0
1184

Писателите и балканските протести

protesti
©phelia barouh

Дискусията „Писателите и балканските протести” е проведена по време на Софийския литературен фестивал (10-15 декември 2013). Водещ е Александър Кьосев, участват Емилия Дворянова, Георги Господинов, Владимир Арсениевич от Сърбия, Дан Лунгу от Румъния и Димитър Кенаров.

fest-logoДнешното бързо време на революциите се противопоставя на бавното време на литературата. Още в началото водещият Александър Кьосев постави тематичните акценти в дебата: как изглеждат протестите от перспективата на бавното време на литературата; какво влияние оказват на протестите социалните медии; аргументът на вкуса и протеста — какво мислят участниците писатели за естетическите основания на протестиращите. Обяснимо, кулминацията на дебата се оказа противопоставянето между естетическите и етическите основания на протеста, тема с неизчерпан дискусионен потенциал и в обществото.

 

Александър Кьосев

 

Най-неочаквано понятието вкус се оказа централно за българските протести. От една страна, протестиращите бяха обвинени в прекалено много вкус, бяха обвинени, че са красиви, и противопоставени на грозните, бедните, необразованите. От друга страна, виждал съм постинги във фейсбсук, че за да бъде ефективен, протестът трябва да бъде грозен. Аргументът на вкуса беше обърнат срещу нас. Протестът имаше морални основания като протест на възмутени хора.

 

Георги Господинов

 

Литературата е бавна медия, тя се опитва да произвежда смисъл, да утешава, да бъде като лепило за разпаднати общности. Жанрът на българската 2013 г. обаче е публицистиката — есето, коментарът, памфлетът. Има времена, които активират подобни жанрове.

Нещо общо между протестите в Истанбул, Украйна и България: те в голяма степен са борба на интерпретации. И втори общ момент — появяват се „отровни двойници”: има подмяна, а след това и  удвояване. В един момент се оказа, че протестиращите, видите ли, не протестират срещу Пеевски и правителството, а срещу бедните и гладните, линията не минава между протестиращите и правителството, а между протестиращи и непротестиращи, което е подмяна. Накрая винаги идват белите автобуси, идват докараните от вътрешността на страната хора. Това удвояване и размиване на протеста е част от невидимата пропагандна война.

„Протестиращият човек е красив” не значи, че „красивият човек е протестиращ”. Протестиращият човек е красив в акта на този протест.

 

Емилия Дворянова

 


Във фейсбук се твори изключителна литература, ето това е бързата литература. В моменти на протести социалните мрежи се превръщат в жив роман.  Мрежите имат благоприятно влияние върху литературата, защото неизбежно ще я освободят от прекомерната актуалност, от битовизма й. Както фотографията е освободила изобразителното изкуство от реализма на образа. Лозунгът за морал в политиката е изключително проблематичен, в случая, според мен, става дума за нормалност. Тази нормалност изисква минимум доверие, желание за капка истина в политиката, а под морал разбираме най-различни неща.

 

Владимир Арсениевич

 


Сърбия и до днес живее с последиците от случилото се през 90-те години на територията на бивша Югославия. За съжаление, ние не реагираме синхронно с другите държави на Балканите на това, което става в момента. За нас времето на яростните протести бяха 90-те години. Но и тогава бяхме ужасно самотни, защото протестите нямаха връзка с глобалните движения. Страхувам се, че ние сме самотни и днес и няма кого да обвиняваме за това освен самите себе си.

Литературата не винаги е призвана да реагира дълбинно. За мен писането в момента също може да бъде много силна литература. Защото литературата трябва да задава смисли, но не това е единствената й функция. Тя може също непосредствено да изразява емоции и да бъде в диалог със случващото се и с хората.

Естетизацията на протеста е много важна, защото не всички протести са социални. Например при студентските протести в Сърбия през 1996-97 г., които продължиха 100 дни, видяхме процес на карнавализация. Тя беше изблик на креативност и на нас тогава ни се струваше, че красотата на протеста е много важна. Въпреки това се очерта един проблем, който после забелязах и в редица други протести. Ако една група хора се появява всеки ден на едно и също място и протестира, неминуемо ще се създаде колективен дух, което е добре, но от друга страна, той води до самодоволство.

 

Дан Лунгу

 


В действителност румънските писатели по-скоро отсъстват от днешните протести в Румъния. За да участваш в подобни протести, трябва да изложиш мнение, а румънските писатели не са склонни. Вероятно причината е в тъжната история на всички наши страни: политически ангажираният писател не е добре приеман днес и вероятно затова писателите се пазят от това да се ангажират политически, да влизат в пряк контакт с въпросите на деня.

