0
1360

Писане и свобода

С израелския писател разговаря Тони Николов

Ешкол Нево

Екранизацията на един роман е винаги предизвикателство – за читателите, но и за автора. Как вие самият посрещнахте филма на Нани Морети по романа ви „Три етажа“, който българската публика може да види на фестивала „Синелибри“?

Никога не съм си представял, че режисьорът Нани Морети би избрал моята израелска книга, за да направи филм по нея или че ще я представям в София на филмов фестивал, посветен на книгите. Това си е един вид благословия. Като да сбъднеш мечтите или бляновете си. В единият случай е чудесно, тъй като книгата е забелязана и има филм по нея, но в другия е малко смущаващо, защото това е личното ми видение. Първият път, когато гледах филма, това беше шок за мен, защото той въплъщава бляновете ми, които са твърде лични. Вторият път, когато гледах филма, вече можах да се дистанцирам и да му се насладя. При екранизацията е така – винаги нещо се губи, но и нещо се добавя. Това, което се губи, е потокът на съзнанието, изповедта. В киното не можеш да говориш така изповедално. Печелиш с актьорската игра, с музиката и най-вече с огромната сила на човешкото лице, неговата изразителност.

Мислили ли сте да пишете направо за киното? Или „чистото писане“, да наречем така литературата, ви носи нещо друг, друг опит?

Аз съм писал за киното. Бях сценарист на израелско-американски филм, неговото име е „Това ти ли си?“ и изобщо не бях доволен от резултата. За мен като писател е важно, че ти взимаш всички решения и всичко зависи от теб, докато режисьорът може да избере за романтична среща между двама от персонажите актьори, които нямат никаква химия помежду си. Харесвам независимостта си като писател. И се вълнувам много повече от това, което се случва във вътрешния свят на героите, а не само онова, което може да се представи отвън.

Романът „Три етажа“ е модел на „отворен свят“, историите се преплитат в свое собствено време. Как би изглеждала тази книга, писана през пандемията?

Всъщност книгата би била почти същата. Героите в моя роман са самотни. Взаимоотношенията между съседите са внимателни и колебливи. И образът, който имах в съзнанието си – говоря за книгата, не за филма – е всъщност изповедалня. Това е, може да се каже, интимна книга. В изповедалнята също има социална дистанция – между свещеника и изповядващия се. Може би не бих променил нищо. Голямото предизвикателство през пандемията беше все пак самотата, независимо дали човек има, или няма семейство. И ако говорим за тези „три етажа“ по Фройд – „аз“, „свръх-аз“ и „то“ – за страстите и страховете, то пандемията нищо не е променила.

Кадър от филма „Три етажа“, режисьор Нани Морети

Какво въобще е писането за вас? Когато се изправите пред студентите си, прочетох, че преподавате творческо писане, какво им казвате? Кои са „трите закона“ на Ешкол Нево?

Може би няма да формулирам три правила, но ще кажа трите неща, които най-често казвам на студентите си. Първо, че писането е абсолютна свобода. Можеш да правиш каквото си искаш, да отидеш където поискаш, без да плащаш за това. Второто, което им казвам, е: бъдете любопитни. Ходете на лов за истории, не стойте у дома и не чакайте парите да дойдат при вас или успехът да ви се стовари от небето. Питайте, пътувайте… Така пиша аз. Моите книги винаги започват с нещо, от което аз съм имал нужда или което съм срещнал. Може да е музика или нещо друго. Третото е особено важно в епохата на социалните медии. Моите студенти много често пишат кратки текстове под публикации в Инстаграм или Фейсбук, получават стотици лайкове и смятат, че това прави текстовете им шедьоври, защото са получили петстотин одобрения от прочелите ги. Опитвам се да ги убедя, че първият вариант е само началото. И че всъщност трябва да се задълбочиш, да погледнеш историята от друг ъгъл, защото писането на един роман е дълъг процес. И определящо за него е търпението. Любопитство и търпение – това е необходимо.

Прави впечатление, че политиката прониква на „третия етаж“ в романа ви – през ангажираността на съдията Девора. Изкушавате ли се да напишете „политически роман“ – за днешен Израел, протестите, променения свят?

Изкушавам се да се политизирам повече като човек, не толкова да напиша политически роман. Бях въвлечен в протестите в Израел през последната година – протестите за демокрация и срещу твърде дългото дванайсетгодишно управление на нашия премиер Нетаняху. Едно корумпирано управление. И затова аз всяка събота излизах на протест. Пишех политически статии заради бъдещето на Израел, в което вярвам, и заради бъдещето на дъщерите си. Ала това не означава, че искам да напиша политически роман. Двете неща не са свързани задължително.

Една от героините в романа ви (Хани) сънува, че историята на всеки човек е изписана със специален шрифт. Да не би писателят да е човекът, който си играе с шрифтовете?

Понякога, ако пиша полифоничен роман, използвам различен „шрифт“ за всеки герой, за всеки глас. Разбира се, впоследствие мога да го променя. По същия начин постъпвам и с музиката. Когато мисля за определен глас, за определен герой, слушам определена музика, когато мина към следващия персонаж я сменям. По този начин първо слушам Шуберт, после може да мина на фламенко и Пако де Лусия, ако ми върши работа, може да си пусна и диджей клубна музика.

