0
6389

Пловдив: „утре е днес, следвано от вчера“

За музикалните събития през януари в Европейската столица на култура

„Мария от Буенос Айрес“, фотография Alexander Богдан Thompson

Месец януари започна ударно за Пловдив. Ударно и в пряк, и в преносен смисъл. Откриването на програмата на Европейската столица на култура разтърси обществото. Отричано и харесвано, хулено и хвалено… За мен обаче събитията в Пловдив започнаха на следващия ден – 13 януари, когато в тях се включи Пловдивската опера. Красива, луксозна програма, раздавана безплатно, разкрива плановете за годината. Текстовете са пестеливи, но достатъчно атрактивни. Ще следя развитието.
„Защото утре е днес, следвано от вчера“. Така пее Мария от Буенос Айрес, но за нея малко по-късно.

Първо ще започна с триптиха на симфоничния оркестър на операта. „Заедно“ е мотото на Пловдив за тази година. И те са заедно – класика, джаз и фолклор – оркестърът и трима диригенти, оркестърът и хорът, оркестърът и Мирослава Кацарова, оркестърът и „Мистерията на българските гласове“ – заедно на 24, 25 и 26 януари. Билети няма, но има допълнителни места в залата, защото желаещите са много. След края дочуваш тук и там да се тананика мелодия – Alle Menschen werden Brüder или Non, rien de rien, non, je ne regrette rien или „Зайди, зайди, слънце“, защото публиката е различна и знае какво ще слуша. На Бетовен една жена до мен дискретно подаваше на различните групи инструменти, а на фолклорния концерт, струва ми се, залата беше готова да запее с изпълнителите. Приятно е. Има празник. А как се случва това? С идеи. Ето някои от тях.

24 януари, първа вечер – хорът и оркестърът на Пловдивската опера, солисти Станислава Момекова, Елена Чавдарова – Иса, Георги Султанов, Ивайло Джуров, четец Живко Джуранов. В програмата: Симфония №9 на Лудвиг ван Бетовен и кантатата „Оцелелият от Варшава“ на Арнолд Шьонберг

„Интересна комбинация. Може би малко провокативна, но добре обмислена“ – казва Диан Чобанов, музикален директор на операта, който обедини двете творби.
„Нито Девета симфония има вина заради употребите си, нито „Оцелелият от Варшава“ е праведен заради темата си. Такъв е той заради музиката си. Човекът става човек и заради тези две произведения. И в двете произведения човекът изчезва, разтворен в човешкото“ – пише Драгомир Йосифов в програмата на концерта, след като подробно разяснява защо след третата част на Бетовен се изпълнява кратката кантата на Шьонберг, за да завърши вечерта с Одата на радостта.

© Пловдивска опера

Да, точно такава беше концепцията. След третата част залата притъмня. На сцената излезе Живко Джуранов и изчете текста на кантатата на фона на кадри от фашистките лагери и ярки прожектори, насочени към публиката, след което същия текст в оригинал изпълни Ивайло Джуров, за да завърши с хоровата молитва Shema Yisroel.

Shema Yisrael, Adonai Eloheinu, Adonai Echad.
Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ.

Кратък дъх и ето я темата на „Одата“ – тромпети, нисък щрайх, тутти и басът:

O Freunde, nicht diese Töne!
Sondern laßt uns angenehmere anstimmen,
und freudenvollere.
Freude!
Freude!

Freude, schöner Götterfunken
Tochter aus Elysium,

О, приятели, не тези тонове;
нека се настроим по-ведро
и нека ни изпълни
радост.
Радост ти дете на Рая,
Ти, божествен ясен плам!

Мисълта ми не прие това преплитане, разбунтува се, стори ми се посегателство над Деветата. А бях подготвена, знаех какво очаквам. Ток премина през залата. Беше провокация, беше стъписващо, беше ужасяващо, беше грандиозно. Но сетивата казаха: „Да, трябваше така да бъде“, „Защото утре е днес, следвано от вчера“. Веднага се сетих за стиха на Хорасио Ферер от вечерта на 13 януари. Заедно да помним. Заедно да се радваме. За да има вчера, днес и утре.

