0
720

Послание

За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест (Тит 1:15).

Така е, защото на чистия по душа всичко му се вижда чисто. И затова такъв един човек не съзира у другите нечистота и скверност. Той не ги и подозира в нечестност, в скверни помисли и намерения. Поради което чистият се доверява и вярва. Вярва чистосърдечно. Защото е чистосърдечен. Той така и не вижда защо да не вярва на другите, тъй като не вижда у тях нещо мътно, тъмно, нечисто, което да го кара да приема думите им за неверни, а тях самите за нечистосърдечни. И вглеждайки се в делата на ближните си, чистият по сърце вижда все добри и чисти намерения.

Друго е при осквернените. Техният взор е помътнен от собствената им опетненост, от сквернотата им. Поради което и онова, което имат те пред очите си като образ, се вижда тям винаги нечисто и скверно. Тези хора съзират във всичко и навсякъде нечистота. Те съ-знават всяко чуждо дело и всяка постъпка като нечисти, тъкмо защото самото им съзнание е нечисто (думата συνείδησις в новозаветния гръцки  означава както съзнание, така и съвест), защото скверният им ум, бидейки такъв, не е способен да вижда и съзнава людете и техните дела инак, освен като нечисти и скверни. И затова такива хора са неверни. Те не могат и не щат да повярват комуто и да било. Никому не вярват те и на нищо. Понеже в своята сквернота техният ум и съзнанието им съзират само скверност насреща си и наоколо. А нямаше да е така, ако тези хора имаха съзнанието за собствената си нечистота. Тогава тяхната съвест нямаше да е осквернена, нямаше да е скверно съзнанието им, и щяха да са способни да виждат света иначе, щяха да имат очи за чистото в света. А това щеше да им позволи да се доверяват и да вярват, тоест да бъдат верни.

Тези думи от Посланието на свети апостол Павел до Тит са така силни, защото са предизвикателни, защото смущават. А смущават и разтърсват думите на апостола, понеже от тях излиза, че чистите и непокварените на всичко вярват, всичко за чиста монета вземат, в никого и нищо не се усъмняват: за чисти всичко е чисто. Верните, значи, са лековерни, така ли?

Да, такива са чистите по сърце, като децата са, както става недвусмислено ясно от думите на самия Христос. Такива са те – усмихват се и се радват, докато някой ги лъже или подиграва, натъжават се за онзи, който се преструва пред тях, че го боли, че страда и се нуждае от помощта им. Простодушни като деца, тези хора се хващат на всякакви приказки и преструвки, излагат се страшно в очите на умните и опитните, ужасно лесно стават за смях. Но и когато разбират, че са подигравани, те не виждат в това нещо нечисто или скверно, защото знаят, че хората не го правят с лошо, с нечисти помисли, а само за да се позабавляват, да се развеселят и посмеят.

 …а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.

Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никое добро дело. (Тит 1:15,16)

Онези, на които умът и съвестта са осквернени, са отблъскващи с делата си. Но всъщност те не съзнават, че това е така, и то точно защото съзнанието и оттам съвестта им са замърсени и повредени. Тоест, скверността им не се състои в това, че извършват безсъвестно дела, скверността на които съзнават, тя е в повредата на техните умове, която не им дава да осъзнаят какво правят и която така поврежда съвестта им. Не отсъствието на съвест, не безсъвестност, а заблуда на съвестта като резултат от осквернено съзнание се има предвид тук.

Повреда, която става причина за това тези люде да са неверни – в смисъла на недоверчиви, невярващи, подозиращи, а оттам и непокорни. Защото непокорство им произлиза от невъзможността на ума и съзнанието у тях да възприемат отправеното към тях наставление като нещо чисто и значи добро. Напротив, тяхното осквернено съзнание привижда във всеки призив да се покорят на каквото и да било поучение или наставление, опит да бъде покорена и подчинена волята им. Заради нечистота им, на такива люде всичко им се струва и изглежда нечисто и скверно.           

Днес православната Църква чества свети апостол Тит. По рождение критянин или от Антиохия, той бил начетен човек, добре запознат с философите и поетите. Силно впечатлен от разказите за Иисус, заминал за Иерусалим, за да види с очите си този човек. Тит станал свидетел на някои от чудесата на Спасителя, а след Неговото Възкресение останал с апостолите и приел кръщение от свети Павел, ученик и най-близък сподвижник на когото станал. Свети Павел му поверил свое писмо до коринтяните, което днес не е запазено, а сетне и онова свое послание, което знаем като Второто послание до жителите на Коринт. По-късно му възложил и епископското служение на остров Крит. Посланието до Тита съдържа наставленията, които свети Павел отправя към критския епископ.

Свети апостол Тит посетил Павел по време на неговото второ пребиваване в Рим. След мъченическата смърт на апостол Павел, Тит бил човекът, който го погребал.

Свети апостол Тит доживял до дълбока старост. Непосредствено преди смъртта си видял ангелите. Лицето му се озарило от чудна светлина, и той тихо и радостно предал Богу душата си.                                       

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).

Предишна статияДомът на човека
Следваща статияКогато часовниците са спрели