Че ни докараха до дъното е ясно на всички, но с тези хора ще си лазим по него още дълго време. Без изменение? Зависи от народа, ще се остави ли машинациите на хартиената коалиция да се подиграят с неговия избор.
Под черта животът през високосната година на Ковида е без изменение. Sans changement. Там, където в облаците на могъщия Хемус, възпят от Вергилий, боговете се радвали на прекрасни богини. А в полите на Витоша радостта на българския бог, облажения каравеловски взел-дал Кольо е да разпръсква към облаците призивите от жълтите павета на площада „Независимост“.
Послепис 2021. Майските избори показаха къде и колко на брой са Добрите момчета. Приблизително ≈ без изменение. Нашичкият взел-дал Кольо командва дистанционно кавгите в парламента. Няма правителство. Августовски избори. Септемврийското служебно правителство освети разнообразието на повсеместна корупция. А със статията си в Знаме Ботев осветил Моралът на отците в Киприяновския манастир, близо до Кишинев, българска обител подчинена на Атонския български Зографски манастир. Пред архимандрита се явил несретник с две рубли в джоба и той му дал едно село под аренда за 9000 рубли, но записали 7000, а 2000 на ръка. И накарал несретника да се закълне пред Евангелието и Кръста, че „ще пази тази тайна в най-скришното кюше на сърцето си“. Несретникът пазел тайната и като забогатял, архимандритът прехвърлил арендата на друг за 4500 рубли, но вече 3000 на ръка. Несретникът се ядосал и разказал за тези кражби. Но така било и в други села, кражби и разврат до крайна степен, „nex plus ultra“. А архимандритът и неговите наместници се готвели за владици в България. Ботев беше убит незнайно от кого, промяната бе убита знайно от кои. Архимандритът – взел-дал Кольо, приема попски икони и командва дистанционно кавгите в парламента. Така подготвя своите наместници, взел-дал Кольовци, за владици на правителство. Но без успех и връщат мандата. Служебно правителство.
Послепис 2021. Ноемврийски избори. Коалиционно евроатлантическо правителство на промяната. За половин година архимандритът – взел-дал Кольо, тайно стегна зависимостите на заклелите се Добри момчета да пазят неговите тайни. И правителството на промяната бе свалено от „разни хора“ с руски идеали, за които газовата диверсификация е диверсия срещу техните интереси, подпомагани от „разни хора“ с еднакви взел-дал кольовски идеали, които не можеха да се доберат до солунската митница, но обсебиха българската. Служебно правителство.
Послепис 2022. Октомврийски избори. За древните философи явленията се повтарят, а случаят е неповторим. А случаят взел-дал Кольо е homo trium litterarum fur = човек от три букви – злодей, който създаде явлението с взел-дал Кольовците. Не прави гарез на другите си ортаци. И корупцията била като скъсано копче от ръкав. И пак командва дистанционно кавгите в парламента. И с надиграване на кукери, чия хлопка ще е по-звучна, сформираха хартиена коалиция за контролирана машинация на изборите. Служебно правителство.
Послепис 2023. Но светът е уморен. Западните вестници писаха за оказаната помощ от Правителството на промяната на изнемогващите от диаболичната война на Путин украинци. У нас априлски избори? Взел-дал Кольо се яви лично за консултации в парламента и водачката на „разни хора“ легитимира злодея зарад еднаквите им руски идеали. За да възстанови загубеното и да разнообрази пакета на техните и на взел-дал Кольовите придобивки. Под очите на президента. Така гарантират кризите и корупцията, но лихвеният процент се плаща от народа. Че ни докараха до дъното е ясно на всички, но с тези хора ще си лазим по него още дълго време. Без изменение? Sans changement? Зависи от народа, ще се остави ли машинациите на хартиената коалиция да се подиграят с неговия избор.
Явор Милушев е роден през 1948 г. в София. Следва радиофилмова и телевизионна техника в Чехословакия. През 1972 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Желчо Мандаджиев и Кръстьо Мирски. Първите си роли създава в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив. Играе в театър „Сълза и смях“, Театър 199 и Малък градски театър „Зад канала“. Работил е с режисьорите Любен Гройс, Младен Киселов, Крикор Азарян, Бина Харалампиева, Иван Добчев, Станчо Станчев, Красимир Спасов и др. Сред големите му роли са: Джери Райън в „Двама на люлката“ от Уилям Гибсън (над 600 представления), Язон в „Медея“ от Еврипид, Жан в „Госпожица Юлия“ от Август Стринберг, Стенли Ковалски в „Трамвай желание“ от Тенеси Уилямс, Хемон в „Антигона“ от Жан Ануи и много други. Ярки образи прави във филмите „Необходимият грешник“ на режисьора Борислав Шаралиев, „Пикник“ на Стефан Димитров, „Игрек 17“ на Вили Цанков, „Децата на капитан Грант“ на Станислав Говорухин, „Копнежи по белия път“ на Никола Корабов и др. Ролята му на Яворов във филма „Дело № 205“ на режисьора Киран Коларов е сред най-добрите и сложно изградени образи в съвременното българско кино.
