0
4067

Поражение на Тръмп и европейският популизъм

Победа на Джо Байдън през ноември ще вдъхне сили на либералите в земите на бившата Хабсбургска империя

Неотдавнашното европейско турне на Държавния секретар на САЩ Майк Помпео включваше посещения в Чехия, Австрия и Словения. То завърши с подписването на двустранно военно споразумение между САЩ и Полша. Изглеждаше сякаш администрацията на президента Доналд Тръмп е решила да възкреси някога могъщата Хабсбургска империя с надеждата да пази Германия слаба, а Русия – извън Европа. Консолидацията на стратегически блок от държави в ЕС, които изпитват недоверие към Русия и Германия, изглежда стои в основата на политиката на тази администрация към Европа.

Както отбеляза Уес Мичъл, бивш помощник държавен секретар на САЩ и даровит стратег на републиканците, водената от Германия Европа най-вероятно ще бъде Европа, благосклонна към Русия. Европейската надежда за оттегляне от историята ще се превърне в кошмар, защото, както той посочва, „незаинтересоваността … не е лукс, който една стратегически обградена, западаща геополитически и мултинационална велика сила може да си позволи“.

Ако, както изглежда, президентът Тръмп вярва, че разпадането на ЕС е в интерес на САЩ. По-рафинираното мнение на Помпео и Мичъл е, че нито имплозията, нито стратегическа автономия на ЕС са в интерес на САЩ. В интерес на Америка обаче може да бъде консолидирането на група държави от ЕС, които получават гаранции за своята сигурност и изграждат влиянието си върху специалните си отношения със САЩ.

В новото външнополитическо мислене на Америка към ЕС след Брекзит тези съюзници са най-добрата бариера срещу спада на американското влияние на стария континент. Майк Помпео смята, че държавите от Централна Европа са естествените съюзници на Америка. Виена трябва да замени Берлин като политическа столица на Централна Европа. Себастиан Курц, консервативният канцлер на Австрия, понякога критично настроен към своя германски партньор Ангела Меркел, изглежда по-обещаващ лидер на един приятелски настроен към САЩ блок от страните от земите на бившата Хабсбургска империя.

Ако Доналд Тръмп бъде преизбран, Вашингтон вероятно ще се възползва от тази стратегия, а отношенията с държави като Полша и Унгария ще процъфтяват. За настоящата американска администрация посещенията в Централна Европа са толкова вдъхновяващи, колкото предизборните кампании в американския Среден Запад. Нелибералните правителства в Централна Европа виждат в президента Тръмп  идеологически съюзник, а някои от тях се възхищават и от президента на Русия Владимир Путин. Възможно ли е американската стратегия към териториите на Хабсбургите да се запази, ако Тръмп загуби изборите? Възможно ли е про-американският блок в ЕС, изграден по времето на Тръмп, да го надживее?

Според мен, по-скоро не. Парадоксално е, че изборно поражение на президента Тръмп може да се превърне в най-добрата възможност за осъществяване на мечтата на Берлин и Париж за суверенна Европа. Победа на Джо Байдън не само ще подобри отношенията между Вашингтон и Берлин, и между Вашингтон и Париж, но и ще принуди нелибералните правителства във Варшава и Будапеща да потърсят помирение с Брюксел. Три са факторите, които ще определят динамика в отношенията между САЩ и ЕС и вътрешноевропейските отношения след Тръмп.

Скорошно проучване, направено по искане на Европейския съвет за външна политика, показа, че подходът на Вашингтон към епидемията от Covid-19 е увредил тежко образа на Америка в Европа. 71 на сто от датчаните, 68 на сто от французите, 65 на сто от германците и 38 на сто от поляците казват, че мнението им за САЩ се е влошило. Много европейци започнаха да поставят под въпрос способността на Америка дори след Тръмп да бъде глобален лидер. Дълбоката загриженост, че вътрешните проблеми ще отслабят САЩ, накара мнозина атлантици да заговорят за по-голяма роля на ЕС в света.

На второ място, задълбочаващата се американско-китайска конфронтация ще доведе до промени в трансатлантическите отношения. САЩ ще имат нужда от ЕС, който да бъде достатъчно силен, за да се справя поне със заплахите, идващи от собствения му регион. Нито очакваният фокус на новата администрация върху измененията в климата, нито търсенето от страна на Вашингтон на общ фронт срещу Китай може да оправдае поставянето на страните от бившата Хабсбургска империя в центъра на отношенията на САЩ с Европа. Отслабването на Германия не може да бъде цел на никоя американска администрация, която истински търси сътрудничество с ЕС.

Трето и най-значимо е това, че нелибералните демокрации като Полша и Унгария, които са непримирими привърженици на популистката революция на президента Тръмп и открито или мълчаливо се противопоставят на идеята за стратегическа автономия на ЕС, априори виждат в администрацията на Байдън политическа заплаха. Поражение на Тръмп през ноември ще вдъхне нова сила на либералите в Централна Европа в момент, когато последните събития в Беларус дават ясен знак, че застаряването е най-лошият враг на популистките лидери като Виктор Орбан, министър-председател на Унгария от 2010 г.

Победата на Тръмп през 2016 г. накара мнозина либерално настроени европейци да се замислят над възможността за стратегическа автономия на ЕС. Ала по ирония на съдбата, тъкмо евентуалното поражение на Тръмп може да убеди неговите популистки поддръжници в Централна Европа да подкрепят френско-германското настояване за това.

В. „Файненшъл таймс“, 20 август 2020 г.

 

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“, както и член на международния редационен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е “Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004; The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; In Mistrust We Trust Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders, TED Books, 2013; "Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest" (UPenn Press, May 2014).
Предишна статияРомео и Жулиета
Следваща статияДокато дишаше…