0
765

По-голямата част от пътя се изминава с вяра

Или за исландската поговорка, която учи, че не трябва да правиш нищо лошо на поета, защото отмъщението ще бъде страшно

Йон Калман Стефансон, фотография Юлия Лазарова, Дневник

Йон Калман Стефансон е един от най-популярните съвременни исландски писатели, автор на поезия, носител е на Исландската награда за литература (2005) и на Шведската литературна награда на името на Пер Улов Енквист (2011),а за най-новия си роман тази година беше номиниран и за наградата Man Booker. Доскоро името на Стефансон беше познато у нас само от романа „Между Ада и Рая“ (превод Стефан Паунов, изд. „Жанет 45“), но преди дни излезе на български език и следващият му роман – „Тъгата на ангелите“, отново в превод на Стефан Паунов, а исландският писател го представи пред българска публика в началото на юни.

Но не се заблуждавайте – това, че романите му са преведени на доста езици, това, че пише и кратки разкази, не означава, че Йон Стефансон се е отдалечил от поезията. В прозаичните му текстове се открива и поезия, и ритъм, а по думите му поезията не е само форма, тя е гледна точка и преди всичко – начин на мислене.

Оля Стоянова разговаря с Йон Калман Стефансон благодарение на изд. „Жанет 45“ и Манол Пейков.

Като начало – колко истина има в това, че исландците са една от най-четящите нации в света, и как гледате на шегата, че почти всеки втори исландец е писател?

Да, наистина се чете много и исландската литература ни дава усещането за идентичност. Но в известен смисъл се радвам, че не всеки втори човек в Исландия е писател, защото в такъв случай щеше да има много посредствени книги. Но е факт – още от древни времена поетите в Исландия се радват на страхотно уважение – имаме дори такава поговорка: „Не прави нищо лошо на поета, защото отмъщението ще е ужасяващо“. И отмъщението в случая е, че той може да облече в думи някаква мисъл, която ще остане завинаги. Защото ако някой те удари през лицето, лицето бавно ще забрави – все пак в един момент всички ще забравим това, което се е случило. Но ако някой те удари с дума и още повече ако тази дума е точна, никой никога няма да го забрави с векове. Затова в Исландия има специално отношение, по-точно – специално уважение към поетите и четенето от незапомнени времена. Защото колкото и странно да звучи, поезията е начин за съхранение на традициите ни.

И какво четат днес исландците – криминални романи, саги, епоси, поезия или просто съвременна литература?

Авторите на криминална литература управляват света в наши дни. И да – те са изключително популярни и много хора четат именно това, криминални истории. Всъщност аз нямам нищо против този факт, защото най-важното днес е хората да четат, защото четенето по света днес непрекъснато намалява. В същото време, да – при нас наистина са много хората, които четат. От една страна, това се дължи на нашите коледни обичаи – в Исландия задължително да се подарява книга за Коледа и книгата се е превърнала в традиционния подарък, който всеки исландец избира, но има и друг момент – хората отделят в съзнанието си криминалната литература от другата, истинската, литература. За тях това се две различни неща и те живеят със съзнанието, че другата, истинската, литература е по-важна. Има ги, разбира се, и исландските саги, които са основополагащи за нашата история, те се учат в училище и там се четат, но истината е, че извън училищните часове малцина ги препрочитат. Но ето нещо любопитно – повечето от тези исландски саги са написани около XIII век и понеже езикът ни не се е променил много от това време, ние все още можем с лекота да ги четем в наши дни. Даже нещо повече – самите саги са основната причина езикът ни да не се промени много, защото е съществувала традиция същите тези саги да бъдат четени много дълго – при това на глас. В продължение на петстотин години исландските саги са четени от малки и големи, четени на глас, и те са спомогнали езикът да се съхрани в някогашния си вид.

Исландският език е малък, но той не е ли поредното доказателство, че голямата литература не е монопол само на големите езици?

Да, погледнете една друга малка страна като Португалия, например. Мисля, че те имат повече поети и повече велики писатели, отколкото в Испания, например. Разбира се, шансовете да се създаде велика литература са много по-големи това да се случи в една огромна страна като Германия, например, отколкото това да се случи в Исландия. Успокояващото е, че и за литературата важи правилото, че не количеството е важно, а качеството. Но ако човек изгуби вяра и си каже – ние сме много малки, нашият език е много малък и нищо не можем да променим, значи битката е изгубена. Ако обаче вярва, вярата ще го пренесе оттатък. Защото по-голямата част от пътя се изминава с вяра. Така че дали населението на една страна е многобройно или малобройно, не може да бъде извинение за нищо. Ако една малка държава има слаба култура, тук става въпрос единствено за мързел.

Какво означава бестселър в Исландия?

Първо трябва да разделим въпроса на две – дали говорим за криминална литература или говорим за истинска, висока литература. Всяка година в Исландия се издават едни и същи двама автори, които са обявени за крал и кралица на криминалния роман в Исландия. Те продават от порядъка на 20 хиляди екземпляра – това са само коледните разпродажби, които се случват последния месец-месец и половина в края на годината. Иначе един успешен, сериозен роман се продава обикновено между 3 и 8 хиляди екземпляра. И това – при положение, че ние сме 350 хиляди души в Исландия. Но истината е, че ние през последните сто години сме фокусирани в литературата и опазването на езика. И винаги, когато се появи някаква нова технология, измисляме нови исландски думи, които да отговарят на предизвикателствата на тази технология, и които да могат добре да я обяснят. И често думите, които измисляме, са много прозрачни и ясни какво означават, затова се използват и навлизат в езика. Ако измислиш термин, който е неясен, хората не биха го ползвали.

