзможно. От друга страна – да, не е хубаво, че младите хора напускат страната масово. Но мисля, че по-важният въпрос е: защо има толкова много сериозни причини да го правят?
Променя ли се публиката, която слуша джаз? Ако да, в каква посока?
И да, и не. Джазът винаги е имал вярна и отдадена публика. Мен повече ме вълнува въпросът как да върнем хората към сериозното слушане на музика. Не като фон, а като преживяване. Мисля, че интернетът промени навиците на голяма част от слушателите. Сега музиката се слуша много по-повърхностно, като нещо приложно.
Когато си говорихме преди 15 години, ми казахте, че ви се свири с Уейн Шортър, Джошуа Редман… През този период работихте с някои от най-големите в джаза. Сега с кого бихте искали да сте на една сцена?
С всеки, с когото можем музикално „да си говорим“ с кеф и на ниво.
През 90-те у нас, имаше музикална сцена. И за джаз, и за поп, и за рок. Връщате се всяка година, как мислите, има ли сцена днес?
Мисля, че в момента в България има много повече на брой музиканти на високо ниво, но за съжаление българската музикалната сцена страда от същите процеси, от които страда и световната – слушателите, които са истински отдадени на музиката, са много по-малко. Което прави работата на музиканта, който иска да прави музика на ниво, по-трудна.
И накрая един „весел въпрос“. В предишното интервю ви попитах, ако бяхте книга, коя щеше да е тя. Отговорихте „Майстора и Маргарита“. Още ли е така?
Мисля, че съм бил малко смел в преценката си. Всъщност не знам коя книга бих избрал да съм. Но „Майстора и Маргарита“ е една от любимите ми книги и до днес.
Пловдив Джаз Фест на пет години
Пет години са и много, и малко време. Важното обаче е, че фестивалът се утвърди като най-значимото музикално събитие, свързано с джаза у нас. Той не само привлече хората, които слушат тази музика, но и създаде нова публика, изгради у нея вкус и отношение.
Ето и някои от акцентите, които тази година ще можем да видим и чуем.
Първата вечер, 31 октомври, ще бъде изумителна женска вечер. Португалката Мария Жоао ще се появи на сцената със своя дългогодишен партньор – пианистът Марио Лажиня. Изключителна вокалистка, певицата съчетава в изпълненията си джаз, фолклор, електронна музика. След нея публиката ще може да се срещне за първи път тук с Линда Мей Хан О – басистка, контрабасистка и композиторка. В момента е част от настоящия квартет на Пат Матини. Тя има четири издадени албума и световно признание като изпълнител.
На 1 ноември на сцената на Пловдив Джаз Фест ще има истински празник. Началото ще постави американският китарист и композитор Кърт Розенуинкъл. Той се смята за един от най-влиятелните музиканти на нашия век. Работил е с Ерик Клептън, Джо Хендерсън, Брад Мелдау и др. Автор е на 11 албума и е безспорно артист, срещата с когото ще бъде празник. След него публиката в Пловдив ще се срещне с легендарния Джон Скофийлд и блус певеца и пианист Джон Клиъри. Свързани от дългогодишно приятелство, двамата правят тази година лимитирано турне в Европа и САЩ, което ще премине и през Пловдив. Очертава се една запомняща се китарна вечер, очаквана с нетърпение от всички любители на джаза у нас.
Последната вечер, 2 ноември, е посветена на българския джаз. Това е изключително важно, защото у нас на практика музикална сцена няма. Големият смисъл на такива вечери е да се срещнат публиката и музикантите, да видим къде сме сред другите по света, да се уверим, че имаме изпълнители на световно ниво. Вечерта ще започне с концерта „Виждам птица да лети“ – трибют към обичания композитор и пианист Румен Тосков-Рупето. На сцената ще чуем и видим пианиста Антони Дончев, бас китариста и контрабасист Веселин Веселинов-Еко, тромпетиста Росен Захариев, виолиста Валентин Геров и барабаниста Мартин Хафизи.
Пловдив Джаз Фест ще закрие Петър Славов младши, контрабасистът, който живее и работи в САЩ и е свирил с някои от най-големите в джаза. Той ще представи своя първи авторски албум.
В програмата на фестивала ще има още клубни концерти, минифестивал Jazztronika, чиято концепция е да разкрие възможностите и да разшири представите за съвременната електронна музика. Литературната програма включва представянето на „Истории от 90-те“, най-новата антология на издателство ICU, както и представяне на книгата „Огледало на въображението: психоанализа на филмовото преживяване“ от д-р Светлозар Василев. Отново ще се проведе и конкурсът за млади джаз изпълнители.
Ясно е, че ни очакват три вълнуващи, изпълнени с музика, дни.