Умишлено преди концерта не потърсих никаква информация. Тя ме заля след това. Бетовеновият оркестър в Бон изпълнява „Оцелелият от Варшава“ на Шьонберг преди Девета симфония на Бетовен, без пауза, което прави след това и Нюйоркската филхармония. Берлинската филхармония прави същото, но с Втора симфония на Малер. През 1978 г. Михаел Гилен интегрира „Оцелелият“ и Деветата за първи път. „Оцелелият“ е изпълняван и преди Реквием на Моцарт или между първа и втора част на Матеус пасион на Бах.
Свят голям, идеи много. Важно е да ги има. А когато и се случат, щастлив си, че си бил част от събитието.

фотография Alexander Богдан Thompson

25 януари, втора вечер – „Джазът по/пада в оркестъра“ Imagine

Imagine there’s no heaven …
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today…
Imagine no possessions…
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world…
And the world will live as one.

Представи се, че няма рай, …
и че само небето е над нас.
Представи си, че всички хора
живеят само в днешния ден …
Представи си, че няма глад, алчност,
а едно човешко братство.
Представи си, че всички хора
си споделят целия свят
и тогава светът ще заживее като едно цяло.

Откривате ли прилика? И тя не е случайна. Мека топлина изпълни залата. Песен след песен, любими, познати – Жак Брел, Едит Пиаф, Дезире, Антонио Карлош Жобим, Стинг, Джон Ленън, изпълнени от Мирослава Кацарова, оркестъра на опера Пловдив, джаз трио в състав – Младен Димитров, Николай Карагеоргиев, Александър Леков, Емил Пехливанов, Мирослав Турийски – пиано и аранжименти, под диригентството на Константин Добройков.
Час и половина с опушения, сладък тембър на Мирослава, с ненатрапчивите ѝ разкази и спомени за тази или онази песен. История за радостта от музиката, пътуването към нея и заради нея.
Ето така джазът по/падна в оркестъра.

26 януари, трети ден – „Мистерията“

Етно-симфоничен проект „Бучимиш“ на композитора Петър Дундаков, „Мистерията на българските гласове“, оркестъра на Пловдивската опера, диригенти Любомир Денев – син, и Дора Христова, солисти Вера Гиргинова и Марияна Панова, със специалното участие на Христина Белева – гъдулка, Костадин Генчев – кавал, Петър Миланов – китара и Александър Деянов-Скилър.
В основата на този концерт е новият албум на „Мистерията“ „БууЧииМиш“, в който участва Лиса Джерард (представен миналото лято), включващ 12 песни. Специално за Пловдив Дундаков създава музиката и за симфоничен оркестър.

© Пловдивска опера

Спомням си неговата „Пандора“ отпреди няколко години, но това, което се случи в Пловдив, надмина всичко чуто досега. Магия от мелодии, вплетени една в друга, гонещи се, търсещи се. Фолклорните и оперните гласове се съчетаваха в неземна хармония, допълвана от бийтбокса на Скилър, виртуозната гъдулка на Христина Белева, която звучи като цигулка и виолончело, дрезгавия кавал на Коста Генчев и онези мистериозни гласове, които ни пренасят в Македония, Шоплука, Тракия или Странджа с „Моме маленко“, „Йове ле“, „Заблеяло ми агънце“, „Тропаница“, „Зайди, зайди слънце“, „Лепа Яно“, смесват се с измисления език на Лиса Джерард в Pora Sotunda, Shanday Ya, мелодиите се развиват и разтварят в цветовете на оркестъра.

„Гледам на проекта „Бучимиш“ като на платформа, която се развива. Започнахме с „Мистерията“, Лиса Джерард, сега включихме и симфоничния оркестър, както и оперните гласове“ – казва Петър Дундаков. Вече имат планирани около 30 концерта извън страната и нито един у нас, но все още текат преговори.

