0
902

Полът в езика

Как полът намира израз в езика и какви са езиковите политики в това отношение в България, Германия и Франция – дискусия с участието на проф. Миглена Николчина, доц. д-р Рени Йотова и доц. д-р Ренета Килева-Стаменова.

Професор или професорка, колега или колежка да кажем, ако става дума за жена? Можем ли да използваме мъжкия род като универсален? Кой род да използваме, когато става дума за пол извън традиционната бинарна система мъж-жена?

Тези въпроси навлизат все по-често в ежедневието ни, предизвикват объркване, а понякога грешките в езика могат да предизвикат не просто нелепо недоразумение, а и да прозвучат обидно. Именно поради тази причина е важно да се мисли как говорим и как се изразяваме.

В много страни тези въпроси са обект на целенасочена и обмислена езикова политика. Така например в немския се е наложила практиката да се употребяват или неутрални откъм род форми, или задължително формите за мъжки и женски род. Например „учащи“ или „студентки и студенти“.

Ако в Германия има ясна езикова политика в това отношение, то в българския език все още цари неяснота кога коя форма да използваме. Форми в женски род на професиите например все още звучат за мнозина неправилно, но в същото време да използваме мъжката (уж универсална) форма, за да назовем група само от жени, е също толкова нелепо.

В дискусията „Полът в езика“, проведена на 21 март тази година в Гьоте-институт, проф. Миглена Николчина, доц. д-р Рени Йотова и доц. д-р Ренета Килева-Стаменова засегнаха всички тези въпроси, като използваха разнообразни примери от българския, немския и френския език. Текстови вариант на дискусията излезе и в „Литературен вестник“. 

Миглена Николчина е професор по история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“. Авторка е на книги с белетристика и поезия, както и на теоретични и литературно-исторически изследвания, най-новото от които е „Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса“ (2014).

Доц. д-р Рени Йотова е преподавател по френскоезична литература в СУ „Св. Климент Охридски“. На френски език е публикувала монографиите: „Jeux de construction: poétique de la géométrie dans le Nouveau Roman“, Harmattan, 2006; „Écrire le viol“, Non Lieu, 2007; „La Trilogie des jumeaux“, In Folio, 2011, „Trois pièces d’Agota Kristof“, In Folio, 2016. Преводач от френски на художествена литература и философски есета (Жерар дьо Нервал, Албер Камю, Жак Елюл и др.). Авторка на многобройни статии, посветени на съвременната френскоезична литература по теми за пространството, границата, междуезичието, насилието. От 2010 г. е директор на Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа към Международната организация на Франкофонията. Кавалер на националния орден на Академичните палми на Френската република, удостоена със Златен медал за разпространение на културата на Френското възраждане.

Доц. д-р Ренeта Килева-Стаменова е преподавател по теория и практика на превода в катедра „Германистика и скандинавистика” на СУ „Св. Климент Охридски“, чийто ръководител е от 2015 година. Има редица публикации върху теоретични и методически проблеми на превода в двойката езици немски-български. Преводач от немски език на научнопопулярни, юридически, литературни, философски текстове. В неин превод на български език са публикувани творби на Ханс Роберт Яус, Юрген Хабермас, Фридрих Ницще, Томас Ман и др.

Полът в езика

Миглена Николчина: Тази тема ме занимава може би от 20 години. Събрани сме с цел да представим гледните точки на различни езици. Ако Рени ще представя интересите и феномените във френския език, ако Ренета ще говори за нещата, които се случват в немския, аз ще говоря за българския, но винаги с оглед на някои мои хипотези, свързани с влиянието на английския, като може би ще въвлечем и други езици в тази дискусия.

Проблемът, който се поставя от феминистката теория през втората половина на ХХ век, тръгва от един прост факт в европейските езици – когато се говори универсално за човешкото същество, се говори в мъжки род. Тези размишления тръгват още от Симон дьо Бовоар. Това създава един проблем, защото се получава, че човекът е мъж – нали знаете обикнатата поговорка, че жената е най-добрият приятел на човека. Тоест универсалното човешко същество е от мъжки пол, а жената е човек, доколкото не е жена, тоест в женското се получава някакво отклонение от човешкото.