Как се опазва днес един език?

Трудно, но пък има предупредителни знаци, когато един език е заплашен. Ето, да вземем предвид компютърните игри – днес децата непрекъснато играят подобни игри и когато играят, те играят на английски език, а не на исландски, защото игрите не са преведени. Говори се често за това, че трябва да се вложат пари там, да преведем тези игри, защото иначе ще изгубим битката. А повечето деца се справят с лекота с английския език.

Двете книги на Йон Стефансон са преведени от Стефан Паунов

Може би не е далеч времето, когато младите писатели да пишат на английски език? Има ли такива автори?

Аз мисля, че за да пишеш на даден език, трябва да го познаваш добре, да познаваш в детайлите, вътрешността на езика. Може би има не повече от един процент от хора, които не са израсли с даден език и които все пак са способни да пишат на него. Това са единични примери в световната литература като Владимир Набоков и Джоузеф Конрад – автори, които не са писали на родния си език и които са го правели блестящо. Но и Набоков, и Конрад са по-скоро изключения. Повечето хора не са способни на това. Да не говорим, че твоят роден език е свързан не само с теб, но и с миналото ти, с миналото на твоя народ. Когато пишеш на твоя роден език, ти успяваш да предадеш това минало по адекватен начин. Ако пишеш на чужд език, това няма да е възможно, просто няма как да се случи. Просто родният език ти дава една по-дълбока чувствителност, едно по-дълбинно светоусещане, отколкото кой да е друг език.

Между другото в началото на ХХ век ние имаме примери за няколко наши писатели, които се преместват в Дания, а един от тях и в Норвегия. Всички те научават местните езици до съвършенство и пишат на тези езици. Но причината за това е, че в онова време исландското общество е било доста примитивно и за един писател в Исландия не е било възможно да се издържа с писането си. Не е било възможно да бъде пълнокръвен писател, не е имало пазар за неговите книги. По онова време единственият начин да станеш писател е да се преместиш в Дания и Норвегия. Има и нещо друго – тези езици са били много по-близки до нас, защото Исландия доскоро е била управлявана от датчаните. Двама от тези исландски писатели, които са избрали да пишат на чужд език, дори са били много успешни. Нещо повече – един от тях, който в продължение на двадесет-тридесет години написва десетки романи на датски, се е смятал за един от големите датски писатели. Някои от тези романи са много, много добри. Но действието на всичките му романи, без изключение, се развива в Исландия.

Това значи ли, че тази история за прехвърляне от език в език е с щастлив край?

Не, защото днес този писател е напълно забравен в датската литературна история. А на исландците им е отнело много десетилетия, за да му простят, че е писал на датски, а не на исландски език.

Как се казва този писател?

Гунер Гунерсон. Има няколко романа, които са абсолютно блестящи. Един от най-важните писатели, които имаме в историята си. Но го четем само в превод. Имал е голям шанс да спечели Нобеловата награда, но Обществото на исландските писатели пише специално писмо до Шведската академия, в което се казва: „Надяваме се, че дори няма не си помисляте да дадете на Гунер Гунерсон Нобеловата награда, защото той не е исландски писател“.

Какво е влиянието на исландските саги върху собственото ви писане? 

Това е много особен и измамен въпрос. Защото исландските саги са част не само от нашата литература, но и от нашата история. И много хора, които никога не са чели тези саги, всъщност ги знаят наизуст, познават героите и сюжетите им, защото тези истории се познават доста добре и доста дълбоко. Но аз поне никога не мисля за тях, когато пиша. Дори през последните петнадесет-двадесет години, откакто съм написал основните си произведения, аз не съм ги чел. Някои от тях са ми повлияли силно, когато съм бил млад, разбира се. Влиянието е много хлъзгаво понятие. Мисля, че без никакво съмнение Кнут Хамсун е моят идол в младежките ми години, а той със сигурност е бил повлиян от исландските саги.

Преди за публикувате романите си, имате издадени и книги с поезия. А как повлия поезията върху писането ви? Защото текстовете ви са изключително поетични.

Да, започнах като поет. Дори издадох три книги с поезия, когато бях по-млад. И бях сигурен, че никога няма да напиша роман. Но после изненадах себе си като започнах да пиша проза. Да, като си помисля, поезията никога не ми е пречела, само ми е помагала. И помощта й се изразява в това, че аз осъзнах, че можеш да напишеш роман с техниката на поезията. Ако човек е толкова дебелокож и глупав като мен, той не може да види разликата между поезия и проза и това донякъде му помага. Съчетаването на музика, поезия и проза в едно не е предизвикателство, аз се опитвам просто да ги комбинирам, да ги влея в своите романи. 

И накрая – ако не бяхте писател, с какво друго щяхте да се занимавате? Бил сте библиотекар, учител, журналист, но какво друго щеше да ви направи щастлив?

Ами, да видим – да бъдеш писател е в известен смисъл проклятие, ти или си писател, или не си. Аз не мога да не пиша. В момента, в който спра да пиша, аз се чувствам изгубен. Не се чувствам вътрешно удовлетворен. Но мисля, че можех да бъда също така и страхотен футболист. Защо не? Това би било добро начало. Или петият член на „Бийтълс“ – винаги съм мечтал да бъда музикант, някаква рокендрол звезда… Бях потопен в „Пинк Флойд“, в музиката на „Бийтълс“ и Том Уейтс, но истината е, че аз съм лош музикант. Така че можем да го кажем и така – пиша, защото нямам достатъчно талант да бъда музикант.