„Мария от Буенос Айрес“, фотография Alexander Богдан Thompson

Сега към началото, защото то предопредели всичко, което последва.
„Така ще бъде тази година. Опера Пловдив ще провокира, ще разтърсва публиката, ще я радва“, каза Нина Найденова, директор на театъра. И започна с всичко в едно – „Мария от Буенос Айрес“, танго опера на Астор Пиацола и Хорасио Ферер – двама влюбени в тангото. Тангото като спасение, като начин на живот, като начин да откриеш себе си и да разкажеш на света за себе си. Пиацола и Ферер, създателите на „новото танго“ тогава, когато изглеждало, че всички музики и текстове за танго са били написани. Жестоки стихове, сюрреалистични, натурални, брутални, осмиващи, богохулстващи. И музиката – не онази на Гардел, която те отнася в небесата, а тази на Пиацола, която изтръгва душата ти.

Подобни идеи изискват съответни идеи. Създадоха ги режисьорката на спектакъла Веселка Кунчева, художничката Мариета Голомехова и хореографът Явор Кунчев. И изумителният превод на Даниела Меса. Сцената е на няколко нива – горе, откъдето идва Мария, и долу, където я води тангото. В средата са марионетките – палците-остриета, Апостолите, събрали се за Вечерята, смеещата се тълпа, хлябът или плътта Христова, трите Марии. Всичко е сиво, за да дойде Мария и да пречупи цветовете – бяла, червена, черна – възкръсваща. Танците са пестеливи, но много ефектни – полите се изпълват с въздух, във витрината танцуват крака, а палците са ножове, гигантски крила понасят Мария.

На пулта застана Константин Добройков. Първата изпълнителка на Мария е Люси Дяковска, а останалите двама герои са Живко Джуранов – Eл Дуенде, и Момчил Караиванов. Единият разказва – живота, историята, чувствата. Другият пее – безстрастно, извън действието, извън адския ритъм на сцената. За представлението е поканен Калоян Куманов – бандонеон. Има и своя танцуващ дубльор на сцената – Владимир Ников – бандонеонът, който обвива Мария, спасява я, пази я, предизвиква я.

Yo soy María de Buenos Aires!
Soy la más bruja cantando y amando también! …
Siempre me digo „Dale María!“
cuando un misterio me viene trepando en la voz!
Y canto un tango que nadie jamás cantó
Y sueño un sueño que nadie jamás soñó,
Porque el mañana es hoy con el ayer después, che!

Аз съм Мария от Буенос Айрес !
Аз съм най-омагьосваща с песен, също с любов!…
Все си казвам „Давай, Мария!“
когато някоя мистерия се заизкачва в гласа ми!
И пея танго, което никой никога не е пял.
И сънувам сън, който никой никога не е сънувал,
Защото утре е днес, следвано от вчера!

Тангото отвежда Мария от горния свят долу, в бордея, вдъхновява я, разкъсва я и я възкресява. Великолепна Люси Дяковска – крехка, но и силна, нежен вихър, стон в безкрая.

Tengo atorada tanta ternura
¡Que de una sola ternura a Dios puedo parir!

В мен е заседнала толкова нежност,
Че от една само нежност мога да родя Бог!

„Завещанието на тези автори беше, че изкуството е това, което ни държи живи, далеч от бездната на бита. То е онова чудо, което ни спасява от изкушението да се превърнем в сенки на собственото си оцеляване“ – споделя Веселка Кунчева.

Какво следва? „Мария от Буенос Айрес“ ще бъде представена на 31 януари, 9 и 20 март в Пловдив, а на 20 април в Народния театър „Иван Вазов“ в София.
Програмата за годината е запълнена с още няколко акцента, които със сигурност привличат вниманието – мюзикъла „Евита“ на Уебър, балета „Кармен“ на Шчедрин, интерграл на „Сън в лятна нощ“ на Менделсон, оперите „Риголето“, „Отело“ и „Фалстаф“ на Верди, „Орфей“ на Глук, „Катерина Измайлова“ на Шостакович, „Така правят всички жени“ на Моцарт. Режисьорските решения са на Вера Немирова, Елена Панайотова, Нина Найденова, Пламен Карталов, Стефано Пода. За певците сега няма да говоря, но ги очаквам с нетърпение.
„Тази година е специална и няма да се повтори, поне докато ние сме на този свят“, каза Диан Чобанов.
Тази специалност откривам и аз. И не искам да я пропусна.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияПриказният свят на Лика Янко
Следваща статияНа Япония с любов