Между другото нека кажем от самото начало, че не е много пряка връзката между граматически род и социална равнопоставеност – има езици, в които няма изобщо маркери за граматически род, както е в турския, но това не значи, че жените там имат по-равнопоставено положение. И все пак когато говорим за езици, които са достатъчно философски и теоретично осмислили проблема за женската неравнопоставеност, застава и този проблем за езика, и защо жената винаги се оказва изключение от универсалното, някакво отклонение, и езикът я вписва като такова отклонение.

В българския обаче, както и в някои други славянски езици, ние имаме мъничко предимство – като първо, имаме думата „човек”. И човекът, нищо че е в мъжки род, все пак се предполага, че идва в различни полове, докато в езици като френски или английски думата за мъж и за човек е на практика една и съща. Друго предимство, което славянските езици притежават, но в различна степен употребяват, е това, че имат граматически род за съществителните – мъжки, женски и среден (не всички езици го имат, някои, като английския, го имат само в местоименията). На български до началото на промените не можеше една жена да каже за себе си „Аз съм фризьор“. Казваше се, аз съм фризьорка, аз съм работничка, аз съм текезесарка и т.н. Женският род за професиите се употребяваше съвсем нормално, естествено и не се смяташе за подценяващ. Малко по-трудно беше да се употребява по отношение на нива на професионални постижения и власт, където жени се срещаха по-рядко – особено при думи, които се усещат като повече или по-малко чужди – например професорка, доцентка. Говорим за 1980-те години до началото на промените. Не че не беше възможно, но да се каже министърка се усещаше странно, както, от друга страна, странно би било една жена да каже „Аз съм учител“, т.е. за нормалните професии, в които масово вече имаше жени, се говореше в женски род, и не защото социализмът беше направил по конституция жената да е равна с мъжа и да кара трактори, а защото езикът така го правеше открай време. Има селянин, има селянка, има гражданин, има гражданка. По странен начин след промените тези форми прогресивно започнаха да изчезват – докато в другите езици хората правят къртовски усилия да ги въведат, защото ги нямат наготово поднесени от езика, ние ги имаме, но те изчезват. Аз имам две хипотези защо това се случи, но преди да ги изкажа, нека разберем какво се случва в другите езици.

Ренета Килева: Ще започна с малко предистория. В Германия и в немскоезичните страни в контекста на женското движение от края на 70-те години в различни женски групи, центрове, организации се водят изключително интензивни дискусии, в които се налага виждането, че жените са изключени от решаващ глас в семейството, в професионалната среда, в политиката и културата, че мъжете доминират не само в обществената сфера, но и по отношение на жените, на тяхната емоционалност, на мисленета им, на начина им на изразяване. Тези дискусии привличат вниманието на науката и в частност на лингвистиката, която си задава въпроса как неравенството между половете намира отражение в езика. Основната теза на лингвистите е, че дискриминационните актове спрямо жената са преди всичко речеви актове, напр. начините на обръщение към една жена, липсата на обръщение, начинът, по който се говори за жените и т.н. В края на 70-те години се появяват първи научни публикации по темата, а университетът в Констанц става първият академичен център на т.нар. феминистка лингвистика, свързвана в този период преди всичко с изследванията на Елизе Пуш и Сента Трьомел-Пльоц. В своите анализи те достигат до извода, че немският език отразява, но същевременно конструира и налага патриархалната структура на обществото, че в него обществената роля на жената е слабо представена или изобщо заличена. От това произтича проблемът, че жените вече не се идентифицират с този език, което води до социални, дори до психически проблеми, тъй като за всеки човек е от екзистенциална важност да бъде възприеман и признаван с неговата идентичност. Феминистката лингвистика подлага на критика системата на немския език с оглед на явления в граматиката, морфологията, лексикалния състав, които се интерпретират като дискриминация на жената – напр. означения за лица, професии, длъжности, титли, при които маскулинната форма се приема за стандарт. Тук искам да вметна, тъй като стана въпрос за фемининните форми на наименования на професии в български, че прегледах регистъра на професиите и длъжностите на Националния статистически институт от 2011 г., в който са изброени над 5000 професии, упражнявани в България. Сред тях има само 4 фемининни форми и те са акушерка, компаньонка, медицинска сестра и стюардеса. Затова пък откриваме професиите педикюрист, маникюрист и т.н. Обратно, аналогичният класификатор на професиите на Федералната агенция по труда на ФРГ от 2010 г. включва почти без изключение паралелно маскулинни и фемининни форми.

