0
2939

Писмо до Джон Бул (3)

Пиша ви, драги Джон отново, защото безпокойствата ни по съдбата на Обединеното кралство се засилиха неимоверно. Ние, на континента, винаги сме се възхищавали на убедеността и сериозността, с която англичаните са показвали, че знаят какво правят. При това с чувство за отговорност – подобно на актьора Тревор Хауърд с прочутата му филмова реплика: „Не сме дошли на този свят, за да се забавляваме“.

Ала в момента, поне погледнато отстрани, Великобритания се забавлява със себе си, изправяйки на нокти всички, включително европейските си съседи. Сякаш британците са избрали да играят на зарове със съдбата, ако наречем така онова политическо упражнение, назовано Брекзит. Затова и избрах писмовната форма, драги Джон, в която се опитвам да вместя недоуменията, напиращи дълбоко в мен. Защото на кого другиго, освен на вас, драги Джон, мога да пратя това писмо? Нали вие олицетворявате Обединеното кралство не по малко от Нейно Величество, поне откакто през 1712 г. карикатуристът Джон Арбътнот извая вашия образ на национален герой и оттогава той продължава да се тиражира. Образът на набит, червендалест, сприхав търговец, англичанин от мозъка до костите, смятащ, че чертата на всичко смислено свършва с Ламанша. Даже ми се стори снощи, че ви мернах в едно от преките включвания по Би Би Си край Камарата на общините в Лондон, където разхождахте булдога си, носещ надписа „Брекзит сега!“.

Какво казвате… Виждам гневния ви отговор в чата… Винаги е имало Англия! Никой не го отрича, драги Джон, въпросът, както ви бях писал и по-преди, е: ще я има ли Великобритания?

Да, да, съвсем ясно е срещу какво сте вие, драги Джон, успокойте се: срещу европейската централизация на супердържавата, неприемлива за британската традиция, срещу неизбраното правителство, каквото в очите ви е Европейската комисия, срещу марионетния Европейски парламент, Централната банка, единната валута, единния Върховен съд и все по-категоричните призиви за обща армия и гранична полиция. Да, всички разбираме гордостта ви от английската традиция, от идеалната представа на британеца за самия себе си.

Никой не е успявал да ви се наложи и няма да позволите да ви натрапват решения под натиск… Хитлер не е успял, та Брюксел ли… Знам, драги Джон, знам, че онова, което минава като червена нишка през историята и учебниците ви е идеята за сплотената шепа британци, които притиснати към стената, печелят победа след победа. Тъй е било по времето на Стогодишната война, когато англичаните са три пъти по-малко от французите в битката при Креси и поне път пъти по-малко при Поатие (1356 г.), което не им пречи да извоюват победата. Знам, че се гордеете с този факт, драги Джон, че той е част от идентичността ви, възприема се като знак на Божието предопределение за вашия народ. Спомням си също, че филмовата версия на „Хенри V“ с участието на сър Лоурънс Оливие е била специално финансирана навремето от правителството на Нейно Величество, защото отстоява тъкмо тъй любимата и на Чърчил идея за британците като непоколебими хора, притиснати до стената. Затова с днешна дата пак искате да натриете носа на Брюксел и да ни покажете къде зимуват раците.

Какво казвате… че скоро дружно ще изпеете за нас „Сбогом ЕС“… Възможно е, драги Джон, но не ви ли прави впечатление, че и във вашите редици, дори сред онези, дето най пригласяха на този рефрен, витаят черни мисли и без да го изрекат, вече се питат дали отказа от „Одата на радостта“ няма да се превърне в „Сбогом, Британия“…Гласуванията в парламентите в Шотландия и Уелс са тревожен камбанен звън за Кралството, да не говорим за юнионистите…

Добре, съгласен съм, драги Джон, нека не споменаваме ирландците, тази ябълка на раздора, все едно да зачекнем в моята страна темата Македония.