А има ли забранена музика? Един от героите в романа ви забранява да се слуша Рихард Щраус заради пронацистките му симпатии?

За мен не. Дори слушам Роджър Уотърс, колкото и да ме ядосват политическите му ангажираности, но това не означава, че не бих слушал музиката му дори и след „Пинк Флойд“. Няма да спра да слушам нечия музика, само защото не съм съгласен с мненията му. Не вярвам в бойкота. В никакъв вид бойкот. В Израел бих отишъл навсякъде, където ме поканят. Независимо дали хората, които живеят там и обитават това пространство, са на моята позиция, или на категорично друго становище. Независимо дали са радикално религиозни, или не. Не вярвам в бойкота и не вярвам в забраненото изкуство. Не смятам, че можеш да откъснеш страница от енциклопедията.

Вие сте внук на един голям израелски политик – Леви Ешкол. Историята обикновено се разказва най-добре вкъщи. Бихте ли написали книга за своя дядо и създаването на Израел?

Не. В никакъв случай. Първо искам да уточня, че не го познавах. Той е починал през 1969 г., а аз съм роден през 1971 г. и никога не е имало близост между нас. Освен това смятам, че за да се напише добра биография, човек трябва да е в състояние да мине откъм „тъмната страна“ на героя си. А като член на семейството си не смятам, че бих могъл да направя това. Не искам да притесня майка си. Емоционалната ми връзка с нея е много по-важна от изкуството. Възможно е някой ден да напиша биография на дядо ми, би било интересно.

Видях в библиографията ви, че сте написали романа „Ньойланд“ – реплика към един утопичен роман на Теодор Херцел. Кое ви привлече в този проект?

Това е опит да се изгради алтернативна история. Какво би било, „ако“ Израел бе създаден някъде в Аржентина, а не в Палестина. Всъщност Херцел е имал това колебание дали там да не бъде изградена еврейската държава. Опитвах се да си го представя – като историческа възможност.

Разбирам, че имате книга за деца. Не е ли писането за деца огромно предизвикателство?

Не. Това е една история, с която приспивах дъщеря си, разказвана за лека нощ. Става дума за онова, което се случва, когато родителят отиде на работа. Ако сложим в скоби опита ни с КОВИД, все пак това е съвременният живот. Опитах да  разкажа за деца какво става и когато някой го няма. Не мисля, че изобщо може да има сравнение между писането за деца и писането за възрастни. В книгите за деца най-трудното съчетание е между текста и илюстрациите. Текстът се пише изключително бързо, важно е как сработват двете неща.

Какво ви радва и какво ви огорчава днес?

Ще започна с радостта, тъй като тя първа дойде в съзнанието ми. Радост ми носи любовта. Да обичам и да бъда обичан. Пътуването. И дори да седя в хотелската си стая, докато вали дъжд, обичам да гледам града отвисоко. Много ми харесва да си представям какво правят хората в домовете си. Радва ме и усещането за приключение. Радва ме музиката. Откакто културната сцена в Израел е отново отворена, работя с много музиканти и поне веднъж седмично съм на сцената заедно с тях. Аз допринасям с текст, те допринасят с музика. И щом се върна от София, още в понеделник има подобно събитие и много се радвам, че ще бъда част от него.

А що се отнася до тъгата, първо ще спомена зимата. Не знам как може да се живее с дълга зима. Нито с дъжда, ако продължава шест месеца, на мен и един месец ще ми бъде много. В Израел, както знаете, ние нямаме зима. Друго нещо, което ме натъжава, е остаряването на родителите ми. Това, че го виждам. Те са все още с ума си, имат присъствие на духа. Но аз виждам, че те остаряват. Баща ми чува все по-лошо, почти е изгубил слуха си и ние си общуваме с текстови съобщения по телефона много повече, отколкото говорим. И това ме натъжава.

И накрая няма как да не ви попитам и за последния ви проект?

Имам нова книга, която излезе съвсем наскоро, през май, в Израел. Английското ѝ заглавие е „Вътрешна информация“. Това е трилър, но не от вида „кой е убиецът?“. Книгата има много голям успех в Израел, в продължение на четири месеца е номер едно по продажби. Това са цели шестнайсет седмици и аз много се вълнувам от този факт. Още не съм наясно със следващия си проект, защото тази книга съвсем скоро излезе. Имам нещо наум, върти се из главата ми е много вероятно да започна нещо тъкмо в хотелската си стая в София.

Ешкол Нево е роден в Йерусалим през 1971 г., прекарва детството си в Израел и Детройт. Служи като офицер в Израелската армия до 1993 г., по време на Първата интифада. Следва психология в Университета на Тел Авив. Преподава творческо писане в университетите в Тел Авив и Йерусалим. Внук е на третия министър-председател на Израел Леви Ешкол. Неговите романи са бестселъри и са публикувани на много езици. „Три етажа“ е избран от читателите в Тел Авив за най-добра книга на 2015 г., печели израелската награда Platinum и наградата Wizo във Франция, превръща се в абсолютен хит в Италия и е определен като „хипнотичен роман“ от „Ню Йорк Таймс“.

Публиката на фестивала „Синелибри“ ще се срещне с писателя на 16 октомври в кино „Люмиер“ от 19.30 часа. Разговорът ще бъде последван от прожекция на филма „Три етажа“, режисьор Нани Морети.