Рени Йотова: Ако се върнем назад във френската история, не можем да не споменем името на Олимпия дьо Гуж, която пише през 1791 г. Декларация за правата на жената и гражданката и очевидно промяната в заглавието на текста вече поставя феминисткия проблем. На френски, както Миглена спомена, думата homme означава и „човек”, и „мъж”. Съответно в Декларацията за правата на човека и гражданина гражданин е в м.р. Текстът на Олимпия дьо Гуж е абсолютно огледален, той не възпроизвежда дословно, разбира се, Декларацията за правата на човека и гражданина, но е написан, съществува като текст, бил е внесен за обсъждане, разбира се, не е приет. В него авторката изисква пълно политическо, социално и правово равнопоставяне на жените спрямо мъжете. И както Миглена напомни, Олимпия дьо Гуж е била обезглавена.

За да осмислим значимостта на езика във френската култура, трябва да споменем създаването на Френската академия през 1635 г., която формира езиковите и литературни норми. Много любопитно е, че през 2014 г., т.е. съвсем не в далечното минало, във френския парламент един депутат бива глобен, т.е. отнемат му четвърт от месечната заплата, тъй като се обръща към председателката на заседанието Сандрин Мазетие с обръщението Madame le PrésidentГ-жо Президент, използвайки отпред члена за мъжки род le, а не la. И също така към министърката Сeголен Роаял, като я нарича Madame le Ministre, а не la Ministre. И отново през 2014 г. избухва голям дебат около тази ситуация, тъй като депутатът се позовава на Френската академия, казвайки: Добре, обаче нека да чуем какво казват експертите и великите учени от Френската академия, и какво казват те – значи пак по повод класификация на професии академиците са възприели, че има професии, които могат да образуват женски род, стига да е запазено граматическото правило за образуване на женски род. Например какви са тези професии: пощальонка, фармацевтка, адвокатка, все пак дърварка, композиторка, издателка, но категорично на френски думата professeur е еднаква за думата учител и професор. Значи „учителка” не може да бъде в женски род, „прфесорка” не може да бъде, „авторка” не може да бъде, „инженерка” не може да бъде, „прокурорка” не може да бъде. И дори академията определя феминизирането на тези професии като форма на варварство спрямо френския език.

Значи езикът на Волтер не допуска, тук говорим за Франция, женски род писателка, écrivaine, ако се сложи е накрая, се феминизира и се произнася различно. Обаче тази феминизация на имена на професии се използва в други френскоезични страни. Не може също да бъдете авторка, от auteur може да се образува auteure с едно е, възможна е и формата autrice. В една от моите книги, която е издадена в Швейцария, това беше изключително изискване на швейцарския издател, навсякъде да се пише autrice, когато говоря за жени авторки, което много учуди френски преподаватели. И още по-парадоксално е, разбира се, че една така феминизирана професия като учителската също така допуска само мъжки род, независимо от вашия пол, вие си оставате preofesseur във Франция.

