0
651

Повече злодеяния, по-малко животни

Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“

Младата версия на Албус Дъмбълдор е интересен обект на изследване, Джуд Лоу добре пасва на ролята, но самата поява на персонажа във „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ формулира част от проблема на това продължение: обещаващото начало на чисто нов магьоснически епос започва да прелива в история, която смътно познаваме. И докато развихрянето на Гринделвалд (и неговия Джони Деп) беше предизвестена, то Дъмбълдор (мимоходом споменат в първия филм) можеше да си остане само отправна точка. От друга страна, подобно „мрънкане“ е доста симптоматично за необяснимото неудовлетворение, което може да ви обземе (или пък не), след като изгледате втория филм на Дейвид Йейтс по новата сага на Дж. К. Роулинг. Защото на пръв поглед всичко е наред и няма конкретен повод за оплакване от страна на феновете, и все пак…

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ беше оригинален с акцента върху странните създания – на практика във всеки един момент от фабулата Нют Скамандър преследваше някоя гадинка и всичко, което се случваше по линия на зловещия обскурус, беше стегнато „гарнирано“ с подобаваща доза хумор, ококорване и романтични трепети. Самите животни (неволно) взимаха дейно участие в придвижването на сюжета и разрешаването на внезапните кризи. Гринделвалд присъстваше само като заплаха във фона, и това даваше възможност на поетапно разгръщане на персонажите от различните сюжетни линии.

Концентрирайки се около образа на злия магьосник (който подозрително започва да напомня за Ти-знаеш-кой), вторият филм замества „криминалната“ нишка с „политическа“, в опит да смрачи допълнително атмосферата. Но освен познати елементи от света на Дж. К. Роулинг (за което допринасят също сцените в Хогуортс, както и появата на Дъмбълдор), сценарият на „Фантастични животни 2“ съдържа потенциални препратки към различни антиутопии, сектантски, месиански и други тоталитарни пропаганди, което идва да засили сериозния (разбирайте недетски) уклон на филма. От друга страна, линията на Лета Лестранж подозрително напомня на извадка от друга фантастична, този път междузвездна сага…

Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“

Единственото, в което реално може да бъде обвинено продължението, е твърде баналната история. Гринделвалд естествено успява да избяга от строго охранявания затвор и започва да организира съмишлениците си. Липсва му само приобщаването на единствения човек, който може да убие единствения магьосник, способен да спре възхода му… Действието се пренася в Париж, където Нют Скамандър е изпратен с мисия от Дъмбълдор, докато Тина изпълнява стриктно задълженията си като аврор, а Джейкъб Ковалски търси Куини, която е тръгнала след сестра си. А, да, оказва се, че Нют има и много принципен брат… Интригата, в която е замесено и изчезнало бебе, звучи по-сложно, отколкото се оказва в действителност, но поне на „митинга“, свикан от Гринделвалд, се случват някои обещаващи обрати, които да подстрекават очакванията за следващия епизод.

Една първоначална сцена във фантастичния „зоопарк“ на Нют и появата на два нови вида магически създания вече не са достатъчно основание за заглавие „Фантастични животни“, но, уви!, поредицата е заявена и едва ли някое от следващите продължения ще постигне нивото на свежата изобретателност (в тази и в други насоки), с която можеше да се похвали първият филм. Същевременно, създаването на няколко паралелни подсюжета рискува да отвлече интензитета на авторското въображение от основната конструкция на фабулата. Така поради появата на нови действащи лица, някои от централните персонажи звучат малко недовършено (биографично и/или мотивационно), какъвто е случаят с Тина и дори със самия Нют.

За продукция, тръгнала от учебника на Хари Потър по предмета „Грижа за магическите създания“, „Фантастични животни“ се оформя като доста амбициозна филмова поредица. Жалко е само, че първоначално приличаше на „неизследвана пътека“ в света, населен от хора и магьосници (и по-специално в посока как изглежда и какво се случва в света на мъгълите, докато магьосниците плетат своите интриги), пък сега се оказва, че филмовата индустрия, Warner Bros. и Дж. К. Роулинг просто не могат да се разделят със славата и успеха на дългогодишното си „отроче“. Предистория на вселената „Хари Потър“, поела неразумно товара на заглавие с изискване за оригиналност, което едва ли ще успее да удържи, видимо абонирана за режисьор, чийто режисьорски опит в киното се свежда предимно до филмите за Хари Потър (не, „Легендата за Тарзан“ хич няма да я споменаваме!), следващата сага на Дж. К. Роулинг сигурно ще донесе несметни приходи, но честно казано (след втория филм) се очертава просто като „лежане на стари лаври“ и нови спецефекти.

Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“

„Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ няма с какво да ви изненада, но за любителите на приказни истории винаги остава надеждата, че в някои от обявените три епизода, които предстоят, ще се промъкне неочаквана гадинка и ще „преобърне“ стройната производствена схема… Или просто ще гледаме за утешение как Джъд Лоу се превръща във велик магьосник.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияМитът за детето доносник
Следваща статияЗрение