0
2720

Пословичният Путин

Притча во езицех. Без съмнение, в бъдеще вероломното нападение на господаря на Кремъл Владимир Путин срещу свободна и независима Украйна ще се разказва като точно такава притча, каквато притча се разказва по повод една друга дата с подобно вероломно нападение – на Адолф Хитлер срещу дотогавашния сърдечен негов приятел и съюзник Йосиф Сталин. 24.II.2022 г. е също като 22.VI.1941 г., планът „Барбароса“ е като „специалната операция“. И отново както тогава, когато съветското висше партийно и държавно ръководство е изненадано и объркано – Бащицата на народите се появява чак след две седмици по радиото, така и днес светът първоначално бе изненадан и объркан. Но за разлика от Висарионович светкавично влезе в час и взе мерки срещу агресивна Русия, колосални по мащаб. Москва се оказа в небивала международна изолация: и съм убеден – този период от нейната история също ще се запомни като пословичен. Пословичен благодарение на Путин. Който от своя страна така оплете конците, че сам ще се превърне в пословица: „Оплел се като Путин“. Но преди да се оплетеш като Путин, ти трябват поне още няколко пословици.

Лъжливото овчарче

Тази „приказка с поука“ сякаш е написана за поведението на Владимирович и неговата клика както преди вероломната война, така и през първите ѝ дни. Най-напред одиозната дама на руското Външно министерство Мария Захарова обяви, че всеки, който мисли, че Русия ще нападне Украйна, е луд и идиот. Оказа се обаче, че луд и идиот е самият ѝ шеф, който без предупреждение, изцяло без причина даде заповед войските му да нахлуят в съседната страна – уж братска, уж „вечна дружба“. И се захванаха лъжите – в Донецк украинците извършвали геноцид (изследване на FactCheck доказа, че в това няма нищо вярно), в бандеровска и нацистка Украйна преследвали руснаците и забраняват говоренето на руски (самият президент Володимир Зеленски е рускоезичен украинец, да не споменавам, че е и потомък на евреи), Киев (Киив) не само щял да приеме на територията си натовски бази, но и – ако не бил превантивният удар на Москва, след месец сам щял да нападне невинната и миролюбива руска държава… Врели-некипели… Толкова врели-некипели, че хора като Мария Овсянникова – дълго работили в путинските средства за масова пропаганда, чак не издържаха и се появиха с плакат в централно време: „Лъжат ви!“ Наистина много лъжат: безобразният удар срещу театъра в Мариупол не го били руснаци произвели, а самите украинци – сякаш всички от тях вървят като терористи фундаменталисти с раници на гръб, пълни с шашки динамит; а в България Митрофановата продължава да каканиже неистина върху неистина – едно си тьотя знае, едно си тьотя бае. Толкова са гнусни лъжите на путинчарчето и безличните му путлерчета, че чак ти се повдига. И ги зарязваш тия патологични шарлатани великоруси, изскочили от „страната на лъжците“, също както селяните някога са зарязали лъжливото овчарче. Бумеранг: тъй безсрамно лъжеш, че след като никой не ти вярва, сам начеваш да си вярваш…

Прочее, между Путин и лъжливото овчарче все пак има разлика, съществена. То е на открито, сред природата, пази стадото от вълци и пусто от отегчение, пусто от гевезелък лъже съселяните си, които търчат като изоглавени да го отървават от глутницата. Докато Путин лъже потулил се дълбоко в бункера си, носа си не смее да покаже, седи зад скъпата си маса, примрял от страх; че даже и със стюардеси се вижда, ама на ужким. Ако овчарчето лъже от скука, путинчето лъже от страх; от страх, че нагази здраво в киреча, че настъпи мотиката, че изтърва коня в ряката, че изпусна колата по нанадолнището и тя се не видя… И този страх го кара да лъже, понеже вярва, че така ще се спаси: „Лъжи и ще си спасиш душата!“ – да перифразираме нашият велик Христо Ботев. Стига, разбира се, да имаш душа за спасяване. Путин обаче – по всичко личи, душа няма. А ако на мен не вярвате, питайте украинците…

Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“

Големият разказ на Владимирович за започването на войната е, че, видите ли, Русия била заплашена от НАТО, който бил все по-близо до границите ѝ. И да, така е, но с една важна отметка: Атлантическият алианс не кани никого насила, не му опира дуло на пистолет в слепоочието, за да се присъедини; всяко влизане на държава в съюза е суверенно решение на собственото ѝ управление. Така, ако има инвазия, тя е не на страните от Запада, а на империята от Севера, от „руската мечка“. Само да припомним „медвежите“ войни през XXI век: двете в Чечения, нахълтването в Грузия, окупацията на Крим и Донбас, агресията срещу Украйна… А обвиненията, че едва ли не в съседната държава се шири неонацизъм повсеместно и необуздано, са тъкмо от типа на викащия крадец. Напротив, ако има неонацистки елементи в нечия идеология, такива откриваме тъкмо в изповядваното от Путин и от обкръжението му евразийство, така гнусно извергващи от писанията на доскорошния кремълски любимец Александър Дугин. И, естествено, от теоретичните построения на превърналия се в любим философ на днешната московска власт Иван Илин (1883–1954), подкрепил, между другото, недвусмислено и категорично германския националсоциализъм и похода на Хитлер против болшевишка Русия. В своето забележително изследване „Черен вятър, бял сняг. Новото разцъфтяване на националната идея“ („Black wind, white snow. The rise of Russia’s new nationalism“, 2016) Чарлз Кловър, бивш кореспондент на Financial Times в Киев (Киив) резюмира идеологическите „опорни точки“ на путинизма, изказани от самия Путин: „През април Путин завърши годишната „Пряка линия“ („Прямая линия“) с дълъг монолог за ролята на руския народ, споменавайки „руския културен код“ и „изключително мощния генетически код“, който „изглежда се явява едно от нашите главни конкурентни преимущества в днешния свят“ (прочее, не е зле някой издател да се заеме с превода на тази книга – изключително полезна, вместо да ни зомбират с измишльотините и дивотиите на дугинския „Четвъртият път“). Путинският „генетичен код“ и Хитлеровата „арийска раса“: тъждество едно към едно. Кловър отделя голямо внимание на Дугин и възхода му като идеолог на евразийството, чиято спасителна за Русия мисия според фамозния агитатор се състояла в: „преобръщане на течението на демократическия либерализъм, възстановяване на репресивния централизиран режим и въвеждането във властта на партията на патриотите, предани на имперската концепция за Русия като многоетническа и разнообразна в религиозно отношение държава“. Тоест и Путин спасител като Хитлер, който, както знаем, беше тръгнал да спасява Европа от болшевишката зараза и от еврейската нечистота; и като Сталин, спасителя на международния пролетариат от изедническия капитализъм и контрареволюционните врагове на народа… Аман от спасители!

И тук искам да подчертая: ако човек е умен и честен, той не може да бъде нито комунист, нито нацист, нито путинист. Ако пък е, вариантите са два: 1) умен е, следователно не е честен, а е продал съвестта си за жълти копейки; 2) честен е, следователно не е умен, а е полезен идиот (по израза на Ленин). Трето не е дадено, трето просто няма. И чак ме хваща жал колко много са глупаците сред моите сънародници; и още пò ме хваща яд колко много са продажниците сред моите сънародници. А някои от тия продажници държат лостове на властта…

На зло куче – зъл прът

Всички наблюдатели отчитат две изненади, сполетели Владимирович и разклатили из основи неговата диктаторска самоувереност: неочакваната за него съпротива на украинците срещу коварното руско нападение; неочакваната от него солидарност на цивилизования свят срещу извършеното руско варварство. Вместо в Украйна да посрещат войниците му с цветя и рози, целувайки ги радостно в устата, те се натъкнаха на яростно противодействие, което тотално провали плановете му за блицкриг (както някога отново в земите на Украйна бяха провалени блицкриг плановете на Хитлер). Това демобилизира армията му: загубите, които понася тя, са невъзстановими – Путин потъна като старо корито в бурно море. И няма сякаш за него спасителен пояс. Другото, което го накара да си глътне войнствената граматика, беше категоричният с твърдостта си отговор на Запада. Русия се превърна за кратко време в най-санкционираната държава в света, а той и приближените му – в персона нон грата не само в ангажираните с НАТО страни, но и за неутрални и несвързани с алианса като Швейцария, Швеция, Финландия, Япония, Южна Корея, Австралия. На зло куче – зъл прът. Даже иначе поддържащият го Китай е предпазлив и деликатен, несмеейки открито да се застъпи за злото куче и така да се противопостави на развития свят, заел рязка позиция срещу руската инвазия. За съжаление (наистина за съжаление, тъй като Русия с нейната висока култура и с приноса ѝ в световната мисловна и артистична съкровищница изобщо не заслужава това), много обикновени руснаци, доста от тях несподелящи кремълските опорки, ще страдат заради безумната политика на президента си, който за някакви си никакви години прекатури Русия от източник на вдъхновение и почит в пария и мизерника на планетата. „Бедни хора“ с откъслечни и спорадично промъкващи се до нормалния свят „Записки от подземието“. И ако някога за СССР се казваше, че бил Горна Волта с ракети (Горна Волта днес носи името Буркина Фасо), то днес положението е дори по-лошо – една Сомалия с ракети: провалена държава, известна по цялата земя с пиратството и разбойничеството си.

Всъщност (не зная обаче дали московският самодържец си дава тази сметка), но той води война на два фронта. Единият фронт е горещ – този в Украйна; другият е изгарящ – този на санкциите. А за онези, дето са водили война на два фронта, знаем, че хич не свършват добре – справка Хитлер и D-Day. И съм абсолютно уверен, че съвсем скоро, когато заради ембаргото в Русия залипсват стоки от първа необходимост и трайно се закрепят времената на съветския дефицит, на Путин ще му се отвори и трети фронт – от собствения му народ. Злото куче ще заскимти и ще си подвие опашката…

Да, Путин е обречен. Обречен да се превърне в нарицателно, в пословица, в притча во езицех. И хората ще са много наясно, когато им подвикнат:
Лъжец си като Путин;
Крадец си като Путин;
Злобен си като Путин;
Ще са наясно и дълбоко ще се обиждат.
Защото да си Путин – това (ще) звучи позорно…

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).
Предишна статияЗаеко, бягай
Следваща статияПетима големи