0
624

Писатели от цял свят срещу тайните служби

Преди дни 560 писатели от 83 страни, сред тях няколко нобелови лаурeати подписаха апел против електронното следене. Сред инициаторите му са живеещият във Виена писател от български произход Илия Троянов и авторката от Германия Юли Це.

Възванието против повсеместното електронно следене, подписан от 560 писатели от 83 страни, сред тях няколко нобелови лауреати, се превърна в тема за световните медии. Този акт трябва да се приема като начало на нова епоха, според немския седмичник „Цайт”. Сред инициаторите на апела „Да защитим демокрацията в дигиталната епоха” са писателят от български произход Илия Троянов и авторката от Германия Юли Це, които преди няколко години издадоха обща книга „Посегателство над свободата. История за сигурност, полицейска държава и ограничаване на гражданските права”(на български от МД „Елиас Канети”). През лятото двамата организираха петиция до германския канцлер Ангела Меркел, в която се настояваше за мерки срещу подслушването от страна на американските тайни служби.

Такъв писателски интернационал отдавна не е имало, подчертават медиите. Днес той протестира срещу масовото следене в световен мащаб – и то със съвсем конкретни искания. Всеки гражданин трябва да има правото да решава „в какъв размер и от кого да бъдат събирани, съхранявани и обработвани неговите лични данни”. Писателите призовават всички държави и концерни да уважават това право. Те призовават ООН да признае основното значение на гражданските права в дигиталната епоха и да излезе със задължителна международна конвенция за дигиталните права.

След писателите, подписали апела, са: Гюнтер Грас, Елфриде Йелинек, Роберт Менасе, Умберто Еко, Орхан Памук, Виктор Ерофеев, Амос Оз, Мартин Еймис, Ървин Уелш, Джулиан Барнс, Иън Макюън, Дубравка Угрешич, Мирча Картареску, Олга Токарчук, Давид Албахари и др. Под България стоят имената на Георги Господинов и Капка Касабова.

С този призив на международната сцена се завръща една забравена фигура – на ангажирания интелектуалец, който действа не от името на собствения си интерес, а от името на съвестта си, стояща по-високо от личните интереси, коментира „Цайт”. Прочетете текста, който Илия Троянов публикува в германското издание „Фрайтаг”.

 

Илия Троянов

Който не се съпротивлява, казва сбогом на свободата

 

80В началото на седмицата бе публикуван всеобщ призив на над 560 писатели от целия свят. В него се настоява пред правителствата и тайните служби да сложат край на всеобхватното следене, както и да бъде приета дигитална харта на човешките права. Гражданите са призовани към съпротива.

Защо световните писатели се произнасят по този начин? Какво имат вече да кажат, щом се намесват в политиката? Те експерти ли са? Може би притежават особени познания? Писателите са прозрели, че  регистрирането на всички данни на всички граждани в никой случай – както често твърдят политиците – не е въпрос на административен баланс между стойностите на сигурността и свободата, а извършва решаваща смяна на парадигмата. Гражданите междувременно са генерално заподозрени. Те са криминализирани. Презумпцията за невинност вече не струва и пет пари. Ние, писателите, по професия сме преждевременно чувствителни към посегателствата срещу свободата на мненията. Ние знаем, че всеобхватната  прозрачност на цялостната комуникация в един момент ще лиши мислите от свобода. За да узреят, мислите се нуждаят от гарантирана лична сфера.

Затрудняват се все повече и разследванията, които често изискват гарантирана анонимност. Кой ще се довери на публицист, ако поверителността е празно обещание. Този, който се нуждае от свободното слово както от въздух, за да диша, предусеща, че няма по-ефективна репресия от автоцензурата, тази самоунизителна последица от контрол и страх.

В това отношение често повтаряното изречение: „Не съм направил нещо, следователно няма защо да се опасявам” е безсмислено. Защото не се осъзнава, че контролът вече е фактическа заплаха за свободата – а не само мярка, която е резултат от следенето.

Какво най-сетне трябва да предизвика един подобен апел – възникнал от самоорганизираното взаимодействие на ангажирани автори и преводачи, въоръжени единствено с време и добра воля?

Не сме ли изпуснали отдавна влака, както си внушават много граждани? Този, който наистина го вярва, се е простил в душата си с представата за свободно общество. Всъщност би трябвало да е лесно да се приемат съответните закони, които по-строго да регулират тайните служи (кой впрочем  финансира техните бюджети?), както и да се внесат съответните конвенции в рамките на Европейския съюз и на Обединените нации. И това биха били по-скоро консервативни решения, които не изискват нито революционна промяна на мисленето, нито преврат по отношение на господстващите властови отношения.

Ала липсва политическа воля. Политиците са прегазени от една бюрокрация с илюзии за всемогъщество. Те са под опеката на мултинационални концерни, които плащат все по-малко данъци и отмъкват все повече данни. Необходим е отпор, широк отпор в световен мащаб. Да се предизвика той, е изцяло задача на онези, които имат привилегията по цял ден се тревожат за състоянието на света. И понеже този отпор трябва да бъде мислен и проведен глобално, призивът на авторите срещу масовото следене от самото начало беше глобално прицелен.

Подписалите произхождат от пет континента и от всички региони на света. Вероятно те са единни само в едно: в своята дълбока загриженост за настоящето развитие на демокрациите в страните с наблюдение.

И много от водещите писатели в Съединените щати са тук, великолепни колеги като Дон ДеЛило, Ричард Форд, Пол Остър, Т. К. Бойл, Джефри Юдженидис и Дейв Егерс.  За разлика от американския Конгрес или повечето големи американски медии те следят извънредно критично разкритията за нови и нови машинации на Агенцията за национална сигурност. Призивът съзнателно не е насочен против една страна, външна политика, тайни служби. Защото въпреки че Агенцията за национална сигурност се радва на технологична преднина, масовото следене се извършва във всяка индустриализирана страна в света, и то като все по-силна тенденция.

Това е първият предвестник на едно ново движение. Към него следва да се присъединят не само още артисти, но и много граждани. Ние настояваме германското правителство най-после да реагира. По-нататъшното мълчание, свързано с тихомълком форсираното разширяване на правомощията на тайните служби, ще постави окончателно под въпрос спазването от тяхна страна на нашата Конституция и нашите дигитални граждански права. Всички ние ще сме изложени след известно време на тази голяма опасност. При глобалното движение срещу повсеместното следене става дума преди всичко за едно: в какво общество искаме да живеем? Само който иска окончателно да се откаже от всички свободи, може в бъдеще да мълчи като гражданин.

 

Превод от немски Людмила Димова

 

Илия Троянов e роден в София през 1965 г. Когато е на 6 години, семейството му бяга през Югославия в Италия и получава политическо убежище в Германия. По-късно заминава за Кения, там баща му работи като инженер. Живее години наред в Бомбай и Кейптаун. Книгите му получават голямо признание първо в Германия, вече са преведени на повече от 20 езика. През 2006 г. романът му Събирачът на светове (за британския дипломат и пътешественик Ричард Френсис Бъртън (1821–1890) спечели наградата на Лайпцигския панаир на книгата. Първият му роман Светът е голям и спасение дебне отвсякъде е в основата на сценария на едноименния филм на Стефан Командарев. Автор на книгите По пътя на Ганг, Номад на четири континента, Щурият глобус, Топене на ледовете и др.