Как стоят нещата обаче в други държави? Разбира се, този дебат за феминизирането на имената на професии, които традиционно са били упражнявани от мъже в миналото, стои във Франция също и на политическо ниво още от 90-те години на ХХ в. През 1982 г. Службата за френски език, има такава във Франция, създава работен съвет, който е натоварен да изготви списък на термините във френския език, които нямат женски род. И на 4 април 1986 г. същата служба излиза със следния официален документ, който ще цитирам: Титли и длъжности в женски род. Опит за ориентация в употребата. И Франция какво препоръчва – да се запазват традиционните форми и начини за образуване на женски род и да се ограничат изключенията, наложени от практиката, т.е. нормата продължава да се определя от Академията. Пристрастени към лингвистичните дебати, французите ясно разбират, че езиковите проблеми, разбира се, са политически проблеми. И едва през 1998 г. цялата френска преса изписа огромно количество статии за това доколко е основателно една жена министър да бъде наречена Madame La Ministre, това, което цитирах като проблем. И тогавашният министър-председател Лионел Жоспен с подкрепата на Жак Ширак излиза с изявление, което гласи, че в административните текстове трябва да се използва женски род и да навлязат директорки, инспекторки, които дотогава са били наричани както колегите си мъже.

Така в други френскоезични страни, например в Швейцария, нещата са съвсем различни. Швейцария вече беше цитирана като федерална система, страна с четири официални езика, двадесет и три кантона, и логично политическите решения се взимат на различни нива, т.е. не може да мислим, че в Швейцария може да има единна езикова политика. От една страна, усилията са насочени главно към промяна на юридическия език с идеята, че законодателните постановления трябва да отразяват присъствието на жените като правни субекти. И може би Щвейцария действително го прави по най-напреднал начин по отношение на френския. От друга страна, в пресата навлиза масовата употреба на женски род в страната, този път ще цитирам друга известна феминистка, Алис Рива, която дори две години преди „Вторият пол“ на Симон дьо Бовоар пише „Мирът в кошера”, един роман, който се смята за първия феминистки роман в швейцарската френскоезична литература. И съответно в Швейцария е абсолютно възприето, да се пише écrivaine, auteure, т.е. феминизират се всички тези имена на творчески професии, упражнявани от жени, и дори кантоните Женева и Юра са издали Речник на мъжкия и женския род. Първото издание от 1991 г. има няколко преиздавания, т.е. този речник представлява една словесна форма на речник за употребата на женски род по отношение на професии и длъжности.

В Белгия също така нещата са доста по-еволюирали, но по друг начин. Например там думата professeur не си променя женския род, като се добави едно е накрая, но пък променят определителния или неопределителния член на думата, т.е. също се феминизира, казва се une professeur или la professeur, не променят окончанието, но също се приема женският род. По отношение на законодателството в Белгия има декрет от 21 юни 1993 г., където феминизацията става задължителна в административните документи.

И трети пример ще дам, от Квебек, където нещата са най-напреднали, там най-напред всички изключения от гледна точка на нормативния френски на Френската академия непрекъснато се нарушават според академиците и тези изключения се множат. По същия начин няма никакъв проблем да се феминизират всички наши колежки професорки в Квебек, Монреал, те си изписват professeurе с е накрая и това е абсолютно възприето, по същия начин се феминизират абсолютно всички управленски длъжности в Квебек, значи кметица, mairesse, което във Франция не се използва, Madame la Présidente, задължително обръщението, т.е. виждате, че с примерите, които посочих, нещата с френския са много различни и всъщност най-консервативна остава Франция по отношението на еволюцията на езика. Дори слушах преди няколко години по радиото Ален Ре, който е един от създателите на големия френски речник, който по същия начин за 8 март казваше, че това е абсолютно варварство спрямо езика да се феминизират по този начин професии.

Миглена Николчина: Виждате съвсем ясно, че колкото и по-консервативна да е Франция от други франкофонски страни, там си има дебат, има усилия за промяна, при това не лесни, докато при българския ние говорим за форми, които са налични, но дивото развитие на българския език през последните 30-ина години е точно в обратната посока на онази, която се търси в езици като френски и немски…

