0
526

Поглед към един фестивал

Формата на водата

За първи път от години доста от наградите на 74-ото издание на Мострата на киното във Венеция (30 август–9 септември) помириха жури, критика и публика.

Венеция, специално за Портал Култура

Журито, ръководено от американската актриса Анет Бенинг („Американски прелести“), изгледа 21 конкурсни филма, всички – световни премиери. Режисьорите на 15 от творбите се състезаваха за пръв път за голямото отличие Златен лъв.
То отиде при „Формата на водата“ (САЩ) на мексиканския режисьор Гийермо дел Торо. Тази романтична приказка има конкретна дата – 1962 г. В разгара на Студената война в САЩ в правителствена лаборатория се правят секретни опити със същество полуриба, получовек. Нямата героиня – чистачка на помещението, се влюбва в измъчвания от учените хибрид. И тя е самотна като него, но съумяват да си общуват чрез някакви си техни знаци. Чудото става. Благодарение и на издържаната докрай стилово и смислово режисура, новата версия на „Красавицата и звярът“ покорява както със специалните си ефекти, така и със своята човечност. Актьорите са пленителни и достоверни, музиката на Александър Деспла е флуидна като самата вода – едно от действащите лица във филма. Тя се преобразява и като форма, и като цвят в зависимост от хода на действието. Критиците веднага сложиха този излят филм на първо място в класацията си, публиката ги подпря на следващия ден, за „Формата на водата“ продължаваше да се говори с възторг, докато не се появи „Три билборда до Ебинг, Мисури“ (Великобритания) на Мартин МакДона.

Франсис Макдорманд в Три билборда

Това произведение помете останалите, зае първото място и го задържа докрая. Десет месеца след жестоко убийство на момиче виновникът е още на свобода. Майката, съсипана от болка, решава да използва необичаен метод, който постепенно се обръща срещу закона. Влиза в открит конфликт с шерифа, но нещо се раздвижва в малкото градче. Напрежението нараства, отношенията се обтягат. Въпреки определени неубедителни от житейска гледна точка ситуации и поведения, филмът приковава. Актрисата Франсис Макдорманд пронизва с иронията и презрението си, но е способна и да преразгледа своето държание. Комедия и драма искрят от брилянтните диалози. Трудно си поемеш дъх, действието все повече се нагнетява, филмът не досажда с дължината си, както повечето заглавия тази година. Той беше моят фаворит за Златен лъв, Макдорманд нямаше конкурентка за най-добра женска роля, но журито забеляза само сценария, на който даде своята награда. Неудовлетворение се изрази и върху лицето на режисьора и сценарист Мартин Макдона, който получи отличието.

Попечителство

Ропот настъпи сред журналистите и когато се обяви Сребърен лъв за най-добра режисура на „Попечителство“ на Ксавие Льогран. Френският режисьор взе и наградата за дебют Лъв на бъдещето на името на Луиджи де Лаурентис, присъдена му от друго жури, председателствано уж случайно от неговия сънародник Беноа Жако. Семейство е в развод поради жестокостта на съпруга, който постоянно бие жена си. Между тях са децата – истинските жертви, уплашени от ситуацията и манипулирани от родителите си, които желаят да си ги разпределят. Финалът е предвидим, скромните качества на „Попечителство“ определено бяха преувеличени.

Фокстрот

Затова пък Сребърен лъв – голямата специална награда, втората по значение, заслужено отиде при израелския филм „Фокстрот“ на Самуел Маоз. Със своята изящна форма той сякаш е правен за фестивал. Действието се развива в две противоположни среди: луксозен апартамент на семейство на архитект, където цари спокойствие и красота, срутени от лоша новина за сина им, войник; граница, охранявана от него, с денонощните нападения, страх и несигурност дори и в мръсния фургон. Контрастът е подчертан съвършено и операторски – камерата гледа и се върти около герои и вещи отгоре надолу, деформира предметите, смалява персонажите. Хумор редом до мъка, смях до сълзи подчертават безсмислието на войната. Най-вече омайва фокстротът, танцуван и на двете места, определен от Маоз като „танц на човека с неговата съдба“.

Фокстрот

След Израел, сякаш за политическо равновесие, журито почете и Палестина като присъди купата „Волпи“ за най-добра мъжка роля на театралния актьор Камел ел Баша, дебютант в киното, в „Оскърблението“ (Ливан) на Зиад Дуейри. Сред мъжете нямаше особена конкуренция, а и изпълнителят успя да се наложи. Банална причина поражда жесток спор между ливанец и палестинец. Скандалът се изражда в дълъг процес, който придобива национален характер. Войната е на прага. Проследени са главно промените в отношенията между двамата герои. Играта на Камел ел Баша е убедителна и изразителна, особено пронизва погледът му на силния финал.

Камел ел Баша, вторият от ляво надясно, в Оскърблението

Неговият по-млад колега Чарли Плъмър получи наградата „Марчело Мастрояни“ за най-добър изгряващ актьор в Lean on Рete (Великобритания) на Андрю Хайт. Името на коня, в който героят е встрастен, дава и заглавието на този скучен и с недостоверни ситуации филм, спасен наистина от свежото изпълнение на Плъмър.

Чарли Плъмър в Lean on Pete

Достолепие излъчва британката Шарлот Рамплинг в италианския филм „Хана“ на Андреа Палаоро. Тя отнесе купата „Волпи“ за най-добра женска роля, нали все пак и на домакините на фестивала се полага нещо. Героинята се опитва да оцелее след арестуването на мъжа ѝ. Ням свидетел на неговото престъпление, тя е постепенно отхвърлена от приятелите, съседите, дори сина си. Ще оживее ли, или ще се погуби, пита филмът. Объркан сюжетно, с няколко финала, той има шанса да трогне бъдещия си зрител с проникновената игра на Рамплинг.

Шарлот Рамплинг в Хана

Удоволствие достави и изпълнението на двамата големи американски актьори Джейн Фонда и Робърт Редфорд в техния четвърти съвместен филм „Душите ни нощем“ (Our souls at night) на Ритеш Батра. След него им беше връчен Златен лъв за цялостно творчество. Добре направена мелодрама, в която старостта е изживяна с финес и мъдрост. Присъствието на актьорите ободри атмосферата на Венецианския кинофестивал, който по всеобщо мнение е най-успешният за неговия директор Алберто Барбера.