Последните големи протести в Румъния са екологични. По мое мнение точно екологичните проблеми могат да съберат много млади хора и интелектуалци. Интересно е как с помощта на фейсбук и интернет този протест, който възникна заради един изключително национален проблем,  доби международно изражение. Много румънски студенти, които учат в Европа, протестираха едновременно със своите сънародници в Румъния и изпратиха снимки. Ето как се разшири картата на протеста.

Аз гледам на фейсбук като на лична агенция за новини. Когато един проблем вълнува цялата страна и е отразяван от всички телевизии и вестници, фейсбук представлява алтернативен канал за информация, той е гарант за демократизацията на информацията в нашето общество.

 

Димитър Кенаров

 


Протестите са екологични — и буквално, и метафорично. Ако през последните десетилетия писателите са били съвестта на нацията, днес тази функция е иззета от еколозите. Хората реагират, когато са засегнати последните общи ресурси — природните.

Протестите не само в България са морално-екологични, търсим пречистване на прекалено замърсената среда — не само околна, но и политическа. Чистота, разбирана като някакъв тип естественост.

 

Александър Кьосев (1953) е културолог, литератор и критик, автор на четири книги и много статии, съставител и редактор на 15 сборника. През 1990 г. печели първа награда на състезанието за есе на The English Association, а през 2011 г. е обявен за Рицар на книгата за цялостен принос от Асоциация Българска книга. Директор е на Културния център на Софийския университет и главен редактор на електронното списание Пирон. Последната му книга Караниците около четенето описва разнородните дискусии около тази най-важна литературна и културна техника на модерната епоха.

Георги Господинов (1968) е поет, писател и драматург, един от най-четените и превеждани български автори по света. Автор е на книги с поезия, последната от които е антологията  „Балади и разпади”.Неговият Естествен роман е публикуван на 23 езика. Романът Физика на тъгата (Жанет 45, 2012), печели няколко национални награди за литература, включително за „Български роман на годината”. Сборникът с есета Невидимите кризи и книгата с разкази И всичко стана луна са най-новите книги на Господинов.

Емилия Дворянова  има издадени 8 книги, сред които Passion или смъртта на Алиса (1995, Обсидиан), La Velata (1998, Фенея), Госпожа Г. (2001, Фенея), Земните градини на Богородица (2006, Обсидиан), Концерт за изречение (опити върху музикално-еротическото) (2008, Обсидиан), Освен литературата (2011, Парадигма). Носителка на Наградата за литература „Огнище“ (1996) и Националната награда Христо Г. Данов (2007) за българска художествена литература. Нейни творби са преведени на френски, немски, полски, унгарски, английски.

Владимир Арсениевич (1965, Пула) живее  в Белград и е един от най-известните представители на младата сръбска литературна сцена. От 2000 до 2007 г. ръководи белградското издателство Ренде, след което започва работа в загребското издателство VBZ и отговаря за филиала в Белград. През 1994 г. Владимир Арсениевич публикува първия си роман U potpalublju, В трюма ( ИК Дамян Яков ) – първа част от трилогията Cloaca Maxima. За него получава наградата NIN. Преведен е на двадесет езика.

Дан Лунгу (р. 1969 година в Ботошан) е директор на Музея на румънската литература в Яш, един от най-добре приеманите и превеждани писатели от новото поколение. Той е доктор по социология в Сорбоната и бивш  редактор на списание Au Sud de l’Est (Париж). През 1996 г. основава в Яш литературната група „Клуб 8“. Романът му Кокошият рай в продължение на четири месеца е сред най-продаваните заглавия на френското издателство  Jacqueline Chambon, а немското издание е обявено за книга на месеца през декември 2007 г. По Червена бабичка съм през миналата година е заснет филм, а френският превод на романа получава двойна номинация за Европейската награда Жан Моне, Франция 2008 г. Последните му романи са Как да забравиш една жена (2009) и В ада всички крушки са изгорели (2011).

Димитър Кенаров е журналист на свободна практика и автор на стихосбирките Пътуване към кухнята (2001) и Апокрифни животни (2010). Публикува статии на английски в списания като Esquire, Nation, Foreign Policу и др. Кенаров завърши неотдавна своя репортерски проект за американския Център Пулицър на тема шистов газ и фракинг – Шистов газ: от Полша до Пенсилвания.