Употребата на женски род за повечето професии е в нормалната, естествена, спонтанна употреба на българския език просто защото граматиката му е такава. Ние имаме такава граматика, тази граматика позволява такива форми и тези форми са били използвани от всички, без да се мисли върху това. След това по същия начин, безмисловно, нерефлективно, се тръгва към маргинализиране на тези форми – по причини, които, както казах, са поне две. В момента, ако една жена се отнася с уважение към това, което прави и иска да представи собствената си биография по един благоприятен начин, и ако другите се отнасят с респект към нея, формата, която се използва, е за мъжки род. Тоест женският род се възприема като принизяващ и самата професия, и жената, която я упражнява. Това е ситуацията на езика в момента и такава е тя от поне 20 години…

Днес казват: „Аз съм учител”. Преди няколко години обсъждах този проблем със студенти от НБУ и едно момче скочи и много забавно каза: „Ами аз работя, и понеже професията ми е такава, че разнасям кафетата, съм секретарка”. Тоест действително граматическият женски род се възприема като принизяващ по някакъв начин професията и позицията на човека, който я упражнява. И това е проблемът.

Ренета Килева: В немскоезичните страни феминстката лингвистика успява да наложи промени в езиковата употреба, насочени към преодоляване на неравностойното представяне на половете в немския език. Пледира се за целенасочено използване на езикови форми, чрез които еднозначно да се експлицира женският пол, – напр. наставката за ж. р. in, различни варианти на паралелна употреба на маскулинни и фемининни форми (Mitarbeiterinnen и Mitarbeiter; Kaufmann/ Kauffrau). Този начин на изразяване обаче често е свързан с проблеми при съгласуването с прилагателни или местоимения, което затруднява комуникацията. Затова се лансира и употребата на родово неспецифични форми, напр. субстантивирани прилагателни (die Steuerpflichtigen), субстантивирани причастия (die Studierenden), колективни имена (Team, Personal), означения за функции, институции вместо за лица (Vorstand, Management) и др. В някои административни текстове е обичайно да се включва въвеждащо уточнение, в което се посочва, че използваните означения за лица (в неутрален мъжки род) се отнасят едновременно и за мъже, и за жени. Има обаче и интересни примери за обратен подход. Приетият през 2013 г. Правилник на Лайпцигския университет съдържа текст, в който се казва, че академичните длъжности са изписани във фемининна форма, като следва да се подразбират и представителите на мъжкия пол. По подобен начин в изследванията си някои немски преводовед(к)и използват фемининната форма Übersetzerin (преводачка) с функцията на неутрален женски род, включващ представители и на женския, и на мъжкия пол.

Миглена Николчина: Това ме подсети и за едно шеметно съобщение, което прелетя по фейсбук, някой го беше заснел. „Търси се чистачка (може и от мъжки пол)“. На английски по принцип полът си проличава единствено в местоименията. Там едно от решенията е периодически да се използва she (тя) като универсално местоимение, отнасяйки се изобщо до човека, независимо дали е мъж или жена. От всичко това, което говорим, се вижда, че има проблем, и че този проблем трябва да бъде решаван с естествените особености на езика, които са различни за различните езици.

Ренета Килева: Във връзка с това искам само да спомена, че в момента в немскоезичните страни дискусията вече е изместена от експонирането на мъжкия и на женския пол в езика към темата за това, че използването на маскулинни и фемининни форми всъщност затвърждава хетеростереотипа, който не е непременно приемлив за всички членове на обществото, че в езика не се отразява непрекъснато променящият се начин да бъдеш жена или мъж в постмодерното общество. Един пример в това отношение би бил фейсбук, който разполага с 58 означения за идентичности и полова принадлежност, които също искат да намерят своето място в езика. В този контекст в немски добиват популярност начини на изписване на означения за лица, при които се използват символи, маркиращи разнообразието от полови идентичности, напр. Schüler (innen) Student (innen).

