На 24 март в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ се проведе знаменателен джазов концерт. В него се обединиха творческите енергии и талант на млади представители на два забележителни български музикални „клана“ – Владигерови и Големинови.
Да носиш тези фамилии е бреме, отговорност и предизвикателство, та затова е още по-приятно да преоткриеш някои от характерните белези на родовата принадлежност в последните филизи на съответното родословно дърво. Вече добре познатите ни близнаци Александър (тромпет) и Константин (пиано) Владигерови са удивителни копия на трудно побиращия се в определени жанрови рамки и с блестящо чувство за хумор техен баща Александър и експресивно-разточителни в инвенцията на своите композиции и импровизации – каквато е музикалната тъкан в произведенията на дядо им Панчо Владигеров.
Саксофонистът Христо Големинов пък за първи път се изявява у нас, като силно напомня с присъствието и музицирането си за заредената с емоция и интелект сдържаност и афористичния изказ на бащата Камен и дядото Марин Големинови (впрочем по майчина линия той е от не по-малко бележит музикантски род – този на несравнимия наш цигулков виртуоз Георги Бадев). Същевременно яркостта на таланта очертава и собствената творческа физиономия на всеки един от тези надарени артисти, допълнена в цялостното впечатление от обединителното присъствие на метроритмичната опора и вулканичните сола на неповторимия перкусионист Стоян Янкулов – Стунджи.
Блестящ финал на концерта бе поклонът към дядовците, който бе направен чрез любопитен аранжимент на техни произведения за духово комбо (тук Канстантин се изяви и като кларнетист). Спомен за предците и обещание за бъдещето – само по-чести подобни срещи можем да си пожелаем след такъв искрящ като младо вино концерт.