Ала знаете ли, напоследък покрай Брекзита все повече си мисля как си заприличват нещата в този свят. Следим пренията в Камарата на общините, майката-парламент на Европа, и едновременно с това сякаш сме в Националното събрание на някоя балканска държава.

Какво… Да, знам какво е казал Чърчил за балканизацията, дето била преобърнат образ на хаоса с най-лошия възможен изход… Ала, простете, нима Брекзит не ви докара в същото положение, в странната позиция да сте едновременно вътре и вън в Европа, по-точно вън и вътре в ЕС? Да беше това в България, здраве му кажи… Нашите социалисти са тъкмо на такова дередже в парламента, ама нали иде реч за добрата стара Англия?

Не сте ли съгласен, драги Джон, че Тереза Мей става все по-неадекватна в създалата си ситуация – тя мина през всички възможни решения на сделката с ЕС, самоуверено настоявайки, че „моментът е исторически“, докато не остана съвсем сама, пред един разцепен на три парламент, където две трети гласуват всеки път „против“ всяко внесено предложение.

И тъй, драги Джон, Deal or no Deal? Няма да има сделка, казвате, Британия ще се откопчи на 29 март от „брюкселокрацията“, а всички ние да вървим… ясно къде. Няма нужда да изписвате словосъчетанието, за което се досещам.

Ама не ми е ясно едно и комай не само на мен: вие, с практичното си чувство на търговец, наясно ли сте всъщност до какво ще доведе излизането ви от ЕС без сделка? Чух обясненията на министрите в кабинета ви как щял да се премахне широк спектър от мита, та да се защитят британските интереси. И така: 82% от вноса на стоки от ЕС щели да бъдат без мита, а 18% – с мита. Простете, Джон, ама кой губи и кой печели от подобна стъпка? Не е ли потърпевш Кралството, щото равноправието предполага и двете страни да са се отказали от митата? Пък и толкова мразеното от вас споразумение изобщо не предвиждаше подобни мерки?

Само си разсъждавам в момента, защото заживяхме в свят, в който нищо не е сигурно, а водещ принцип стана, че ще видим, каквото ще видим. И като го видим, какво?

Направо немислимо е, драги Джон, онова, което показват телевизионните репортажи от Кралството: как ваши съграждани започнаха да се запасяват със сухари и всякакви храни за месеци напред и даже с вода, защото никой не знае какво ще настъпи след края на март? А по-нататък? Такова изпитание Обединеното Кралство не помни от Втората световна война, а тогава е било друго време. И хората са били други.

Ала ваши ли, драги Джон, са тези редове… Че Европа е една голяма измама, че всички тези европриказки не чинят и пукната пара, че Англия здраво е стъпила в бъдещето…Извинете, а защо тогава днес пак ще гласувате за отлагане? Не лично вие, но ваши съмишленици, вкупом с Тереза Мей, останала без глас и присъщата си арогантна непоколебимост. Не знам защо, но се сещам за ироничната бележка на Оскар Уайлд, че англичаните понякога имат забележителната способност да превръщат виното във вода. А това може и да е чудо, драги Джон, но с обратен знак.

Сещам се и за нещо друго. Че бързо изчезнаха от политическата сцена всички онези, дето забъркаха днешната каша, като любимеца ви Борис Джонсън, който все твърдеше как ЕК щяла да обяви английския булдог за порода, забранена за развъждане, защото предпочитали френските пудели – нали те правели винаги това, което им се каже.

Имаше и едни стикери, драги Джон, сигурно сте си лепили от тях на задното стъкло на колата – нещо за майката на Европейския съюз и как Британия ще се управлява сама.

А днес пак ще гласувате за отлагане. Отлагане, но на какво, драги Джон, в „таз крепост, в която природата сама ви е укрила от мор и от войни…“? (Уилям Шекспир, „Ричард II“, превод Валери Петров).

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статияПисма
Следваща статияКогато Климт става Клинт…