Бих искала да кажа няколко думи за институционализирането на толерантния към половата принадлежност език, което в Германия и немскоезичните страни се превръща в може би най-впечатляващия процес в новата история на немския език, който събира усилията на феминисткото движение, на академичните среди и на политиците. Още през 1962 г. първата жена министър в германското правителство Елизабет Шварцхаупт изразява желание към нея да се обръщат с Frau Ministerin (госпожо министърка). През 1972 г. под натиска на женските дружества с указ се забранява използването на обръщението Fräulein (госпожица) в официална кореспонденция, тъй като липсата на съответствие, което да определя мъжа като несемеен, се смята за дискриминираща. Публикувани са и първите указания за избягване на сексистка употреба в езика, съставени от представител(к)и на феминистката лингвистика. Сред политиците важна роля изиграва Рита Зюсмут, която в периода 1988–1998 г. е председател на Бундестага и която инициира дебат, довел до приемането през 1990 г. на решение за избягване на полово специфични означения в законопроекти и административни документи и за тяхната замяна с неутрални формулировки или с такива, които се отнасят за два пола. В същото време Бундестагът приема и решение, според което съобразеният с половата принадлежност език да има равна тежест с въпроса за ясния, разбираем, прецизен език на законодателството. Този басланс се търси и до днес с подкрепата на Дружеството за немски език, което консултира Бундестага при формулирането на всички нормативни актове. Паралелни процеси протичат в Австрия и в немскоезичната част на Швейцария. Резултатът е разгърнато законодателство, свързано с равноправието между половете, включително на езиково равнище. То на свой ред рефлектира върху нормативната уредба на министерства, институции, общини, организации, учебни заведения, медии, фирми, конфесионални общности и др. и намира отражение в указания за симетрично представяне на половете в езика, които не остават на хартия, а се прилагат реално във всички сфери на официалната комуникация.

Рени Йотова: Тъй като заговорихме за институционализиране, е хубаво да се спомене за прекрасната работа, която върши Международната организация на франкофонията. Това е междуправителствена организация, в която членуват 84 държави и която прави от равноправието между половете свой приоритет. За първи път преди две години беше избрана за главна секретарка Микаел Жан, жена от хаитянски произход с канадско гражданство. Приоритетните публики на тази организация са жените и младежите и се организират периодично световни форуми на жените франкофони… франкофонки. Също така има създадена обсерватория за равноправието между половете и тъй като членуващите държави в тази междуправителствена организация приемат декларации на всички срещи на върха, сред приоритетите са именно и промяната в езика на отношението към жените. Това минава през въвеждането на феминизирането във всички административни актове на длъжности, обръщения и т.н. Това ми се струва важно също да се подчертае, защото там вече излизаме извън рамките на монопола на една държава над този език.

Миглена Николчина: Виждате какъв е контекстът, който ни заобикаля и какво, в пълен противовес на тези процеси, се случва в българския език. Аз ви обещах две хипотези, но ще ги подхвърля само като теми за дискусия, тъй като няма време да развивам собствената си позиция. Едната възможност е влиянието на английския език след промените, въпреки че у мен възниква въпросът защо руският не ни повлия преди това. Руският има същата граматическа възможност да образува женски род, но не беше такъв случаят по някакви си негови причини – по време на целия соц там имаха много по-голяма тенденция да говорят в мъжки род, така както правим ние днес. Т.е. първата хипотеза е това – въздействие отвън, на друг език, различен от нашия, с различна граматика от нашата. Другата ми хипотеза е деградацията на идеите за женственост след промените, т.е. не на позицията на жените, жените останаха активни, те са навсякъде, както виждате, дори в много сфери, които бяха мъжки, като да кажем, високите позиции в печата и периодиката. Мутризацията през първите години на прехода обаче излъчи женските образи като образи на манекенки, проститутки, стриптийзьорки. За съжаление, мисля, че и някои западни женски организации, които влязоха в България със своите приоритети, също спомогнаха за това. Тези приоритети се свеждаха предимно до насилието срещу жените. Не че не съществува, както и трафикът на жени, но така или иначе, техните приоритети постоянно произвеждаха жената като жертва и това доведе до една ситуация, в която нормалните жени – каквито са повечето жени – започнаха самите те да се срамуват, и тези, които ги заобикалят, да избягват да говорят за тях в женски род. Защото готините жени са всъщност мъже! Нещо такова се получи. А тези, които са „женички”, те са в някаква друга категория.